Решение № 22 от 13.03.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Л., 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20264410200012 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд Л. е постъпила жалба от ***** ЕООД срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8506437043 от 13.06.2023 г..

В жалбата се твърди, че електронния фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие на материалноправните норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени издадения Електронен фиш за налагане на имуществена санкция.

В съдебно заседание не се явява представител на административнонаказващия орган. Представена е писмена защита, в която е заявено, че обжалвания електронен фиш е правилен и законосъобразен и е направено искане да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Заявява се, че при издаване на електронния фиш е спазена процедурата и същия е в съответствие с материалния закон, че при издаването на ел. фиш са спазени предвидените в закона ред, форма и съдържание и че наложеното наказание е съответно на допуснатото нарушение. Заявява се, че е недопустимо безспорно установено нарушение да остане несанкционирано и че ако се остави неприложена санкционната норма на ЗДвП ще се стигне до резултат, различен от онзи, към който се стреми правото на ЕС и вместо „ефективни, съразмерни 1 и възпиращи санкции“ каквито цели Директивата, ще се стигне до несанкциониране на нарушителите като цяло.

Моли се да се постанови решение, с което да се приеме, че атакувания електронен фиш е правилен и законосъобразен и да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, предвид на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Видно от представения по делото електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата № 8506437043 е, че същия е издаден затова, че на 13.06.2023 г. в 22.33 часа е установено нарушение № FE2A150262A92C9CE053031F160A9A86 с ППС ***** с регистрационен №*****, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Л., за движение по път I-3 км 53+642, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС Има валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено с устройство № 40211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 53+642. Посочено е, че собственик на когото е регистрирано ППС е ***** ЕООД със законен представител С.Г.С., че е извършено нарушение на чл. 102 ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а ал.2 т.3 във връзка с чл. 179 ал. 3б от Закона за движението по пътищата на ***** ЕООД се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Приложената санкционна разпоредба на чл. 187а ал.2 т.3 във връзка с чл.

179 ал.3б от ЗДвП предвижда административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лв. и същата противоречи на принципа на пропорционалност /съразмерност. Налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на 2

ЕС, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията предвидена от законодателя е в абсолютен размер.

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границата на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В този смисъл са решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т.56. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението.

С решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, както бе посочено по-горе, приложената санкционна разпоредба на чл. 187а ал.2 т.3 във връзка с чл. 179 ал.3б от ЗДвП предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лв. противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява в явна колизия с правото на ЕС, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от Законодателя в абсолютен такъв.

Решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за 3 всички съдилища в РБългария.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съдът приема, че оспореният пред РС Л. електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и следва издадения и обжалван електронен фиш да бъде отменен.

При този изход на делото и предвид своевременното направено искане за присъждане на разноски в полза на ***** ЕАД, следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в размер на 300 евро за която сума е представено доказателство, че е заплатена като възнаграждение за 1 адвокат.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата № 8506437043, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на ***** ЕООД със законен представител С.Г.С., със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. ***** ЕИК ***** за извършено нарушение на чл. 102 ал.2 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 187а ал.2 т.3 във връзка с чл. 179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ да заплати на ***** ЕООД със законен представител С.Г.С., със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. ***** ЕИК ***** направените деловодни разноски в настоящото производство, а именно сумата от 300 евро – заплатена като възнаграждение за 1 адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Л.: _______________________

4