Решение № 310 от 27.05.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002102163 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Иван Сергеевич Тургенев” гр. Разград, представлявано от Директора М.О., чрез пълномощник адв. Я. Я., против въззивно решение № 8/20.01.2023 г, постановено по в.гр.д. № 332/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта с която е потвърдено решение № 662/08.10.2022 г. по гр.д.

№ 527/2022 г. на Районен съд – Разград, в частта му с която, съдът на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признал за незаконно и е отменил уволнението на А. К. Н. от длъжността “Старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - старши учител по английски език – V-VIII клас”, извършено със Заповед № РД-08279/21.01.2022г. и Заповед № РД-08-280/21.01.2022 г. на директора на Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ гр. Разград, на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ; възстановил е на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ А. К. Н. на заеманата до уволнението длъжност в ответното училище; и е осъдил касатора да заплати на Н., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ сумата 8 332,20 лв., представляваща обезщетение за времето от 21.01.2022 г. до 21.07.2022 г., както и сумата от 3086 лв., удържана като обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарното уволнение /С определение № 206/16.01.2024 г., касационната жалба на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Иван Сергеевич Тургенев” 1 гр.Разград срещу въззивно решение № 8/20.01.2023 г, постановено по в.гр.д.

№ 332/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му по иска с правно основание чл.224 ал.1 КТ за сумата 3163,15 лв. е оставена без разглеждане, и е прекратено производството по гр.д. № 2163/2023 г. на ВКС, в тази част/. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Ответникът по жалбата А. К. Н., оспорва същата като неоснователна.

С определение № 206/16.01.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос: за приложението на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и нарушено ли е правилото на чл. 195 ал.1 КТ, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание

Отговорът на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване се съдържа в практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на ІV г.о.; решение № 722/03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. на ІV г.о.; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г.на ІV г.о.; решение № 299/17.07.2012 г. по гр.д. № 759/2011 г. на ІV г.о. и др. Приема се, че задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.

195, ал. 1 КТ - нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя изисквания при осъществяване на трудовата функция. Няма изискване заповедта за дисциплинарно наказание да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл.

187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи /решение № 50003 от 03.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2022 г., IV г.о.; решение № 177 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., IV г. о. /. Правилото на чл. 195, ал. 1 КТ не е нарушено, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на 2 работника дисциплинарно наказание. В този случай липсата на пълно и подробно описание на фактическите основания за дисциплинарно наказание не биха довели до опорочаване на заповедта. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод дисциплинарното нарушение, дадените от работника отговори по чл.193 ал.1 КТ и доказателствата по спора /решение № 388 от 04.10.2012 г. по гр. д. № 205/2012 г., IV г. о. /.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В обжалваното въззивно решение правилно е прието за установено, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжност “Старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - старши учител по английски език – V-VIII клас” в ответното училище. Със Заповед № РД-08-279/21.01.2022 г. и издадена въз основа на същата Заповед № РД-08-280/21.01.2022 г. на директора на Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ гр. Разград, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, за това, че: 1. в нарушение на чл. 220, ал. 1 от ЗПУО ищцата е извършила срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 – 7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 на деца и ученици, с които работи в училището, и това заплащане е от името и за сметка на родителите на учениците и 2. без наличие на декларация за информирано съгласие от страна на родителите на учениците, на които преподава и е класен ръководител, ги завела в частен дом, на чийто адрес е регистрирано „Каанланд“ ЕООД, като е използвала лицата им за рекламни цели на дружество, предлагащо образователни услуги, на което е управител. Същите снимки на учениците били разпространени в социалните мрежи и публичното пространство в нарушение на Закона за личните данни, чл. 11 и чл. 11а от Закона за закрила на детето. Съгласно заповедите, с описаните нарушения ищцата извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.

190, ал. 1, т. 7 от КТ и във вр. с чл. 220, ал. 5 от ЗПУО.

С оглед правилото на чл. 193 КТ, преди издаване на процесните заповеди, били изискани писмени обяснения от ищцата, във връзка с констатираните нарушения /визирани в последствие в т. 1 и т.2 от процесните заповеди/, във връзка със сигнали на родители на ученици от м. януари 2022 г. На 21.01.2022 г. Н. депозирала писмени обяснения, в които посочила по т.

