Определение № 401 от 29.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. София, 29.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Карамфила Тодорова

Членове:

Андрей Ангелов

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600546 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК вр. глава 22-ра НПК.

Образувано е по въззивен частен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение от 19.03.2026г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 6-ти състав, по нохд № 4792/2025, с което съдът, като констатирал допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняването им.

С протеста се заявява недоволство от определението като неправилно.

Обосновава се, че това, което съдът приел за нарушение, а именно - липса в диспозитива на обвинителния акт на фактури и суми, описани в обстоятелствената част, не е налице, тъй като въпросните фактури и суми не са инкриминирани, а са описани само за пълнота на фактическата обстановка.

Иначе, според прокурора, обвинителният акт съдържал всички необходими и релЕ.нтни факти, като бил посочен и приложимият закон. С това предметът на доказване по делото бил ясно очертан. Прави се искане определението да се отмени.

В седемдневния срок по чл. 342, ал. 2 НПК от подсъдимия не е постъпило възражение срещу протеста.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на протеста, материалите по делото и като сам служебно подложи на проверка атакуваното определение, прие следното:

Протестът е подаден в законовия срок, от легитимирана страна и е 1 допустим за разглеждане.

Разгледан по същество, е основателен. Определението е неправилно.

В СГС е внесен обвинителен акт срещу Г. А. Г. по обвинение в два раздела, за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал.

1 НК и по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Твърди се от прокурора, че подсъдимият е извършил престъпленията с предмет задължения по ЗДДС и ЗКПО.

За да постанови определението си, първоинстанционият съд е приел за съществено нарушение на процесуалните правила липсата на отразяване в диспозитива на обвинителния акт на фактури и търговски фирми, които били посочени в обстоятелствената част. По-специално, това се отнасяло до фактура от 24.11.2014г. с доставчик „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, както и фирма „Рикуест“ по доставка от 55 000 лв. Също така, съдът е приел, че не ставало ясно от обвинителния акт на кого подсъдимият е разпоредил или наредил, а само декларативно било посочено, че е действал като посредствен извършител чрез Е. В.. По-натам съдът е препратил към всички твърдени от защитата на подсъдимия неточности в обвинителния акт, които споделял.

Поради така следвания от първостепенния съд не съвсем прецизен подход, тъй като съдът, дори да се съгласява с аргументи на страните е длъжен да изложи собствени мотиви, настоящата инстанция следва да се занимае и с доводите на защитата в разпоредителното заседание и им даде отговор.

На първо място, неточно защитата възразява, че в обвинителния акт било посочено, че подсъдимият бил извършил деянието посредствено – чрез С. С.. В обвинителния акт няма такова твърдение. Последователно се твърди в него, че подсъдимият е извършил деянието посредствено чрез фактическите действия на св. Е. В.. –***.

На следващо място, възразява се от защитата, че в обвинителния акт било описано придобиване на автомобил „Хонда“ от дружеството на подсъдимия, докато към този момент не той, а друго лице било управител.

Възражението е ирелЕ.нтно за обвинението по раздел I – задължения по ЗДДС. Прокурорът действително е описал покупка на автомобила от дружеството „Инфо Сити“ ЕООД, както и, че подсъдимият станал собственик на дружеството от 04.08.2014г. нататък. Дружеството придобило и други автомобили. От целия текст на обвинителния акт по раздел I - се извежда, че по същество обвинението е за фиктивни доставки и фактури издадени за тях, от търговци от категорията „липсващи“. Описанието на придобиване на автомобилите има значение да покаже, че дружеството все пак е развивало реална дейност, каквото прокурорът и твърди. Описанието на придобиване на автомобилите е от значение за раздел II на обвинителния акт - данъчни 2 задължения по ЗКПО. (данък печалба). Ето защо е без значение кой е бил управител на дружеството към момента на придобиване на първия автомобил, а е от значение кой е бил данъчно задълженият субект към момента на задължението за деклариране и съответно облагане, и е достатъчно да се твърди, че към момента на задължението за подаване на годишна данъчна декларация, управител и собственик на дружеството е бил подсъдимият като носител на задължението за деклариране.

Освен това, прокурорът е инкриминирал стриктно фактите на продажба на придобитите автомобили, въз основа на които дружеството „Инфо Сити“ ЕООД е формирало приходи, а продажбите през 2014г. са станали в периода м. август 2014г. – ноември 2014г. , а през 2015 – през месеците януари и февруари 2015г. Прокурорът еднозначно е посочил е срокът на подаване на ГДД, т.е. – на необходимото изпълнение на задължението на подсъдимия, който за данъчната година 2014г. е 01.01.2015 -01.04.2015г., а за данъчната 2015г. - 01.01.2016 – 01.04.2016г., като и за двете години подсъдимият не бил подал годишна данъчна декларация, при реализирани приходи.

