Решение № 230 от 01.10.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. ЛЕВСКИ, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Н.а при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И. като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Гражданско дело № 20254410100014 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Н. Л. Н. от гр.Левски срещу „***“ АД, гр.Шумен, кумулативно съединени от ищеца установителни и осъдителни искове, които на основание чл.213 ГПК са съединени от съда за разглеждане в едно общ производство, както следва:

1) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №***г.

- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 218,40 лв. (допуснато изменение размер на иска на основание чл.214 ГПК в о.с.з. на 03.09.2025г.), която сума представлява платена без правно основание по нищожния Договор за потребителски кредит №***г.

2) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №***г.

- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 150,00 лв. (допуснато изменение размер на иска на основание чл.214 ГПК в о.с.з. на 03.09.2025г.), която сума представлява платена без правно основание по нищожния Договор за потребителски кредит №***г.

3) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №***г.

1

- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 101,78 лв. (допуснато изменение размер на иска на основание чл.214 ГПК в о.с.з. на 03.09.2025г.), която сума представлява платена без правно основание по нищожния Договор за потребителски кредит №***г.

4) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №***г.

Ищецът твърди, че н а 18.11.2024г. сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 2100 лева. Съгласно договора, същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка в размер на 4099,42 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Твърди, че н а 16.08.2023г. сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 500 лева. Съгласно договора, същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка в размер на 197,28 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Твърди, че н а 16.10.2024г. сключил с ответното дружество договор за кредит №1185200/16.10.2024г., по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000 лева. Съгласно договора, същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка в размер на 597,28 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Твърди, че на 28.11.2024г. сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 2900 лева. Съгласно договора, същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с 2 банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка в размер на 5661,36 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Твърди, че усвоил изцяло заемния ресурс по посочените договори, но не е дължал плащания за неустойка.

Навежда довод, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Сочи, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Излага аргументи, че в договора са поставени ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение - небанковата финансова институция е поставила към потребителя неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Наведен е довод, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

Сочи, че при добросъвестни отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се 3 гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Счита, че липсва житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Счита, че дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си.

Излага съображения, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители - едва три дни след сключване на договора.

Навежда довод, че поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Сочи, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28, преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Излага аргументи, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата.

На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

По изложените съображения счита, че неустойката е в разрез с добросъвестността и излязла извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този 4 смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.

Излага аргументи, че клаузата в договора предвиждаща неустойка противоречи на добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, /чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Този извод се формира от естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, от съотношението на заема и неустойката, от съотношението на законните лихви и вземането за лихви, към което се калкулира и неустойката, както и от съпоставка с вредите от неизпълнението.

Наведен е довод за недействителност на целия договор за кредит, поради следните съображения:

Чрез уговореното в клаузата за неустойка в договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. Наведен е довод, че предвид изложеното неустойката представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК и заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР.

Твърди, че поради невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Счита, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.

Навежда довод, че поради горните аргументи процесните договои за потребителски кредит са нищожни на основание чл.22 от ЗПК, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение.