Решение № 184 от 20.06.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. ХАСКОВО, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500343 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от адв. П., пълномощник на К. В. А..

С Решение № 766 от 17.10.2024 г. , постановено по гр.д. № 2736/2023 г. РС Хасково е осъдил К. В. А., ЕГН ********** да заплати на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, със седалище и адрес на управление гр. **, район ***, ЕИК 831094393, сумата от 3000 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 14.12.2023 г. до окончателното заплащане; сумата от 1688,21 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 19.05.2021 г. до 01.11.2023г. по т.8 от Договора за кредит; сумата от 721,28 лева, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 19.05.2021 г. до 01.11.2023г. по т.9 от Договора за кредит, сумата от 47,01 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от датата на предсрочна изискуемост - 02.11.2023 г. до 13.12.2023г.; сумата от 135 лева – 1 годишни такси за поддръжка на карта за периода 2021г., 2022г. и 2023г. на основание чл. 13.1 от Договора за кредит и сумата от 24,00 лева, представляваща разноски по връчване на покана за предсрочна изискуемост.

Съдът е осъдил на основание чл. 78, ал.1 ГПК К. В. А., ЕГН **********, да заплати на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК 831094393, направените по делото разноски в размер на 637,53 лева .

Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата, която чрез пълномощника си адв. П. обжалва същото в срок. Счита,че постановеното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което моли то да бъде отменено изцяло и постановено друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА. В случай,че съдът потвърди постановеното решение, моли да не бъдат възлагани в тежест на потребителя, въззивник, направените по делото разноски.

Твърди,че правоотношенията между страните произтичат от договор за потребителски кредит и в този случай съдът е длъжен да провери неговата действителност и без да има съответното позоваване от страна на потребителя.В сключеният между страните договор неправилно бил определен размер на договорната лихва, поради което и клаузите регламентиращи заплащането на възнаградителна лихва били недействителни.

На следващо място твърди,че е недействителна клаузата, регламентираща ГПР. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с чл.19 ал.1 от ЗПК. Решаващият съд изобщо не обсъдил дали уговореният между страните ГЛП противоречи на добрите нрави. В настоящия случай при размер на кредит от 3000 лв. потребителят следвало да заплати договорна лихва в размер на 1688,21 лв.,чийто размер бил необосновано висок. Счита,че клаузата за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1688.21 лв. противоречи на добрите нрави и води до несправедливо високо възнаграждение на кредитора, поради което тази клауза се явява нищожна на 2 основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. В договора липсвало уточнение и на базата, върху която се начислява лихвеният процент и не ставало ясно как посоченият лихвен процент се разпределя във времето – върху цялата главница или върху остатъчната главница, дали са уговорени анюитетни вноски или вноски с падаща главница. Това нарушение на закона, съгласно изричната разпоредба на чл.22 от ЗПК водело до нищожност на договора за кредит.

Неправилно и неточно, в противоречие с императивната норма на чл.33 и чл.33 ал.2 от ЗПК било и определянето на остатъчната главница и дължимите към нея лихви за забава.

И на последно място твърди,че съдът неправилно възложил в тежест на ответника, който има качеството на потребител, сторените в производството разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от юрк. Г., пълномощник на „ Първа Инвестиционна Банка“ АД, с който оспорва подадената въззивна жалба.

Счита,че постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, в т. юрисконсултско възнаграждение.Твърди,че съдържанието на договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит по разплащателната сметка на кредитополучателя не е във вреда на кредитополучателя, отговаря на изискванията за добросъвестност, не води до значително несъответствие между правата и задълженията на Банката и на потребителя, като не е налице нито един от случаите на неравноправност по чл.143 ал.2 от ЗПК. Уговорката за възнаградителна лихва по т.8 от договора не подлежала на преценка за неравнопоставеност по чл.143 от ЗПК ,т.като в практиката на ВКС се приемало,че с чл.4 от Директива93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори е създадено изключение от преценката на неравноправния характер на договора, а именно когато клаузата се свързва с основния предмет на договора и със съответствието на цената на възнаграждението, от една страна, и доставените услуги, от друга, при условие,че клаузата е изразена на ясен и разбираем език. Счита за неоснователно възражението за нищожност на клаузата, относима към ГПР, както и възражението за нищожност на клаузите за обезщетение за забава. Изрично в договора било отразено,че наказателната 3 надбавка върху просрочените плащания е в размер на законната лихва.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове , предявени от "Първа Инвестиционна Банка"АД, гр. */** против К. В. А. за заплащане на сумите: 1/ 3000 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба 14.12.2023 г. до окончателното заплащане; 2/ 1688,21 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 19.05.2021 г. до 01.11.2023г. по т.8 от Договора за кредит; 3/ 721,28 лева, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 19.05.2021 г. до 01.11.2023г. по т.9 от Договора за кредит; 4/ 47,01 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от датата на предсрочна изискуемост - 02.11.2023 г. до 13.12.2023г.; 5/ 135 лева – годишни такси за поддръжка на карта за периода 2021г., 2022г. и 2023г. на основание чл. 13.1 от Договора за кредит и 6/ 24,00 лева, представляваща разноски по връчване на покана за предсрочна изискуемост.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно съединени искове са основателни и доказани, поради което е уважил същите.

Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.

По делото няма спор,че между страните е сключен на 13.08.2020 г. договор за револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит / овърдрафт/ по разплащателна сметка. Няма спор и относно размера на предоставения лимит от 3000 лв., усвояването му от страна на кредитополучателя в различни периоди от време, параметрите, при които е бил сключен договора, както и не се спори,че усвоената сума не е заплатена и че ответника е изпаднал в забава. Дължимите суми са установени 4 и в заключението на ВЛ, което не е оспорено от страните и в частност от ответника, въззиваем в настоящото производство. Не се твърди от страна на въззиваемия и не се представят в тази връзка доказателства,че предоставеният кредитен лимит от 3000 лв. е изплатен.

Неоснователно е направеното възражение във въззивната жалба,че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност на договора. Макар и лаконично, съдът изрично е посочил,че в договора и приложените Общи условия ясно и точно са посочени всички негови условия, в т.ч. размера на дължимите лихви и неустойки.

Клаузите, относими към формиране на дълга, като ГПР, договорна лихва и др. не са неясни. Действително ГПР 17.48 % не е посочен по отделните компоненти, но в случая това не е от съществено значение, доколкото дори прибавен ГЛП, то той в никакъв случай не би надвишил максималния допустим размер, визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК. Въззивният съд е приемал,че това е съществено нарушение , когато стойността на ГПР и на ГЛП са над 40% , при което без да бъдат посочени отделните компоненти, които формират ГРП не може да се прецени дали не надминава максималния допустим размер посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК.

Неоснователни са наведените доводи за нищожност на клаузите по т.8 и т.9 от договора, сключен между страните. Така договорените лихви – договорна по т.8 и наказателна по т.9 не са неясни, прекомерни и не противоречат на добрите нрави. Задължението за заплащане на договорна и наказателна лихва се активира в случаите, когато в предвидения гратисен период не са възстановени усвоените суми / по т.8/ и когато не е заплатена до датата на падежа на минималната погасителна вноска или на надвишението на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит / неразрешен овърдрафт/.

Неоснователно е и възражението за прекомерност на претендираната договорна лихва в размер на 1688.21 лв. спрямо размера на разрешения кредитен лимит от 3000 лв. В случая не се касае за договор за кредит, при който е отпуснат кредит в определен размер, който кредитополучателя следва да погасява, съобразно изготвения погасителен план, на равни месечни / анюитетни вноски/ или при падаща главница, в която хипотеза кредитополучателя погасява ежемесечно част от главницата и лихва, изчислена върху размера на разрешения кредит за целия срок на договора.

5

При Договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит по разплащателната сметка заплащането на лихва е обусловено от размера на усвоената от кредитополучателя сума и в случай,че тя не е възстановена в уговорения гратисен период. Т.е възможно е за периода на действие на договора да усвоява и погасява суми, както и в случая, чийто общ сбор надхвърля сумата от 3000 лв., поради което и формирано по този начин задължението за заплащане на договорна лихва върху усвоения размер не е прекомерно и не противоречи на добрите нрави.

С оглед изхода на спора и на основание чл.73 ал.3 вр. ал.8 от ГПК въззивникът дължи на въззиваемия направените от последния разноски в производството. Въззиникът дължи заплащането на разноски на ответната страна, независимо от качеството на потребител, каквото безспорно има.

Единствено, ако бъде признато за установено от съда,че няма достатъчно средства за заплащане на дължимите ДТ и разноски в производството, той може, съгласно чл.83 от ГПК да бъде освободен от заплащането им, но това не го освобождава от задължението да заплати направените от ответната страна разноски в производството.

Въззиваемият претендира заплащането на сумата от 350 лв. на основание чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ / молба вх.

№4718/12.05.2025 г./. Съдът намира,че следва да определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв. по аргумент на чл.25 а ал.3 от Наредбата – за изготвяне на писмен отговор и молба, т.като представител на въззиваемия не се е явил в съдебно заседание.