Решение № 1519 от 29.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1519 гр. Русе, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520102408 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС

Постъпила е искова молба от Л. Х. Х. срещу Л. Х. А., в която се твърди, че двете са сестри и родителите им Х.Р.Х. и С.И. Х. са били съсобственици на недвижим имот в гр. Русе на ул. „*********, представляващ жилищна сграда, застроена върху дворно място с площ от 296 кв.м. Твърди се, че след смъртта на двамата родители, починали съответно през 2016г. и през 2013г., останалият в наследство имот бил придобит от страните по делото и от техният племенник - единствен син на починалия им брат, при равни права, т.е. по 1/3 ид.ч. за всеки. Приживе майка им желаела процесният имот да остане и след смъртта й в съсобственост на децата й, тъй като ако всеки един от тях в даден момент има проблем да може да използва имота за подслон докато уреди собствените си проблеми. Ищцата твърди, че живеела в чужбина и с нейно съгласие в процесния имот останала да живее ответницата, тъй като същата имала проблеми със сина си, който й осъществявал психически и физически тормоз, поради което й се налагало да ползва съсобствения имот.

При едно от връщанията си в страната и при опит да плати през лятото на 2024г. данъчните си задължения в Община Русе, ищцата разбрала, че ответницата се е снабдила с Констативен нотариален акт, с който се легитимирала като собственик на целия имот. Оспорва ответницата някога да е владяла този имот изцяло, само за себе си, и това владение да е било явно, 1 необезпокоявано и противопоставено на нея като съсобственик.

С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае по отношение на ответницата Л. Х. А., че Л. Х. Х. е собственик на 1/3 ид.ч. от описания в молбата имот: недвижим имот в гр. Русе, ул.

„*****" 96 (бивша ул. ****), представляващ жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, коридор и изба, дворищна тоалетна, застроена върху парцел ****, кв. *** по плана на гр. Русе, действащ към 1975 година, а по кадастралната карта и кадастралните регистри представлява имот с идентификатор *** по ул. „*****" , с площ 296 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застояване (до 10 м), при съседи: ***, ****, **** и *** и построени в него сгради, както следва: ***, със застоена площ 66 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна; ***, със застроена площ 24 кв. м., брой етажи:

1, предназначение: гараж; ***, със застроена площ 10 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, както и да бъде осъдена ответницата да предаде на ищцата владението на притежаваната от нея идеална част от процесния имот. Иска се и отмяна на нот. акт № **, том **, дело **, вх. рег. № *** от 11.03.2024 г. на СВп - Русе за придобиване право на собственост по обстоятелствена проверка до размера на притежаваната от ищцата идеална част от процесния имот. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна изразява становище за допустимост, но за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че още преди смъртта на родителите на страните в този имот е живяла тя заедно с тях, като волята на наследодателите била този имот да остане изцяло в собственост на ответницата след смъртта им и тази тяхна воля била известна на ищцата. В резултат на това ответницата е осъществявала владение върху имота през цялото време докато е живяла в него, а след смъртта на своите родители не е допускала до имота ищцата и това свое поведение е афиширала, като е лишила същата от достъп до имота. Твърди се, че докато родителите им били живи, ищцата не ги е посещавала, съответно не е посещавала и процесния имот. Повече от 12 год. не е предявявала претенции за ползването му, като през тези години съобразявайки волята на родителите си, ответницата „отнела възможността“ й за свободен достъп до имота, лишавайки я от ключове за входните врати. По този начин демонстрирала пред ищцата субективното си отношение на своене на процесния недвижим имот, владеела го явно и необезпокоявано от никого, поради което се стигнало до наличието на предпоставките за снабдяване с оспорения Констативен нотариален акт. По изложените съображения се моли предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема 2 за установена следната фактическа обстановка:

Според представения по делото Нотариален акт за собственост по давностно владение №***, том. **, дело №***/29.01.1975г. на нотариус Ц.М., Х.Р.Х., бивш жител на гр. Русе, починал на 07.01.2016г. и съпругата му С.И.

Х., също бивш жител на гр. Русе, поч. на 04.05.2013г. са придобили в собственост жилищна сграда и дворищен клозет, застроени върху държавен имот в гр. Русе, пл. №*** в кв. ***, представляващ понастоящем според представената актуална кадастрална скица поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, с административен адрес гр. Русе, ул. *********, с площ от ***кв.м., а построените в него сгради са с идентификатори *** със застроена площ от 66 кв.м. и предназначение жилищна сграда, *** със застроена площ от 10 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване и *** със застроена площ от 24кв.м. с предназначение гараж.

Според представения акт за частна общинска собственост №***, вписан в СВ с Вх№***от 21.03.2024г. вход. №**, том **, парт. №**, поземлен имот с идентификатор ***** и с административен адрес гр. Русе, ул. ********* е частна общинска собственост и върху него попадат три сгради (описаните погоре), собственост на частни лица.

След смъртта си Х.Р.Х. и С.И. Х. са оставили за свои законни наследници двете си дъщери - Л. Х. Х. и Л. Х. А., страните по делото и сина си Р.Х.Х. Последният е починал на 08.12.2017г. и е оставил за свой законен наследник сина си Х.Р.Х..

