Решение № 280 от 16.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Варна, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Т.а като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000370 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД - гр. София, ЕИК 831830482, подадена чрез адв.

М. Г. от САК, срещу решение № 60/20.04.2023г., постановено по т.д. № 148/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Б. А. Б. от с. Самуил, Разградска област, горницата над 200 000 лв. до 500 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 23.01.2022г., по път I-7, километър 41 + 350м., извън населено място, на територията на Община Дулово, виновно причинено от Н И Н като водач на л.а. марка „Опел Астра“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован за „Гражданска отговорност” при ответника „Бул инс“ АД със застрахователна полица BG /02/121002484254, основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата.

Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната част въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен за сумата 300 000 лв., представляваща разликата над 200 000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд 500 000 лв., ведно с 1 акцесорната претенция за законна лихва. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне размера на присъденото обезщетение, което според въззивника е изключително завишено, в разрез с принципа на справедливост и с нА.чната съдебна практика, както и за необоснованост на правния извод за неоснователност на възражението на застрахователя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице поради непоставен предпазен колан при ПТП.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при нА.чие на правен интерес, и е процесуално допустима.

В молба вх. № 6698/29.09.2022г., подадена преди датата на насроченото открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззивното дружество заявява, че поддържа жалбата.

Въззиваемият Б. А. Б., представляван от адв. Д. Д. от ВтАК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения по оплакванията на въззивника. В проведеното открито съдебно заседание представителят на въззиваемия поддържа становището си по отговора.

Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление- гр. Силистра, която е с процесуалното качество на трето лице– помагач на страната на ответника, не изразява становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Разградският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Б. А. Б. от с. Самуил, Област Разград, срещу ЗД „Бул Инс“ АДгр. София, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 500 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 9 9000л в. (след допуснато изменение размера на исковете в съдебно заседание на 03.04.2023г.) , претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 23.01.2022 г. по път 17 Силистра-Шумен в близост до гр. Дулово, виновно причинено от Н И Н като водач на л.а. марка „Опел Астра“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован за 2

„Гражданска отговорност” при ответника „Бул инс“ АД със застрахователна полица BG /02/121002484254, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 18.02.2022. (датата на подаване на извънсъдебна претенцията до застрахователя), до окончателното погасяване на задълженията.

Решението на ОС– гр. Разград, с което осъдителните искове за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди са изцяло уважени, е вА.дно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част- нА.це са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съгласно приложимия КЗ, в сила от 01.01.2016г. Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 18.02.2022г. представител на ищеца е предявил от негово име пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. По заведената щета № 2210004795 ищецът е уведомен с писмо от 18.02.2022г., че към момента няма основание да се удовлетвори претенцията му, тъй като не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования водач.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал.

1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по вА.дността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останА.те въпроси от посоченото в жалбата.

Релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на вреди на ищеца, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, по силата на одобрено по НОХД № 217/ 2022 г.. на РС - гр. Дулово, Дулово, споразумение по чл. 384 НПК, с което подсъдимият Н И Н е признат за виновен в това, че на 23.01.2022 г. около 20.00 ч. по път I-7, километър 41 + 350м., извън населено място, на територията на Община Дулово, при управление на МПС лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, 3 след употреба на наркотични вещества – амфетамин, метаамфетамин и канабис, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и е избрал скорост на движение, като не е съобразил атмосферните условия, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост /по време на снеговалеж/, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Б. А. Б., изразяваща се в счупване на 5,6 шийни прешлени, обуславящи трайно затруднение движенията на врата– престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.

2, б.“а“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Тъй като първоинстанционното решение се обжалва частично, само по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, за сумата над 200 000 лв. до 500 000лв., респ. същото е влязло в сила в осъдителната част за сумите 200 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, и 9 900 лв. за обезщетяване на имуществени вреди, между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуА.зирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението на РОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Първият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Съдебният състав намира, че приетата за установена от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищеца физически увреждания и психотравма, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК, поради което няма основание да не бъде възприета изцяло от въззивния съд.

