Определение № 3430 от 23.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3430 гр. София, 23.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241100606600 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е въз основа на жалба на адв. С.Р. – упълномощен защитник на подсъдимия В. В. П. срещу Определение на СРС, НО, 109 състав от 07.10.2024г. по НОХД № 10622/2024г., постановено в разпоредително заседание, с което съдът е потвърдил мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия. Наведени са доводи за липса на обосновано предположение, както и липса на опасностите от укриване и извършване на престъпление. Моли се определянето на по- лека мярка за неотклонение.

В жалбата е направено и оплакване във връзка с проведеното разпоредително заседание, като се твърди нарушено право на защита на подс.

П., тъй като заседанието било проведено въпреки искането на защитата за отлагане на делото до прехвърляне на неговия подзащитен в СЦЗ и предоставяне на възможност за обсъждане на въпросите по чл. 248 НПК с него. Моли се определението на съда, постановено в разпоредителното заседание да бъде отменено, а делото върнато на начален етап относно процедурата по чл. 248 НПК.

На първо място, с оглед изложеното в жалбата от страна на защитата, настоящият състав ще припомни, че на въззивен контрол подлежи определението на първата инстанция по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК - относно 1 наличие/липса на допуснати в хода на ДП процесуални нарушения, по чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК - относно мярката за неотклонение на подсъдимото лице, по чл.

248, ал. 5, т. 4 НПК - когато са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт, както и отказа на съда да допусне частен обвинител.

Видно от обективираното в частната жалба, с нея адв. Р. обжалва произнасянето на СРС относно мярката за неотклонение спрямо неговия подзащитен, молейки в тази част определението на съда да бъде изменено, като бъде определена по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“.

В коментираната част жалбата е допустима, като подадена в предвидения от закона 7-дневен срок и от процесуално легитимирано лице – защитник на подсъдимия. Ето защо, същата следва да бъде разгледана по същество.

В останалата част, жалбата се явява недопустима, като аргументи в тази връзка ще бъдат изложени по-долу в мотивите на съда.

Настоящият състав намира определението на СРС в частта касателно мярката за неотклонение за правилно и законосъобразно.

Контролна инстанция споделя изводите на СРС, че към момента липсват основания за изменение или отмяна на изпълняваната по отношение на подс.

П. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Неоснователни са доводите на защитата за липса на обосновано предположение, доколкото същото не е разколебано към настоящия момент. Във връзка с възраженията, свързани със събраните по делото доказателства в досъдебното производство, този състав ще припомни, че същите подлежат на събиране в централната фаза на процеса, а след това и на преценка от гледна точка на доказателствената им стойност с крайния съдебен акт.

Правилно при решаване на въпроса относно мярката за неотклонение СРС е съобразил съдебното минало на П., в частност факта на осъждането му за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК, което мотивира извод за наличие на реална опасност от извършване на престъпление и към момента. Този състав споделя и мнението на първата инстанция, че срокът на задържане, който е малко над четири месеца, не е изиграл превантивната си роля, поради което не може да бъде прието, че е санирана опасността от извършване на престъпление. Не се установяват и други нови 2 обстоятелства, които да налагат изменение или отмяна на мярката за неотклонение на П..

Ето защо, определението на СРС в частта касателно мярката за неотклонение следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до другите оплаквания, обективирани в жалбата, във връзка с проведеното разпоредително заседание, и съдържащи твърдения за нарушено право на защита на подсъдимия във вече образуваното съдебно производство, този състав счита в тази част жалбата за недопустима със следните аргументи:

Както беше посочено по-горе, в производство по реда на чл. 249, ал. 3 НПК подлежат на разглеждане частни жалби, касаещи лимититивно изброени в закона въпроси, по които първоинстанционният съд се е произнесъл в разпоредително заседание.

В конкретната хипотеза въззивният съд прие, че е надлежно сезиран с частна жалба срещу определението на СРС по чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК и жалбата в тази част беше разгледана по-горе.

