Решение № 1405 от 28.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. Варна, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско дело № 20233100501568 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№

44661/14.06.2023г. , подадена от

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, чрез юрк. Виктория Вълчева, срещу Решение № 1844/25.05.2023г. , постановено по гр.д. № 6371/2022г. на ВРС, 19-ти състав, с което е прието за установено, че в полза на ЗАД „Армеец“ съществува регресно вземане по отношение на „Електроразпределение север“ АД за сумата от 1 000 лева, представляваща изплатено от ЗАД „Армеец“ застрахователно обезщетение по сключен договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № ****г., със срок на валидност от 30.05.2015г. до 29.05.2016г. на застрахованото лице „Деметра Хотелc“ ООД за имуществени вреди на застраховано имущество, изразяващи се в увреждане на цифрово записващо 1 устройство DVR, монтирано в хотел „Боженци“, причинено от токов удар, както и сумата от 304.72 лева – обезщетение за забава за периода от 19.03.2018г. до 19.03.2021г., ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 19.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми e издадена заповед за изпълнение от 07.04.2021г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16047/2021г. по описа на Районен съд-София.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението.

Въззивникът счита, че по делото не са установени предпоставките, които обуславят ангажиране на регресната му отговорност, като първостепенният съд превратно е тълкувал доказателствения материал по делото. Посочва, че не е установена конкретната причина за настъпването на вредите, както и причинно-следствената връзка между неизпълнението на договорните задължения на „Електроразпределение север“ АД и вредоносните последици.

Позовава се на ЗЕ и ОУ по договорите за пренос на електрическа енергия, като сочи, че не носи отговорност за щети, причинени от повреди в електрическата мрежа или съоражения по независещи от него причини и не дължи обезщетение за щетите, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, освен при допуснато виновно поведение, а така също при наличие на аварии с изключение на случаите, при които те са настъпили по вина на мрежовия оператор, когато съществува опасност за здравето и живота на хора или за целостта на електроенергийната система при опасност от нанасяне на значителни материални щети. Излага, че от представеното писмо от община Габрово не може да се направи извод за налична повреда, а се установява единствено спиране на електрозахранването поради авария в преносната мрежа на процесната дата, като подчертава, че не той осъществява стопанисване и експлоатация по нея, а това се извършва от Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Навежда твърдения, че вещото лице не се е запознало с техническите характеристики и специфика на увредения уред и не е дало отговор на въпроса дали повредата може да се дължи на дефекти по самата вещ. Позовава се на чл.81 от ЗЗД, като твърди, че увреждането се дължи на свойствата и характеристиките на самата вещ. Сочи, че прекъсването на електропреносната мрежа не е равнозначно и няма за последица подаване на напрежение извън показателите за качество. Поради това и не може да се приеме наличие на причинно-следствена връзка между 2 спирането на електрозахранването и получените увреждания. Обобщава, че в хода на първоинстанционното производство не е установено неправомерно поведение от негова страна, подаване на електрическа енергия с несъответно на стандартите качество или неизпълнение на договори задължения. Моли за отмяна на обжалваното решение, както и за присъждане на съдебноделоводни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗАД „Армеец“, която оспорва наведените във въззивната жалба твърдения. Сочи, че не може да му бъде противопоставен договорът за пренос на електрическа енергия и ОУ, тъй като не е страна по него, както и че прекъсването и възстановяването на електрозахранването е задължение на ответника „Електроразпределение север“ АД. Твърди, че причина за уврежданията е именно доставянето на некачествена електрическа енергия, като ответникът не е доказал различна такава. Посочва, че последният е имал възможност лично или чрез определени от него експерти да извърши експертиза на увредените електроуреди. Счита разпоредбата на чл.81 от ЗЗД за неприложима, тъй като спорът произтича от извъндоговорно основание. Излага доводи, че отговорността е на ответника, доколкото е монополист за доставката на електрическа енергия. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба. Отправя искане за присъждане на разноски. Въззиваемата страна, също редовно призована, не се явява, не изпраща представител, депозира молба-становище, с която оспорва въззивната жалба и претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора Окръжен съд – Варна съобрази 3 следното:

