Определение № 1898 от 29.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1877/2024
- Вид
- Определение № 1898
- Подписан
- 29.07.2024
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.132 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1898 гр. София, 29.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501877 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на Г. В. К. срещу определение № 7792/20.05.2024г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д.
№ 1783/24г., с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят чрез назначения процесуален представител счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Съдът е приел, че прокурорът издал, процесното постановление при осъществяване на съдебната власт се ползва с функционалния имунитет по чл.132 от Конституцията на Република България. Счита, че това обстоятелство е без правно значение, тъй като искът е предявен срещу прокуратурата, а не срещу магистрата.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.
Съдът, след като обсъди изложените в частната жалба доводи, намира същата за допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез назначен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
За да постанови обжалваното определение СГС е приел, че искът по чл.49 от ЗЗД, предявен срещу Прокуратурата е недопустим и на основание чл.130 от ГПК е прекратил производството по делото.
1
Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
Съгласно чл.2 от ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. От друга страна принципът на служебното начало, регламентиран в чл.7 от ГПК, вменява в задължение на съда служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Това задължение е доразвито в чл.129 и чл.130 от ГПК. По следната разпоредба предвижда съдът служебно да извърши проверка по допустимостта на предявения иск и ако установи, че е недопустим, той връща исковата молба.
Първоинстанционният съд е извършил такава проверка на заявения с исковата молба от Г. К. иск и е установил, че той е недопустим.
Въпросът, стоящ за разглеждане пред въззивния съд, е дали исковата претенция е допустима срещу посочения ответник Прокуратура на Република България като възложител на работата на прокурор, който в кръга на своята служебна компетентност е постановил акт, в който се съдържа израз, от който жалбоподателя се е почувствал обиден. Следва да бъде установено доколко функционалният имунитет на магистрат, предвиден в чл.132 от Конституцията на Република България, е в причинна връзка с допустимостта на иск, предявен срещу възложителят на работата на съдия, прокурор или следовател. Посочената конституционна разпоредба създава закрила за магистратите във връзка с осъществяваната от тях на съдебната власт, т.е. изпълнение на служебните им задължения, като ги освобождава от носенето на наказателна или гражданска отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Последното трябва да установено по предвидения в закона ред.
С определение № 3594/20.11.2023г. по ч.гр.д. № 2413/23г. на ВКС, I г.о. е разгледан въпросът дали функционалният имунитет на магистратите, в частност прокурор, по чл.132 от Конституцията намира приложение в случаите, когато те извършват действия извън това им процесуално качество.
Прието е, че тогава не намира приложение функционалният имунитет на 2 магистратите по чл.132 от Конституцията на Република България и съдът, пред който е предявен иск за вреди, следва да извърши преценка доколко магистратът е имал поведение, с което е причинил вреди на ищеца.
В случаите, когато магистрат, в частност прокурор, е действал в кръга на изпълнение на своите служебни задължения, той се ползва от предвидения функционален имунитет, действията му нямат противоправен характер, освен ако не са извършени умишлено и представляват престъпление от общ характер. Последното трябва да е установено с влязла в сила присъда или с решение по чл.124, ал.5 от ГПК. От друга страна функционалният имунитет на магистратите следва да се разглежда като абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск досежно наличието на надлежна страна в процеса. Поради това иск по чл.45 от ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим. Такъв е и искът по чл.49 от ЗЗД, предявен срещу възложителя на работата му, доколкото не е налице деликвент. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат само, ако противоправността/ неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи/ Опр. № 100/28.02.2020г. по ч.гр.д. № 531/20г., ВКС, III г.о., Опр. № 403/30.01.2024г. по ч.гр. № 68/24г., ВКС, II г.о., Р № 50058/07.07.2023г. по гр.д.
№ 3192/22г., ВКС, II г.о./ Отговорността на възложителя на работата е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Не е установено, прокурорът, постановил постановлението на 02.02.2024г., да е извършил умишлено престъпление от общ характер, което да признато по надлежния ред. Само в този случай или при отмяна на съдебния кат като неправилен може да се ангажира отговорността на държавата, чрез своя процесуален субституент, по чл.49 от ЗЗД, извън случаите предвидени в ЗОДОВ.
Прокурорът не е действал извън процесуалното си качество, за да не намира приложение регламентирания в чл.132 от Конституцията на Република България функционален имунитет.
Поради изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7792/20.05.2024г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. № 1783/24г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4