Безспорно е установено от медицинската документация, от сключеното между деликвента и прокуратурата споразумение, одобрено от наказателния съд, както и от заключението на комплексната съдебна експертиза медицинската й част, че в резултат на ПТП ищецът е получил травма на 4 шийни прешлени - фрактура на тялото и дъгите на 5-ти шиен прешлен; фрактура на тялото и дъгата в ляво и спиналния /бодилест/ израстък на 6- ти шиен прешлен; лекостепенни посттравматични дорзални /гръбни/ протрузии /излизане в канала на гръбнака, без да се разкъсва фиброзният пръстен предхерния/ на фиброзните пръстени в сегментите 4-5-6-7 шийни прешлени; релативна /незначима/ централна стеноза /стесняване/ на спиналния /гръбначномозъчен/ канал; интраспонгиозна дискова херния на диска в тялото на 6-ти шиен прешлен; последваща оперативна метална стабилизация на ниво С5-6-7; контузия в шийния отдел на гръбначния мозък; горна вяла парапареза /нарушена функция, слабост/ и долна еластична параплегия /загуба на усет и невъзможност за движение/, изохипорефлексия /намалени до липсващи рефлекси/, хипестезия /намалена или липсваща способност за усет на допир и натиск/ по проводников тип, сетивно ниво ТИ7-8; Пневмоторакс /натрупване на патологична колекция въздух в гръдна кухина/, отстранен с торакоцентеза /вкарване на междуребрен катетър за дренаж/.

Всички установени от съвкупната преценка на събраните доказателства травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Според вещите лица д-р Д Т.а и д-р И А по своята медико-биологична характеристика: счупването на 5-ти и 6-ти шийни прешлени обуславя трайно затруднение в движението на врата за срок повече от 1 месец; контузията на шийния отдел на гръбначния мозък - постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота; детеродна неспособност - поради загубата на способността на съвкупление (невъзможност за извършване на полов акт); протрузиите на фиброзните пръстени в сегментите 4-5-6-7 шийни прешлени и интраспонгиозна дискова херния на диска в тялото на 6-ти шиен прешлен постоянно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадА.я; горна вяла парапареза и долна еластична параплегия, изохипорефлексия, хипестезия по проводников тип, сетивно ниво Th7-8 - осакатяване на горни и долни крайници; натрупването на патологична колекция въздух в гръдна кухина /пневмоторакс/- разстройство на здравето временно опасно за живота.

Установен е следният неврологичен статус на ищеца: Мускулен тонус изразен спастицитет за горните 4 крайници, със флексионни контрактури на пръстите на двете ръце; спастично повишен мускулен тонус за долните 5 крайници, с екстензионни контрактури на двете ходила; изразен миоклонуспателарен и на стъпалата – двустранно; сетивност- изразена хипестезия от проводников тип, с ниво Тн4-5; дистални парестезии за двете подбедрици; невъзможност за контролиране на тазови резервоари- катетеризиран по повод инконтиненция на урината; съвкупителна невъзможност; координационни феномени - невъзможност за изследване; походка – невъзможна; ВКФориентиран за време и място, съхранени когнитивни функции.

Към момента на получаването на травмите е съществувала реална опасност за живота на пострадалото лице, поради описаната тежка травма в шийния отдел на гръбначния стълб. В болнични условия са проведени диагностични, оперативни и терапевтични процедури - множество лабораторни и образни изследвания, консулти със специА.сти, оперативни интервенции, ИБВ, консервативно лечение, антидекубитална грижа, рехабилитация. Възстановяването на ищеца е започнало с болнично лечениехоспитА.зация в ХО при МБАЛ-Силистра и Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна - Варна“, където е започнала и първоначалната рехабилитация. Проведена е болнична физиотерапия и рехабилитация в МБДПЛР „Сердика“ София. Възстановяването на ищеца продължава и в момента посредством медикаментозно лечение и активна рехабилитация.