Определение № 260272 от 27.04.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260272 гр. Пазарджик, 27.04.2021 г.

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на двайсет и седми април през две хиляди двайсет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.П. като разгледа докладваното от съдията т. д. № 66/2010 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 729, ал. 1 от ТЗ.

По делото са депозирани две частични сметки за разпределение за общата сума от 785 000 лева, част от сумата от 820 800 лева, последната заделена с частична сметка за разпределение (ЧСР) № 2 на основание чл. 694, ал. 9 от ТЗ по иска на „Б.И.“ АД с правно основание чл.

694 от ТЗ и образуваното въз основа на него т. д. № 74/2017 г. на ОС – Пазарджик. Остатъкът от 35 800 лева не е предвиден за разпределение и е заделен от синдика за планирани разходи до следващото очаквано постъпление.

С частична сметка за разпределение №

3 се разпределя сумата от 135 000 лева измежду кредитори с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ, а с частична сметка за разпределение № 4 се разпределя сумата от 650 000 лева измежду кредитори с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ТЗ.

Сметките са изготвени от синдика на „Б.М. - С.“ АД /н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р.Ф.“ № **– И.Л.К., и са обявени в ТРРЮЛНЦ на 22.03.2021 г. (ЧСР № 3) и на 23.03.2021 г. (ЧСР № 4). От обявяването им в ТРРЮЛНЦ тече 14-дневен преклузивен срок за възражение срещу сметките за разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 727 от ТЗ.

1. В посочения срок е подадено възражение вх. № 263766/02.04.2021 г. от Национална агенция за приходите – гр. С, ул. „К. Д.“ № **, чрез директор на дирекция „****“ В.П., срещу двете изготвени частични сметки.

Досежно ЧСР № 3 се правят доводи, че със сметката за разпределение не могат да се удовлетворят повече вземания за разноски, отколкото са внесени от кредиторите в изпълнение на указанията на съда, които в случая били за сумата от общо 125 000 лева (110 000 лева с определение от 11.06.2019 г. и 15 000 лева с определение от 19.12.2019 г.).

В случай, че кредиторите са привнесли по-висок размер от определения от съда, то същата подлежи на възстановяване на лицето, което ги е внесло, а не се включва в разпределение със сметка по чл. 721 от ТЗ. Отделно от това с определение от 06.12.2020 г. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на кредитора „С.“ ЕООД срещу неприемане на вземането му в размер на 45 172 лева, представляващо привнесени разноски, което обстоятелство препятства включването на вземане, фигуриращо в списък с неприети вземания, в сметка за разпределение.

Досежно ЧСР № 4 се правят доводи, че по предявено от Н. вземане е развито производство по чл. 690 от ТЗ по списък от 26.03.2020 г. и списък от 14.09.2020 г., като макар че към датата на изготвяне на сметката да не е постановено определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, то е следвало да бъде заделена сума за тези вземания на кредитора Н., доколкото със сметката се предвижда пълно удовлетворяване на вземанията от този ред по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

Излага се също така, че вземането, предмет на посоченото възражение и за което се твърди, че все още няма поставено определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, представлява вземане по чл. 721, ал. 3 от ТЗ, задължението по което е поето със съгласието на синдика и на това основание също следва да бъде включено в разпределението. На това основание се моли съдът да не одобрява представените частични сметки за разпределение, като укаже на синдика да състави нови, след като съдът се произнесе с определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ по посочените списъци от 26.03.2020 г. и от 14.09.2020 г. При условие на евентуалност се моли, съдът да одобри ЧСР № 3 само за сумата от 79 828 лева, а по отношение на ЧСР № 4 да бъде заделена сума от 70 053.16 лева за удовлетворяване на публични вземания – главници с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