1, че даваните от нея уроци не са частни, а групови занимания, организирани от нейното дружество „Каанланд“, в които участвали две деца от 6 „а“ клас и две деца от 6 „б“ клас, посочени от нея поименно, като не считала, „че е проблем, ако е под шапката на фирма“, а по т.2, че заснетите деца в рекламния клип са били поканени от нея на мероприятие на нейното дружество в Деня на европейските езици. Тъй като преценила, че децата са 3 пристигнали на мероприятието с разрешение на родителите си, не изисквала декларация за извеждане. Лицата на децата били скрити с емотикони, но не забелязала, че лицето на детето К. от 6 „а“ клас е открито.

При тези данни, за да уважи иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ за отмяна на уволнението, въззивния съд е приел, че действията представляващи дисциплинарна нарушения на ищцата не са индивидуализирани в заповедта по време и място на извършване, и че тя не съдържа имената на учениците, на които е оказвана подкрепа срещу заплащане и на тези, за чиито лица се твърди, че се разпространяват в социалните мрежи, без съгласието на техните родители. В процесната заповед не било налице, нито посочване на учебната 2021/2022 г., нито констатация, кога са открити нарушенията. Прието е, че липсата на надлежна конкретизация на периода на извършване на деянията, води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като служителят не могъл ефективно да се защити, нито съдът да прецени спазено ли е изискването за еднократност на наказанието и съобразени ли са преклузивните срокове по чл.194 КТ за налагането му. Основателността на главния иск, обуславяла и основателност на акцесорните искове: за възстановяване на служителя на заеманата до уволнението му длъжност и за осъждане на работодателя да възстанови на ищцата удържаната като обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ сума.

С оглед отговора на поставения въпрос, довел до допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Същото противоречи на горецитираната практика на ВКС, защото въззивният съд е отказал да разгледа по същество спора за твърдените дисциплинарни нарушения по съображения за ненадлежно мотивиране на заповедта, с която дисциплинарното наказание е наложено. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 пр. 1 ГПК, защото в исковата молба ищцата е заявила защитна позиция срещу всяко от твърдените в заповедта дисциплинарни нарушения, за които е дала и подробни обяснения /по чл.193 ал.1 КТ/ в отговор на поставените от работодателя въпроси по повод дисциплинарното нарушение, а когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил дисциплинарно наказание, заповедта се счита надлежно мотивирана. Въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.

Както се посочи, ищцата е заемала длъжността длъжност „Старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап старши учител по английски език – V-VIII клас” в ответното училище. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в училището през месец януари 2022 г. са постъпили сигнали: от М.С.Ц., че децата й посещават уроци от м. ноември 2021 г. по английски език в „Каанланд“ при 4 ищцата два пъти седмично, за които родителят заплатил месечни такси в размер на 60 лв. и от И.Й.И.а /от 18.01.2022 г./ - родител на ученик в VI клас, че е попаднала на рекламен видеоклип в социалната мрежа „Фейсбук“, в който разпознала заснето детето си, без да е уведомена като родител и без да е дала разрешение за това. Извършена е проверка по сигналите, като е установено, че „Каанланд“ ЕООД, чийто собственик на капитала и управител е ищцата, е било регистрирано в ТР на 19.07.2021 г. /констативен протокол № 35/19.01.2022 г./. Съгласно констативен протокол № 32/17.01.2022 г. на Директора на училището, при проверка по чл. 258 ал. 1 ЗПУО на 14.01.2022 г. след посещение на училищни занимания на ученици от различни класове е установено, че в 6 „б“ клас две деца са посочили, че посещават „Каанланд“ ЕООД, където са обучавани по английски език. Същото потвърдили и двама ученици от 6 „а“ клас. След разговора с децата, били проведени и разговори с родителите им, като последните посочили, че са заплащали за предоставената на децата им образователна услуга. В този смисъл са събрани по делото и гласни доказателства: според показанията на свидетелите Б.Х. /майка на детето Г./, М.А. /майка на детето Ю./; М.Ц. /майка на детето С./, през първия срок на учебната 2021/2022 г. ищцата е преподавала по английски език на децата им в училище, а освен това и срещу заплащане в извънкласни занимания под формата на частни уроци. Съгласно разпоредбата на чл. 220 ал.1 ЗПУО, освен в случаите, определени в този закон, педагогически специалист не може да извършва срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 - 7 /в т.ч.: т.2. допълнително обучение по учебни предмети при условията на този закон; т.4. допълнителни консултации по учебни предмети, които се провеждат извън редовните учебни часове; т.5. консултации по учебни предмети; т.7. занимания по интереси/ и т. 14 и чл.