Определение № 2843 от 09.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 5024/2023
- Вид
- Определение № 2843
- Подписан
- 09.10.2023
- В сила
- 08.10.2023
- Състав
- Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Закон за наследството
- чл.209,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2843 гр. София, 08.10.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20231100605024 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7, във връзка с ал.6 от НПК.
Образувано е въз основа на частен протест, депозиран от прокурор в Софийска районна прокуратура против Определение № 2181, постановено на 02.07.2023 година от Софийски районен съд по ЧНД № 8339/2023 година, с което съдът е отменил Постановление на Софийска районна прокуратура от 10.04.2023 година, с което е било прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител по досъдебно производство № 15043 / 2022 година, по описа на 06-то РУ при СДВР, пр. преписка № 40668/2021 година за престъпление по чл.209,ал.1 от НК.
С прокурорския акт е сложен край на досъдебното производство.
Протестиращият прокурор твърди, че съдебния акт на Софийски районен съд е немотивиран и незаконосъобразен като моли въззивната инстанция да го отмени и вместо това да бъде потвърдено отмененото от първостепенния съд постановление.
Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният частен протест е процесуално-допустима.
Разгледан „по същество“, съдът го намира за неоснователен.
Съображенията на въззивната инстанция са следните:
1
Досъдебното производство, под № 15043/2022 година по описа на 06-то РУ при СДВР е образувано на 16.02.2022 година за разследване на данни, касаещи евентуално извършено престъпление по чл. 209,ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата, преди 11.10.2021 година, в град София, с цел да набави за себе си имотна облага – сума, равняваща се на 1/3 част от стойността на Апартамент № 53, находящ се в град София, ж.к. „Хиподрума“ улица **** е възбудено заблуждение, че е собственик на на посочената / 1/3/ идеална част от апартамента и е сключен договор за покупко-продажба на идеалната част от недвижимия имот и с това е причинена имотна вреда на купувача в размера на заплатената продажна цена от страна на последния за реалната част на имота по сделката.
В хода на производството, привлечено към наказателна отговорност лице няма.
С Постановление от 10.04.2023 година, прокурорът е прекратил производството по делото на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
Мотивите, с които прокурорът е прекратил наказателното производство, /действително лаконични, както е отбелязал и първостепенния съд/, са в насока – липса на доказателства за субективната страна на престъплението по чл.209,ал.1 от НК.
Това постановление на СРП е атакувано от частния жалбоподател – дружество, „Я.Е.“ ЕООД. Образувано е пред Софийски районен съд ЧНД 8339/23 година. По това частно наказателно дело, районният съд е постановил и цитираното по-горе определение, което е подложено на обжалване пред въззивната инстанция.
За да постанови атакуваното пред Софийски градски съд определение и съответно да отмени постановлението на СРП, първостепенният съд е приел, че от постановлението на прокурора не става достатъчно ясно какво е основанието за прекратяването на наказателното производство, тъй като същото не е в достатъчна степен мотивирано, не е извършен пълен анализ на всички събрани в хода на производството доказателства и съответно е невъзможно да се прецени от там обективността на волята на органа на държавното обвинение. Това е и единственото основание, мотивирало първоинстанционният съд да отмени постановлението.
По фактите:
След запознаване с материалите по делото, съдът намери за установена следната фактическа обстановка, имаща ключово значение за правилното решение на казуса, представена в хронологичен порядък:
А.К. приживе притежавала процесния недвижим имот: Апартамент № 53, находящ се в град София, ж.к. „Хиподрума“ улица ****.
2
А.Е.К. починала на 09.06.2019 година в град Париж, Република Франция.
Наследници на К. по закон са свидетелите Б.Т.Д., Р.Т.З. и Я.В.В. и тримата нейни племенници, /наследници по съребрена линия от четвърта степен/, което е видно от Удостоверение за наследници от 17.02.2021 година.
Наследниците на К. след смъртта й са придобили по 1/3 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот.
С Договор за покупко-продажба на наследствени дялове от 02.09.2021 година, свидетелят Я.В.В. се разпоредил с притежаваната от него 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, прехвърляйки я на дружеството „Я.Е.“ ЕООД, представлявано от свидетелката Н.З..
На 10.09.2021 година по искане на посоченото дружество бил съставен и констативен нотариален акт, с което „Я.Е.“ ЕООД бил признат за собственик на 1/3 ид.част от Апартамент № 53, находящ се в град София, ж.к.
„Хиподрума“ улица ****.
Впоследствие, на 08.12.2021 година, по искане на свидетелите Б.Д. и Р.З., в службата по вписвания, бил вписан препис от саморъчно завещание от 04.11.2017 година, с което наследодателят А.Е.К. завещала на свидетелите Б.Д. и Р.З. цялото си движимо и недвижимо имущество.
След като разбрали за това, от дружеството „Я.Е.“ ЕООД предали завещанието за изготвяне на частна графологическа експертиза. Вещото лице дало заключение, че завещанието не е подписано от починалата А.К..
Дружеството подало искова молба пред СГС за прогласяване на нищожността му. Било образувано гр.дело № 15339/2021 година.
От свидетелите Б.Д. и Р.З. били предявени отрицателен установителен иск срещу „Я.Е.“ ЕООД и положителен установителен иск срещу Я.В., касаещи собствеността върху идеалната част от апартамента. Било образувано гр.дело № 15318/2021 година. Производството по това дело е спряно до приключване на образуваното от „Я.Е.“ ЕООД гражданско дело за прогласяване нищожността на завещанието.
Към този момент гр.дело № 15339/2021 година, /делото за прогласяване нищожност на завещанието/, не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Досъдебното производство, както по-горе съдът посочи е образувано на 16.02.2022 година. Срокът за разследване е удължаван неколкократно, като последният акт на прокурора за удължаването му е от 08.02.2023 година. В това постановление е уважено искане на разследващия полицай за такова с аргументи, че следва да бъдат извършени разпити на свидетелите Р.З. и Б.Д., /с постановени разпити по делегация/, както и че се чакат документи от Служба по геодезия, картография и кадастър и от Служба вписвания.
Без да са извършени разпитите на свидетелите Р.З. и Б.Д. прокурорът на 10.04.2023 година е прекратил наказателното производство.
Доказателства, установяващи възприетите от въззивния съд факти и 3 доказателствен анализ:
Саморъчно завещание от 11.04.2017 година.
Акт за обявяване на завещанието пред Нотариус в Република Франция, /в превод на български, озаглавено „Удостоверение /за наследници/ от 07.08.2020 година.
Молба за вписване на обявеното завещание пред Служба вписвания от 08.12.2021 година.
Удостоверение за наследници от 17.02.2021 година.
Удостоверение от търговски регистър, касаещо търговската правосубектност на „Я.Е.“ ЕООД.
Договор за продажба на наследство от 02.09.2021 година.
Нотариален акт за собственост № 44 от 10.09.21 година, /констативен нотариален акт, с който „Я.Е.“ ЕООД е признат за собственик на 1/3 ид.ч. от апартамента./.
Копие на искова молба, депозирана от „Я.Е.“ ЕООД срещу свидетелите Б.Т.Д. и Р.Т.З. за извършване на съдебна делба. От печата, върху тази искова молба е видно, че по нея пред Софийски районен съд е образувано гражданско дело № 58406/2021 година. Няма данни за развитието на това производство.
Копие на искова молба, депозирана от „Я.Е.“ ЕООД срещу свидетелите Б.Т.Д. и Р.Т.З., с който са предявени няколко обективно съединени иска – за прогласяване нищожност на завещанието, за признаване при условията ччл.124,ал.5 от ГПК извършването на престъпно обстоятелство и по чл.124,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.3 от Закона за наследството за обявяване на ответниците за недостойни да наследяват.
Частна /извънсъдебна/ графологична експертиза/.
Проведен е разпит на свидетелите
Свидетелката Е.П.М. от град Варна е била приживе приятелка на починалата А.К., /макар и последните години от смъртта й да не са се виждали/. Тя разказва, че К. й е споделяла, че има братовчеди, с които обаче не поддържа контакти и че няма никакво намерение да завещава имуществото си, на когото и да е от тях.
Свидетелят Я.В.В., наследник на К. разказва за събитията, фактически и правни, които са се разиграли след като е разбрал за смъртта на наследодателката иособено след като е разбрал за завещанието, с което неговите братовчеди са се легитимирали за собственици на имотите. Говори за наличието на правни действия, осъществяващи се и в Република Франция във връзка с това завещание. За наета правна кантора там и т.н.
Свидетелката Н.В.З., представляващ „Я.Е.т“ ЕООД разказва за начина на придобиване на наследството, за делата, които представляваното от нея дружество е завело в Република България и в Република Франция. Твърди, че 4 във Франция има образувано дело за прогласяване нищожността на завещанието.
Съобразявайки установеното „по фактите“, въззивният съд намира от правна страна следното:
По правото:
Разпоредбата на чл.243, ал.1 НПК регламентира основанията за прекратяване на наказателното производство, като те са и „общите“ по чл.24, ал.1 НПК, както и извън тези, когато обвинението не е доказано.
Прекратителното основание по чл.24, ал.1, т.1, предл.2 НПК – когато деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на съставомерност от обективна или субективна страна на деянието, за което е образувано досъдебното производство. Наказателното производство по делото би могло да бъде прекратено законосъобразно при несъставомерност на деянието, само ако по делото е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства (чл.14 НПК).
За съставомерността на деянието по чл. 209,ал.1 от НК се изисква деецът да е възбудил или поддържал заблуждение, /останалите признаци от обективната и субективната страна на престъплението са извън контекста на настоящия анализ/.
В конкретиката на този казус, от първостепенно значение е да се установи дали с категоричност въпросното Саморъчно завещание от 11.04.2017 година е ли инкриминиран документ или не е. Данните, събрани до този момент са, че е налице съмнение за неговата неистинност, което съмнение е подкрепено от една частна /извънсъдебна/ експертиза. В рамките на досъдебното производство съдебно-графологична експертиза обаче не е изготвена. А изготвянето на такава е наложително, за да може да бъде даден и ясен отговор на поставения основен за това производство въпрос. Едва след като се установи действителността, респ. недействителността на завещанието, тогава ще може да се преценява и неговата правна същност, а от там да се прави извод дали посредством знанието за него или незнанието за него е било възможно да се въведе някой в заблуждение или не.
От там възниква и следващия неизяснен въпрос: Знаел ли е свидетелят Я.В.В. към датата 02.09.2021 година, когато е продал наследствените си права на дружеството „Я.Е.“ ЕООД, че е налице такова завещание. Този въпрос е изключително важен, тъй като от отговора му ще се даде отговор и на въпроса за това дали той съзнателно е въвел в заблуждение дружеството, или не.