2. В срок е подадено възражение вх. № 263782/02.04.2021 г. от кредитора Л.А.К. срещу частична сметка № 3. Навежда се довод за нецелесъобразност, тъй като синдикът не е дал отчет за твърдяни от кредитора липсващи средства по особената сметка понеже кредиторите не знаят какви средства има по сметката. Навежда се и довод за незаконосъобразност, тъй като синдикът е изготвил две частични сметки вместо една обща, като по този начин уврежда кредиторите. Отделно от това синдикът не е изискал от кредитора „С.“ ЕООД декларация за произхода на средствата, които са преведени за издръжка на производството. Посочено е също така, че „С.“ ЕООД не е внесъл като разноски сумата от 9 828 лева по особената сметка на длъжника, а директно е платил на охранителната фирма „Р. С.“ ООД същата тази сума. По тази начин кредиторът заобикаля реда по чл. 629б от ТЗ. Също така не е привнесена като разноски и сумата от 15 000 лева от същия кредитор, видно от хронологичната справка по оперативната сметка на длъжника. Кредиторът „М.И.Б.“ ООД също не е внасял суми за издръжка на несъстоятелността, сумата от 20 000 лева е внесена от адвокатско дружество „К. и В.“, а не от този кредитор. Посочено е, че в сметката за разпределение не са включени сумите за неизплатените възнаграждения на синдика и счетоводителя за декември 2019 г. и за периода януари-март 2020 г.

3. В срок е подадено възражение вх. № 263877/06.04.2021 г. от кредитора „Б.И.“ АД, чрез изпълнителния директор Г.С., срещу частична сметка № 4. Навежда се довод за нецелесъобразност и преждевременност, тъй като синдикът не е дал отчет за твърдяни от кредитора липсващи средства по особената сметка понеже кредиторите не знаят какви средства има по сметката. Възражението изхожда от притеснението на кредитора, че в особената сметка не е налична сумата, която синдикът разпределя с тази сметка. Навежда се и довод за незаконосъобразност, тъй като синдикът е изготвил две частични сметки вместо една обща, като по този начин уврежда кредиторите. Отделно от това синдикът не е изискал от кредитора „С.“ ЕООД декларация за произхода на средствата, които са преведени за издръжка на производството. Посочено е също така, че „С.“ ЕООД не е внесъл като разноски сумата от 9 828 лева по особената сметка на длъжника, а директно е платил на охранителната фирма „Р. С.“ ООД същата тази сума. По тази начин кредиторът заобикаля реда по чл. 629б от ТЗ. Също така не е привнесена като разноски и сумата от 15 000 лева от същия кредитор, видно от хронологичната справка по оперативната сметка на длъжника. Кредиторът „М.И. Б.“ ООД също не е внасял суми за издръжка на несъстоятелността, сумата от 20 000 лева е внесена от адвокатско дружество „К. и В.“, а не от този кредитор. Посочено е, че в сметката за разпределение не са включени сумите за неизплатените възнаграждения на синдика и счетоводителя за декември 2019 г. и за периода януари-март 2020 г.

Отделно от това се посочва, че неправилно вземането на кредитора от 1 478 417.58 лева е било намалено както със сумата от 914 984.44 лева, последната представляваща вземане по фактура № 106/31.01.2010 г. и лихва върху главницата – приети за несъществуващи с решение по т. д. № 356/2015 г. на ПАС, така и намалени със сумата от 65 937.92 лева – вземане, прието за несъществуващо с решение по т. д. № 193/2014 г. Сочи се, че с решение по в. т. д. № 195/2016 г. на ПАС е обявена недействителността на сделка по фактура № 37/29.01.2010 г. на осн. чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, като аргументи се черпят от изложените в решението мотиви, че кредиторът имал вземане, което с решението по т. д. № 356/2015 г. било отречено. Излагат се аргументи, че с обявяване на недействителността с влязло в сила решение е отпаднало и основанието за извършване на прихващане по смисъла на чл. 103 от ЗЗД поради липса на насрещни, изискуеми и ликвидни вземания. Цитира се и определение на ВКС, в което е посочено, че в хипотеза на обявена за относително недействителна сделка на основание чл. 647 от ТЗ, извършилият прихващане в изпълнение на задължението си по нея, има вземане, но не на основание чл. 648 ТЗ, а на съответното основание за възникване на вземането му преди прихващането.

Предвид изложеното се прави извод, че кредиторът продължава да има вземане в размер на 914 984.44 лева.