Производството е инициирано по повод искове с правно осн. чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, от ЗАД „Армеец“ АД, първоначално заведено пред РС-София и впоследствие препратено по подсъдност на РС-Варна по повод направен от ответната страна отвод за неподсъдност на спора, за приемане за установено, че „Електроразпределение Север“ АД му дължи сумата от 1 000 лева, представляваща изплатено от ЗАД „Армеец“ застрахователно обезщетение по сключен договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № ****г., със срок на валидност от 30.05.2015г. до 29.05.2016г. на застрахованото лице „Деметра Хотелс“ ООД за имуществени вреди на застраховано имущество, изразяващи се в увреждане на цифрово записващо устройство DVR, монтирано в хотел „Боженци“, причинено от токов удар, както и сумата от 304.72 лева – обезщетение за забава за периода от 19.03.2018г. до 19.03.2021г., ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 19.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 07.04.2021г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16047/2021г. по описа на Районен съд-София.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на 11.01.2016 г., на адрес в с. Черневци, където се намира хотел „Боженци“, е настъпил токов удар поради прекъсване на електрозахранването в района.

На 18.01.2016 г. при застрахователя е постъпило уведомление за щета по имуществена застраховка от представител на застрахованото лице „Деметра Хотелс“ ООД. Сочи, че вследствие на токовия удар е увредено цифрово записващо устройство DVR, монтирано в хотела, застрахован по имуществена застраховка „Индустриален пожар“ в ЗАД „Армеец“ с полица № ****, валидна към датата на застрахователното събитие, а именно 11.01.2016 г. Посочва, че е завел ликвидационна преписка по щета № *** г., след като счел претенцията за основателна, изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева.

Излага, че след изплащане на обезщетението встъпил в правата на застрахованото лице срещу собственика на електроразпределителната мрежа.

Поради това и с писмо, получено на 14.04.2016 г., предявил регресна претенция до него, по която и към настоящия момент задължението не е 4 изпълнено.

На 19.03.2021 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред СРС. След като такава е издадена срещу нея е постъпило възражение, дало повод за завеждане на исковото производство.

По изложените съображения отправя искане да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ЗАД „Армеец“ процесните вземания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Електроразпределение Север“ АД, с който оспорва изцяло исковете по основание и размер.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Не оспорва, че дружеството „Деметра Хотелс“ ООД е било потребител на електрическа енергия през процесния период и за процесния обект.

Възразява, че няма качество на оператор на преносната мрежа, поради което и не носи отговорност за възникнали смущения по нея.

Отбелязва, че при липса на захранване не може и не следва да се обсъжда възможността за доставка на некачествена електрическа енергия, която да доведе до токов удар.

Подчертава, че задължението на електроразпределителното предприятие да осигурява непрекъснатост на електрозахранването не е безусловно, като се позовава на разпоредби от ЗЕ и ОУ към договора за достъп и пренос на електрическа енергия, сключен между „Деметра Хотелс“ ООД и „Електроразпределение Север“ АД, които предвиждат случаи, при които отговорността му при посочените обстоятелства е изключена.

Излага, че по делото липсват доказателства, че в процесния имот е подадена електрическа енергия, която не съответства на показателите за качество на електроснабдяването, издадени от ДКЕВР, както и такива, които да установяват техническите причини, на които се дължат твърдените повреди по процесната вещ. В тази връзка отбелязва, че причината за повредата може да се дължи както на възникнала локална авария във вътрешната инсталация на застрахованото лице, така и неправилна експлоатация на уреда и липса на необходимата защита.

Сочи, че „Деметра Хотелс“ ООД не е изпълнила задължението си по чл.

5

56 от ОУ, тъй като не го е уведомила в 3-дневен срок за претърпяната вреда, поради което „Електроразпределеие Север“ АД е било лишено от възможност за проверка. Позовава се на неизпълнение от страна на застрахованото лице и на задължения от ОУ на застрахователния договор – т. 52.3, според която застрахованият е длъжен да уведоми писмено застрахователя в тридневен срок от узнаване за настъпилото застрахователно събитие, поради което застрахователят е следвало да откаже изцяло или частично изплащане на обезщетението. Посочва също, че застрахователят не е извършил проверка при настъпване на застрахователното събитие.

Счита, че пазарната стойност на устройството е 383 лева с ДДС, поради което намира, че изплатеното обезщетение е завишено.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете в цялост.

Първостепенният съд е уважил изцяло така предявените искови претенции за главница и за обезщетение за забава.

При така очертания предмет на делото и при осъществяване на проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда и допустимо, тъй като е постановено при наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, поради което настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при съобразяване принципа за ограничен въззив.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира жалбата за неоснователна, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 410 от КЗ предвижда възможност за заплатилия обезщетението застраховател да встъпи в правата на застрахованото лице, като предяви регресна претенция до размера на платеното от него обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.