Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 305 от 04.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 5422/2022
Вид
Решение № 305
Подписан
04.05.2023
В сила
04.05.2023
Състав
Руси Алексиев, Христина Михайлова, Анелия Щерева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100605422 по описа за 2022 година С Присъда от 19.04.2022 год., постановена по НЧХД №17457/2019 год., състав на Софийски Районен съд е признал подсъдимия И. А. М. от гр.София, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 15.02.2019 г., в офис на „Виваком“, находящ се в ж.к. „Дружба“, ул.“****, се заканил с престъпление срещу личността на частната тъжителка К. В. С. и нейния ближен Г.М.М. с думите, че „може и да не се прибере“, че „щял да ги пребие“, че „щял да ги съсипе“, престъпление по чл.144, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК и чл.378, ал.4, т.1 от НПК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лв., като го е признал за невиновен и оправдал за останалите деяния във връзка с правната квалификация по чл.26, ал.1 от НК, както и за това да е извършил престъпление по чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Със същата присъда, на основание чл.45 от ЗЗД, съдът е осъдил подсъдимия И. А. М. да заплати на гражданската ищца К. В. С. сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от 1 престъплението по чл.144, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 15.02.2019 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1000 лв., както и предявения иск за неимуществени вреди от престъпленията по чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

С постановената присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И. М. е осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лв., както и да заплати на частния тъжител К. С. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

В законоустановения срок са постъпили въззивни жалби и допълнение към същите от подсъдимия И. М. чрез защитника му – адв. С. С. от САК, както и от частната тъжителка К. С., чрез повереника й адв. Н. К. от САК.

В жалбата на подсъдимия М. се излагат съображения, че присъдата е неправилна и недоказана, респ. по делото не са събрани в необходимия обем доказателства, установяващи извършването на деянието и съответно авторството на същото. Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на оправдателна такава.

Във въззивната жалба на частната тъжителка К. С. се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата в оправдателната й част, както и че съдебният акт не е съобразен със събрания доказателствен материал.

В допълнението към жалбата се навеждат и нови основания, а именно наличието на несъответствие между диспозитива на присъдата и мотивите към същата. Отбелязва се също, че съдът е допуснал пропуск относно повдигнатите обвинения по чл.147 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като в мотивите на атакуваната присъда липсват каквито и да било аргументи за оправдаване на подсъдимия в тази насока /което по същество е липса на мотиви/. В заключение от въззивната инстанция се иска да постанови осъдителна присъда по всички повдигнати обвинения от частната тъжителка, съответно да се уважат изцяло предявените граждански искове, както и да бъде осъден подсъдимият за направените разноски в процеса.

По реда на чл.327 НПК ъззивният съд не е допуснал събирането на нови гласни и писмени доказателства.

2

В съдебно заседание частният тъжител С. не се явява, а повереникът й – адв. К. от САК пледира за уважаване на въззивната жалба по съображенията, изложените в нея и допълнението към същата.

Подсъдимият И. М. не се явява в съдебно заседание, а защитникът му адв. С. от САК поддържа депозираната жалба и моли за оправдаване изцяло на подсъдимия, както от свое, така и от негово име.

Съдът, като прецени изложените в жалбите доводи и становището на страните и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд при постановяване на обжалваната присъда е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК, свеждащо се както до липса на важна част от мотивите, относно едно от обвиненията, така и до противоречие между диспозитива и мотивите на същата.

Съгласно разпоредбата на чл. 301, ал.1 и чл. 305 от НПК съдът е задължен, след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови съдебен акт, като в мотивите към него посочи какви обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа на кои доказателства, събрани и проверени по съответния процесуален ред. Съдът следва да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не и поради каква причина, както и правните доводи за достигнатите изводи.

Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, а води от своя страна и до необоснованост на постановения съдебен акт. Нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата /респ. решението/ относно правнорелевантните факти, които следва да се вземат предвид при формиране на окончателната воля на съда.

В противоречие с тези изисквания СРС е допуснал противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата изразяващо се в следното:

Подсъдимият И. А. М. е бил ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.02.2019 г., в офис на „Виваком“, находящ се в ж.к. „Дружба“, ул. *****, се заканил с престъпление срещу личността на частната тъжителка К. В. С. и 3 нейния ближен Г.М.М. с думите, че „може и да не се прибере“, че „щял да ги пребие“, че „щял да ги съсипе“ – престъпление по чл.144, ал.1 от НК, като същевременно е признат за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН за деянията, както следва:

1. На 10.02.2019 г., привечер, в кв. „Дружба“, пред магазин „Била“ да се е заканил с престъпление срещу личността на частната тъжителка К. В. С. пред М.Д.Л. с думите, че ще я съсипе;

2. На 23.02.2019 г., в гр. София, в заведение в кв. „Дружба“, да се е заканил с престъпление срещу личността на частната тъжителка К. В. С. пред П.В.С. с думите, че ще съсипе нейния живот и този на семейството й;

3. На 25.02.2019 г., да се е заканил по телефона с престъпление срещу личността на частната тъжителка К. В. С. пред И.И.Й. на телефонния му номер *** с думите, че ще съсипе нейния живот и този на семейството й;

4. На 27.05.2019 г., в гр. София, кв. „Дружба“, пред магазин „Била“ да се е заканил с престъпление срещу личността на частната тъжителка К. В. С. пред В.Д.К. с думите, че ще съсипе нея и Г. както физически, така и психически, както и за правната квалификация по чл. 26, ал. 1 НК.

Осъдителния диспозитив касае единствено и само престъплението по чл.144 ал.1 от НК и то само за едно от деянията.

В същата присъда се съдържа оправдателен диспозитив по отношение на повдигнатото обвинение по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Същевременно в мотивите към присъдата съдът на /стр. 8/ - е посочил, следното: „По изложените съображения съдът е приел, че подсъдимия е извършил престъпление по чл.146 ал.1 НК по отношение на деянието от 15.02.2019 г. и го е оправдал относно останалите деяния и за това да е извършил продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК.“ В същите мотиви на /стр.7 в средата на четвърти абзац/ съдът е приел и отбелязал, че „подсъдимият крещял и нанасял обиди“, а впоследствие /стр.8 от мотивите/ застъпва становище, че обидата не е възприета лично от пострадалото лице – „Що се отнася до инкриминираните изрази, те са употребени по отношение частната тъжителка пред други лица“ и в крайна сметка е оправдал подсъдимия за това обвинение. От тази гледна точка е налице противоречие между възприетата фактическа обстановка и правните изводи на съда по отношение на това обвинение.

На следващо място, с присъдата са постановени оправдателни диспозитиви по отношение повдигнатите обвинения по чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, както и по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК Следва да се отбележи, че съдът изобщо не е изложил мотиви по отношение на основанията за оправдаване за престъплението по чл.148, ал.1 от НК, като единствено на стр.9 от мотивите започва с изречението „съдът не намира да е осъществен състав на престъпление с правна квалификация 4 чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК“, а след това съдържанието продължава с теоретичен анализ на фактическия състав на престъплението клевета, респ. становище на съда защо е приел, че такова престъпление не е извършено липсва.

Същевременно с това никъде в мотивите не се споменава оправдаването за извършено деяние по чл.147 от НК. Налице е разминаване между словесната и цифровата квалификация на престъплението, за което подсъдимият е оправдан.

Наред с горното и поради липса на изложени мотиви от състава на СРС за едно от обвиненията, за въззивния съд, като контролна инстанция остава неясна волята на първостепенния съд.

Допуснатия порок засяга важна част от мотивите, който не може да бъде саниран от настоящата инстанция. При всички случаи решаващият делото съдебен състав не е освободен от задължението си да изготви мотиви, а липсата на важна част от тях се приравнява на цялостната им липса.

Отсъствието на мотиви досежно едно от обвиненията, фигуриращо фактически описано с внесената тъжба и диспозитива на присъдата съставлява не само процесуално нарушение, засягащо правата страните, но лишава и въззивната инстанция от възможността да извърши проверка и да прецени доколко доводите на които се основават жалбите са основателни.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема, че СРС не е изпълнил задължението си да изложи мотиви, относно правната страна на всяко едно от деянията, като не са изложени правни аргументи относно всеки един от обективните признаци на същите. Посочените процесуални нарушения са довели и до вътрешно противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата.

Присъдата представлява единство от диспозитив и мотиви, като противоречието между тях изключва възможността да бъде проверена действителната воля на решаващия съд. Доколкото мотивите на СРС не съдържат анализ на всички елементи от обективния състав на престъпленията, а приетото от съда не може да бъде проверено от настоящата инстанция, то според настоящия състав е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Допуснатите отстраними нарушения, от категорията на съществените 5 се явяват самостоятелно основание за връщане на делото, тъй като не могат да бъдат отстранени от въззивния състав, поради което се налага повторното разглеждане на делото от друг първоинстанционен съдебен състав.

Предвид необходимостта от упражняване на правомощието му по чл.334, т.1 от НПК въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда останалите доводи, съдържащи се в жалбите, както и изложените в съдебно заседание такива от страните.

По изложените съображения и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.334, т.1 от НПК, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда от 19.04.2022г. постановено по НЧХД № 17457/2019г. по описа на СРС, 98 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6