Решение № 5617 от 17.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5617 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330102753 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от К. Н. С. срещу ГД „Жандармерия, специални операции и борба с теротизма”, за заплащане на сумата в размер на 2426,71 лева, представляваща възнаграждения за положен извънреден труд от 205,92 часа за периода ** г. – ** г., получен в резултат на преизчисляване на положения ** с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ** г., до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 332,91 лева за периода ** г. – ** г.

Ищецът С. твърди, че за периода ** г. – ** г. е полагал труд на длъжността „**“ в **. Излага твърдения че е полагал **. Според ищеца положеният от него ** следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143.

Посочва, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за положен извънреден труд от ищеца възлизащ на 205,92 часа, който към настоящия момент не му е заплатен. Излага доводи, че в настоящия случай следва да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Навежда съображения, че съгласно чл. 187, ал. 7 ЗМВР и на база основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му заплати сумата в размер на 2426,71 лева. Претендира, че върху посочената сума следва да му бъде заплатено обезщетение за забава в размер на 332,91 лева, дължимо за периода ** г. – ** г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /** г./ до окончателното погашение на задължението. Изтъква се, към настоящия казус приложение следва да намери актуалната практика на СЕС (Решение от 04.05.2023г. по 1 съединени дела C‑529/21—C‑536/21 и C‑732/21—C‑738/21) и да се приеме, че националноправната уредба не отговаря на правото на ЕС. В тази връзка се поддържа, че националното право въвежда неравноправно третиране на работниците в частния и публичния сектор, без това да се обосновава на обективен и разумен критерий. Изтъква се и че в националното право не се предвижда непосредствен компенсаторен механизъм за служителите в системата на МВР полагащи **. Моли се исковете да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се признава, че ищецът е работил по служебно правоотношение при ответника в процесния период. В отговора на исковата молба се излагат съображения, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се явява неприложима в случая, доколкото касае служители по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител и сключеното с него правоотношение се явява служебно, което е уредено в ЗМВР. Съобразно приложимите в случая Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020г. и Наредба № 8121з-922/ 22.07.2022г., работещите на смени служители не могат да полагат повече от 8 часа **, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Изтъква се, че това правило е изрично разписано и в нормата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР. Сочи се, че това не води до неравно третиране на правните субекти при едни и същи условия, доколкото е изрично уредено в закон. Възразява се срещу основателността на акцесорната претенция за лихва. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

С протоколно определение от 10.12.2025 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове, както следва: по предявения иск за заплащане на главницата – от сумата в размер на 2426,71 лева на сумата в размер на 2777,08 лева, и за заплащане на обезщетение за забава – от сумата в размер на 332,91 лева – на сумата в размер на 501,68 лева.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че в процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника и е заемал длъжността „**“ в **; полагал е дневни и нощни 12-часови дежурства при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие. По делото са представени протоколи за положен труд на смени и графици за работа.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимо възнаграждение за отработените часове ** от ** К. Н. С. след 2 преизчисляването им по методологията в „Наредбата за структурата и организацията на работната заплата“ за целият процесен период е 2777.08 лв.

Размерът на обезщетението за забава до ** г. е общо 501.68 лв. Не е налице положен извънреден труд за процесния период, който да не е начислен и изплатен на ** К. Н. С. ако не се преизчисляват прослужените от ищеца нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР).

Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл. 187, ал. 7 и ал. 8 ЗМВР (в приложимата му за процесния период редакция) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Според чл. 187, ал. 10 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

В чл. 3, ал. 2 от посочените наредби е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл.

32 положеният труд извън редовното работно време се документира в специална книга по образец.

3

В посочените подзаконови нормативни актове обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен за разлика от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

При това положение спорът между страните е правен и се съсредоточава относно обстоятелството кой ред за изчисление и заплащане на положения ** е меродавен с случая – дали специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове, или този на КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане, в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и следва ли положеният от държавните служители в МВР ** да се заплаща, като часовете ** се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 % съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е 1 (единица).

Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове ** от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки за се прилага по аналогия друг закон, съответно друга делегирана подзаконова уредба. Нормалната продължителност на работното време на служителите по този закон е 8 часа, дефинирана в чл. 187 ЗМВР независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР /чл. 2, ал.

1 ЗМВР/. Разпоредбите на чл. 179 ЗМВР и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на **, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. Със заповед министърът на вътрешните работи се определя размера на възнаграждението за положен **. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата не е празнота в закона, тя е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите 4 по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на ** се компенсират със съответните компенсаторни механизми, посъществените от които са: допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО.