Определение № 2535 от 31.10.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2756/2023
- Вид
- Определение № 2535
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 31.10.2023
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 ал.2 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2535 гр. Пловдив, 31.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20235300502756 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт И. Н. против разпореждането № 23155/13.09.2023г. по гр.д. № 11427/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Г. К. К., за вземания по договор за потребителски кредит от 17.12.2019 г., цедирани на заявителя.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и разпореждането не е законосъобразно и неправилно мотивирано. Сочи се съдебна практика в обратната насока на мисли. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС Пловдив е приел, че клаузите на договора с потребител са налични неравноправни клаузи, които са във вреда на потребителя, не са добросъвестни и водят до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Приема се от ПРС, че макар по делото да не се търси сума за поръчителство – изводите на съда почиват на принципните уговорки за дължимостта и плащането му именно в полза на 1
„Кредисимо“ във връзка с договора за кредит. Това има отношение и към последващите мотиви относно извършените от длъжника плащания. ПРС сочи, че независимо, че същото е уговорено като платимо за лице, само формално различно от кредитора, разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит /така е и уговорено/ и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 ЗПК и §1, т.1 ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Стига се до извода, че при сключването на договора за потребителски кредит, чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му – такива в размер на сума, надвишаваща кредита е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител /в казуса заповедният съд се е обосновал с нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.10 и чл.11 от същия закон/. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.
По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането № 23155/13.09.2023г. по гр.д. № 11427/2023г. по описа на РС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3