Следващите възражения на защитата могат да се обобщят като такива, свързани с твърдения на прокурора за издадени от процесното дружество „Инфо Сити“ ЕООД фактури на различни дружества – получатели на доставки, т.е. сделки, в които „Инфо Сити“ ЕООД се явява продавач, а не купувач. Описанието на тези фактури в никакъв случая не води до объркване в тезата на прокурора и в поставените от него рамки на обвинението. Ясно е, че фактурите за продажби не се инкриминират, а са съпътстващи главните съставомерни факти, с които се инкриминират фактурите за покупки с доставчици - дружествата от типа „липсващи търговци“. Те са изброени и е обосновано от прокурора чрез фактически твърдения защо се явяват „липсващи“. Прокурорът твърди, че това са дружества, които никога не са развивали търговска дейност и не притежават дълготрайни материални активи. Наред с това, прокурорът допълнително е внесъл яснота в тезата си като е обосновал субективното отношение на подсъдимия към релевираните като съставомерни факти, а именно, че подсъдимият бил наясно, че не е настъпило съответното данъчно събитие по отразената в СД фактура, че сочената доставка не отговаря на обективната действителност, че не е имало сключен договор, извършена и получена доставка и плащане на цена. Въпреки това подсъдимият предоставял фактурите на св. В. за включване и отразяване в СД по ЗДДС и в дневника за покупки за съответния данъчен период. Това твърдение присъства последователно във всички пет пункта на обвинението за данъчни задължения по ЗДДС. С това е налице пълно съответствие между твърденията в диспозитивната и фактическа част на обвинителния акт. По никакъв начин, нито от фактическата, нито от диспозитивната част на 3 обвинителния акт, не се извежда натоварване с обвинителен смисъл на описанието на фактурите за продажби. Ето защо, следва да се приеме за обосновано (кореспондиращо на съдържанието на обвинителния акт) пояснението на прокурора в протеста, макар и само за две от фактурите, че присъстват в обвинението за пълнота на фактическата обстановка, но не се инкриминират. Това че не се инкриминират, се извежда еднопосочно и от фактическата, и от диспозитивната част на обвинителния акт.

Също така прокурорът е описал достатъчно ясно и действията на подсъдимия по посредственото извършителство чрез св. В. - ***, чрез твърденията, че: подсъдимият се е срещнал лично със св. В. - ***, казал му, че ще му е необходим ***, по-натам св. В. е водил счетоводството на дружеството, в това число и изготвял справките –декларации и попълвал дневниците за покупки и продажби въз основа на представени от подсъдимия Г. фактури. (стр. 2 на обв. акт). По всеки пункт от обвинението по ЗДДС ясно прокурорът е заявил, че св. В. е получавал именно от подсъдимия процесните фактури, за да ги включи в дневника за покупки и в СД. Оттам – нататък св. В. и подавал справките – декларации до данъчните органи (стр. 2 от обв. акт) с КЕП на св. Д. и подс. Г..

Прокурорът ясно е описал и периода, в който св. В. е подавал СД с КЕП на св. Д. – месеците 08 -12.2014г., и периода, за който това ставало с КЕП на самия подсъдим – февруари 2015г. (стр. 2 на обв. акт) Невярно е твърдението на защитата - за разминаване в обвинителния акт на факти на използван електронен подпис по пункт първи на обвинението, доколкото и в обстоятелствената, и в диспозитивна част на обвинителния акт, по всеки пункт е посочено чрез чий електронен подпис се подавали СД.

Неоснователно е и възражението на защитата за неяснота на обвинителния акт, състояща се в описанието, че подсъдимият действал като посредствен извършител чрез Е. В., но св. В. липсвал като лице, чрез което действал подсъдимият описан в диспозитива на обвинителния акт. Защитата превратно изгражда аргументацията на това възражение, тъй като от изложението на обвинителния акт е еднозначно ясно, че лицето Е. В. и лицето Е. В. е едно и също лице, представено в по-голямата част на обвинителния акт с трите си имена: Е. В. В., а в друга част – описателната част и в диспозитива – като Е. В.. Дори и там, където присъства само с две имена е ясно, че се касае за едно и също лице, тъй като прокурорът освен с имена го представя още и с функцията му на ***, чрез който се подават справките – декларации (СД), а и от целия контекст на обвинението е категорично ясно, че се касае за едно и също лице.

Неоснователен е доводът на първостепенния съд за неяснота на невключването на фактури с получател дружеството „Рикуест“, тъй като 4 прокурорът изобщо не инкриминира фактури за доставки, получени от това дружество, и издадени от „Инфо Сити“ ЕООД като доставчик, а инкриминира само фактури за покупки – доставки, с получател „Инфо Сити“ ЕООД като купувач, и с доставчици – други дружества, които е и посочил, и сред които не се намира дружеството „Рикуест“, и които, отново ще се посочи, че прокурорът е описал като дружества „фантоми“.

Описанието и на фактури за продажба, каквато наистина присъства в обвинителния акт, по никакъв начин не влияе на яснотата на тезата на прокурора, че инкриминира фактите стриктно свързани с фактури за покупки, а не продажби, при вече изложените особености. Ето защо, придаденото значение на въпросното описание и от защитата, и от първостепенния съд, на причина за объркване за рамките на обвинението, е преувеличено, неправилно изолирано от целия контекст, несъответно на съдържанието и смисъла на обвинителния акт, и няма характера на недостатък.

След самостоятелна проверка, съдът се съгласява с доводите на протеста, че обвинителният акт отговаря изцяло на изискванията на закона, съдържа в пълнота фактите от значение за вмененото престъпление, описани последователно, логично, ясно и без противоречия. Не са налице процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокурора за отстраняването им. Протестираното определение, като неправилно, следва да се отмени и се постанови продължаване на съдебното производство.

Ето защо, и на основание чл. 249, ал. 3 НПК, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1-ви състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 19.03.2026г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 6-ти състав, по нохд № 4792/2025, с което съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдебното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6