С Нотариален акт №***том.***, рег. №***, нот. Дело №****от 11.03.2024г. на нотариус Л.Ш. (вписан в СВ – Русе с вх. рег. №***/11.03.2024г., акт №**, том.***, дело №***), ответницата Л. Х. А., след извършена обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК е призната за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Русе, с административен адрес гр. Русе, ул. *********, с площ от 296кв.м., и построените в него сгради с идентификатори *** със застроена площ от 66 кв.м. и предназначение жилищна сграда, *** със застроена площ от 10 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване и *** със застроена площ от 24кв.м. с предназначение гараж.

Свидетелят Х.Р.Х. установява, че е живял при своите баба и дядо (наследодателите Х.Р.Х. и С.И. Х.) до около 2013г., когато той със семейството си и неговия баща се изместили в „новата къща“, която била съседна на тази на баба му и дядо му. След като починала бабата на свидетеля, дядо му останал да живее сам, като свидетеля и баща му го подпомагали. Докато бабата и дядото били живи, лелите на свидетеля Л. и Л. живеели в друга съседна къща, от която всяка от тях имала по един етаж. Л. била основно в чужбина. Двете били в добри отношения. След като дядото починал, след опелата, Л. се изместила в неговата къща, „позволили й да живее там“, тъй 3 като имала конфликт със сина си и той останал да живее в нейната къща.

Свидетелят продължил да влиза в имота, когато имал нужда, тъй като се занимавал със строителство и държал там части, керемиди. Никога Л. не му била казвала да не влиза и да не ползва това място. Преди около месец свидетелят разбрал от сина на ответницата за това, че тя си е извадила нотариален акт за имота. Поначало той нямал ключ за къщата и такъв никога не е имал. Случвало му се да влиза в нея, но като гост на леля си. Дворът през деня не се заключвал.

Свидетелят Н.Н.Н., дъщеря на ищцата установява, че е израснала в къщата на баба си и дядо си – процесния имот. Знаела, че къщата след смъртта им е обща на трите им деца. Това искали и приживе наследодателите. След като починал дядото на свидетелката, нейната майка заедно с брат си и сестра си, се разбрали последната да остане да живее в къщата на родителите им, тъй като имала проблеми със сина си. Свидетелката не знаела през годините майка й да има проблеми със сестра си и тя да не я пуска в имота и да смята, че той е неин. До преди около 2 години майката на свидетелката се прибирала всяка година от Норвегия и отивала в къщата на родителите си и изкарвала със сестра си по около 4 седмици във въпросната къща. Конфликтът започнал, когато майката на свидетелката при опит да плати данъците си за имота, разбрала, че ответницата се е снабдила с нотариален акт за имота. Понеже през последните години лелята на свидетелката живеела в къщата, то само тя имала ключ за нея.

Свидетелката Ю.Р.М. установява, че живее в съседство на спорния имот и познава страните и родителите им. Твърди, че след смъртта на бабата, Л. се преместила да живее при своя баща и се грижела за него до смъртта му.

Свидетелката знаела, че преди смъртта си родителите на страните са казвали, че желаят след като починат имотът да остане за Л.. Последната след смъртта на баща си сменила бравите. Свидетелката не знаела, кои точно брави са сменени, но знаела това от ответницата, която казала, че го прави за да няма друг освен нея достъп до имота. Останала да живее сама в къщата. Със сина си нямала проблеми, дори заедно правили ремонт по спорния имот. Дъщерята на свидетелката била омъжена за внука на Л. и с нея били в добри отношения.

Свидетелката М.А.Я. също познавала страните като техен съсед. Сочи, че след смъртта на майка им, Л. се изместила да живее при своя баща и го гледала. Пред свидетелката той казвал, че къщата следва да остане след смъртта му за Л., тъй като „нямало никого“. Ответницата сменила вратите и ключалките на къщата след като баща й починал. Тя не допускала никого вътре. Свидетелката не била виждала Х. и Л. да влизат в имота. За него се грижела само ответницата, сеела, копаела. Докато били живи родителите на двете сестри, те били в добри отношения, а след това какво е станало свидетелката не знаела. Знаела, че Л. е в чужбина, била се върнала за 4 погребението на баща си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В конкретния случай, с оглед основанието на което е предявен ревандикационния иск (ищцата се легитимира като собственик на процесния имот по наследство) и естеството на възраженията на ответницата, че го е придобила по давност, то всяка от страните следва да установи настъпването на фактите, които я легитимират като собственик и изключват претендираното от насрещната страна право.

По делото са представени писмени доказателства, които легитимират и двете страни като собственици на процесния имот на заявеното от тях основание.

Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти съгласно задължителните указания по т.1 от ТР №11/2013г. на ОСГК на ВКС.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.

Съгласно чл.68, ал.1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението следва да е явно, непрекъснато, необезпокоявано, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. Държателят (лицето, което осъществява фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои) не може да придобие имот по давност, независимо от продължителността на държането.