4. В срок е подадено възражение вх. №

263887/06.04.2021 г. от кредитора „Г.“ АД, чрез изпълнителния директор Л.К. и кредитара Л.К., срещу частична сметка № 4. Навежда се довод за нецелесъобразност и преждевременност, тъй като синдикът не е дал отчет за твърдяни от кредитора липсващи средства по особената сметка понеже кредиторите не знаят какви средства има по сметката. Възражението изхожда от притеснението на кредитора, че в особената сметка не е налична сумата, която синдикът разпределя с тази сметка. Навежда се и довод за незаконосъобразност, тъй като синдикът е изготвил две частични сметки вместо една обща, като по този начин уврежда кредиторите. Отделно от това се сочи, че вече шести месец липсва определение по чл. 692 от ТЗ за одобряване на списък от 15.10.2020 г. за сумата от 12 710 лева, представляващо вземане на кредитора „Г.“ АД, срещу което нямало възражение. Моли се това вземане да бъде включено в разпределението с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

Постъпило е становище от кредитора „М.И.“ – И., чрез адв. К., в което се излагат доводи за неоснователност на възраженията на кредиторите „Б.И.“ АД и „Г.“ АД, тъй като при разпределението синдикът е длъжен да се съобрази стриктно с приетите и одобрени вземания към момента на изготвянето на сметките и не може да съобразява други обстоятелства. Мотивите на решенията, които се цитират нямат сила не пресъдено нещ, че да бъдат съобразени от съда.

Постъпило е становище и на синдика И.К., в което излага становище за неоснователност на депозираните възражения. След указания на съда синдикът е посочил основанието, поради което е намалено вземането на „С.“ ЕООД, а именно поради това, че в производствата по чл. 694 от ТЗ кредиторът не е обжалвал исковете в отхвърлителната част за тези размери (с които е намалено вземането му), поради което в тази част решенията са влезли в сила, респ. предмет на висящо производство са тези суми, които са посочени в сметката за разпределение № 4 и именно те следва да се заделят като оспорени.

По допустимостта на възраженията:

Съдът приема, че всички възражения са подаден в срок, от легитимирани страни – кредитори в производството, като обосновават и правен интерес от оспорване на частичните сметките за разпределение, доколкото излагат съображения за неправилна преценка на синдика за съществуващи материални права и привилегии.

По същество:

В производството по чл. 729, ал. 1 ТЗ, съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение, като трябва да извърши преценка доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв е размера на получените при осребряването на имущество от масата на несъстоятелността суми и как тези суми трябва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, тогава когато сметката за разпределение е частична. Предпоставка за разпределението е натрупване на достатъчно средства за удовлетворяване на кредиторите (чл. 720 от ТЗ). Промяна или отмяна в сметката се извършва при наличие на незаконосъобразност, констатирана служебно от съда или въз основа на постъпило възражение (чл. 729, ал. 1 от ТЗ).

По възражението на кредитора Н.:

Не се касае до внесени от кредиторите разноски в повече от указаните им от съда с определение от 11.06.2019 г. за сумата от 110 000 лева и с определение от 20.12.2019 г.

(а не от 19.12.2019 г.) за сумата от 15 000 лева, тъй като първото определение не е изпълнено и на това основание съдът е спрял производството по делото с решение по чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, което обаче е отменено от въззивната инстанция. Именно въз основа на второто определение от 20.12.2019 г. кредиторът „С.“ ЕООД внася сумата от 15 000 лева на 08.01.2020 г. Относно другите суми, които са внесени по сметка на несъстоятелния длъжник от „С.“ ЕООД и „М.И.Б.“ ООД, с посочването, че представляват разноски за производството по несъстоятелност по т. д. № 66/2010 г., по тях няма изрично указание на съда за внасянето им, но това не опорочава целевото плащане и не може да обоснове извод, че тези суми не представляват разноски по чл. 629б от ТЗ. Да се приеме обратното означава да се санкционира доброволното превантивно предплащане на разноски.

Разпечатката съдържа 29 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34dcc155-a077-41b9-a056-23015f35446a