Всички останали възражения, а именно, че разпоредителното заседание било проведено въпреки искането на защитата за отлагане на делото до прехвърляне на неговия подзащитен в СЦЗ и липсата на предоставена възможност за обсъждане на въпросите по чл. 248 НПК между защитник и подсъдим, не подлежат на съдебен контрол извън въззивната проверка на крайния първоинстанционен акт. За пълнота съдът ще обърне внимание, че още по-малко съществува процесуална възможност за отмяна на определението на СРС, постановено в разпоредително заседание, и връщане на делото за провеждане на нова такова, в какъвто смисъл е искането на защитата. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 НПК, по който ред се разглеждат и частните жалби, с които се атакуват определения на първата инстанция по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК, по чл. 248, ал. 5, т. 4 НПК и отказа на съда да допусне частен обвинител, въззивният съд в производство по чл. 249, ал. 3 НПК дори и да отмени определението на първата инстанция, следва да разгледа въпросите по частната жалба и частния протест по същество, т.е. не би могъл да върне делото за провеждане на ново разпоредително заседание. В този смисъл искането, направено от защитата за отмяна на определението на СРС, постановено в разпоредително заседание, и 3 връщане на делото за провеждане на ново разпоредително заседание не намира основание в процесуалния закон.

Отделно, както беше посочено и по-горе, жалбата в разглежданата част се явява недопустима, доколкото в самото разпоредително заседание и в жалбата, с която е сезиран СГС, защитата и подсъдимият правят възражения за нарушено право на защита в хода на съдебното производство, в частност при провеждане на самото разпоредително заседание, който въпрос би подлежал на контрол в едно бъдещо въззивно производство, разглеждащо краен съдебен акт на първата инстанция. Не се твърдят допуснати в хода на ДП процесуални нарушения, за да бъде прието, че въззивният съд е сезиран с жалба срещу определението на СРС по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

При все това въззивният съд ще обърне внимание, че за конкретното съдебно заседание, в което е проведено разпоредителното такова, всички страни са били редовно призовани, като са им били разяснени въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които подлежат на разглеждане. Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт в предвидения срок, съгласно изискванията на чл.

247в НПК. Защитникът и подсъдимият са били редовно призовани още през месец август за разпоредително заседание и в този смисъл са имали достатъчно време за комуникация помежду си, включително в Затвора гр.

Бобов дол /където се изпълнява мярката за неотклонение по отношение на П. по обективни причини/, за организиране на защитата. В самото съдебно заседание на подсъдимия и защитника също е била дадена възможност да разговарят помежду си с оглед изясняване на защитната позиция, от която възможност същите не са се възползвали. В този смисъл, не са били налице пречки за провеждане на разпоредителното заседание.

Не може да бъде отминат и факта, че след даване ход на разпоредителното заседание на адв. Р. и подсъдимия е предоставена и възможност за становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, като същите по своя преценка не са обективирали такова. Самият подсъдим изрично е заявил, че не желае да упълномощава друг адвокат, както и не желае служебен защитник.

В контекста на изложеното настоящият състав ще посочи, че липсва пречка, при провеждане на съдебното производство отново да бъде предоставена възможност за комуникация между подсъдимия и защитата, с 4 оглед съгласуване на защитната позиция, като за тези страни не е преклудирана и възможността до даване ход на съдебното следствие да изразят и становище относно реда, по който да бъде разгледано делото.

Воден от изложеното, СГС, НО, XV Въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 07.10.2024г. по НОХД № 10622/2024г. на Софийски районен съд, НО, 109 състав, с което е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия В. М. П..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв. С.Р. – защитник на подсъдимия В. В. П. в частта, в която е направено искане за отмяна на Определение от 07.10.2024г. по НОХД № 10622/2024г. на Софийски районен съд, НО, 109 състав относно процедурата по чл. 248 и връщане на делото в начален етап.

ДЕЛОТО да бъде върнато на Софийски районен съд, НО, 109 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5