Определение № 1018 от 18.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1018 гр. Габрово, 18.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20254200500695 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.

София, чрез пълномощник юрк. Ив. Н., против разпореждане № 2624/24.09.2025 г. по ч.гр.д. № 2466/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Р. Д., ЕГН:**********, с адрес:

**********, за сумите: 371,61 лева - главница за периода 30.06.2023 г. - 28.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2025 г. до изплащане на вземането; 29,14 лева - договорна лихва за времето от 30.06.2023 г. - 28.10.2023 г.;

101,23 лева - мораторна лихва за периода 01.07.2023 г. - 19.09.2025 г., както и за сумите 21,25 лева - заплатена държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно.

Навежда аргументи против извода на съда за неравноправност на клаузата на чл. 4 от процесния договор за потребителски паричен кредит, предвиждаща предоставянето на обезпечение от кредитополучателя. Размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е уговорен между страните и се дължи при евентуално длъжниково неизпълнение, поради което уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. От обстоятелствата, изложени в заявлението, при които са сключени 1 договорите за потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащането на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, не са налице нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за претендираните суми. Договорът за поръчителство е валидно сключен.

Изразява се несъгласие с извода на заповедния съд, че възнаграждението за гаранция следва да бъде включено при изчисление на ГПР. Наличието на други клаузи /които съдът приема за нищожни/, чрез които се постига заобикаляне на закона, като по непозволен начин се увеличава възнаграждението на кредитодателя, чрез уговаряне на поръчителство, не представлява неспазване на изискванията на закона. Моли съда да отмени разпореждането, с което е заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението и да се произнесе по същество.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД с искане да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. Р. Д. за сумите: 371.61 лева - главница за периода 30.06.2023 г. - 28.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2025 г. до изплащане на вземането, 29.14 лева - договорна лихва за времето от 30.06.2023 г. - 28.10.2023 г., 101.23 лева - мораторна лихва за периода 01.07.2023 г. - 19.09.2025 г., както и направените в заповедното производство разноски - 21.25 лева - заплатена държавна и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски паричен кредит /ДПК/ № 4789010/29.4.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД и Договор за предоставяне на гаранция № 4789010/29.4.2023г., сключен с „Файненшъл България" ЕООД, тъй като гарантът-солидарен длъжник е изплатил изцяло задължението на длъжника към кредитора. Посочено е, че по силата на Приложение 1 о т 03.04.2025 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г. вземането на „Файненшъл България" ЕООД към посочения длъжник е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомление за цесията било изпратено до длъжника на 08.04.2025 г., от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като пълномощник на "Файненшъл България" ЕООД. Към заявлението са 2 приложени копия от Договор за потребителски паричен кредит № 4789010/29.4.2023г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД и Договор за предоставяне на гаранция № 4789010/29.4.2023г., сключен с „Файненшъл България" ЕООД.

С обжалваното разпореждане РС Габрово е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че договорът за гаранция е недействителен. Намерил е клаузата на чл. 4 от Д П К относно обезпечеността на кредита за неравноправна, доколкото същата била предварително изготвена и задължителна, без възможност на потребителя да влияе върху нея, в т. ч. и относно избора на дружеството – поръчител. Изложени са мотиви, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция води до увеличение на ГПР по договора за заем, като със сключване на договора за гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал. 4 о т ЗПК, чрез уговаряне на възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт" АД - едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България" ЕООД, съгласно извършена служебна справка в Търговския регистър. Поради нищожността на чл. 4 от договора за заем, както и цялостната негова недействителност, съдът приел, че и сключеният договор за предоставяне на гаранция е изцяло нищожен, поради което и за поръчителя не са възникнали правата по чл. 5 от договора за предоставяне на гаранция – да иска възстановяване на платените от него задължения. След като поръчителят не притежава права, основани на договора за предоставяне на гаранция поради неговата нищожност, той не може да прехвърля такива на заявителя, който се основава на договор за цесия, тъй като не може да се прехвърлят несъществуващи права.

При така изнесените обстоятелства и факти, настоящият състав достига до следните изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 т. 2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411, ал. 2 заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на заповедния съд относно заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез уговаряне на допълнително възнаграждение за кредитора чрез сключване на процесния договор за предоставяне на гаранция, което от своя страна води и до недействителност на договора за потребителски кредит, на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК /в т.см. и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/228. В този смисъл съдът препраща към мотивите, изложени от РС Габрово в обжалваното разпореждане.

3

В допълнение и във връзка с твърдението на заявителя, че поради изпълнението на задълженията на длъжника по договора за кредит за солидарно задълженото лице „Файненшъл България“ ЕООД се е породило право на регресен иск срещу първоначалния длъжник, следва да бъде извършена преценка относно наличието на предпоставките по чл. 74 от ЗЗД. Според правната теория суброгацията е институт по силата на който удовлетвореното от третото лице вземане на кредитора продължава да съществува в полза на третото лице и преминава върху него заедно с всичките му принадлежности. Съгласно разпоредбата на чл. 74 ЗЗД този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това встъпва в правата на кредитора. От суброгационното право се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което има правен интерес от изпълнението. Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението според трайно установената практика на ВКС означава, че облигационното отношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на третото лице. Третото лице, което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение има и регресно право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнило на кредитора /така Решение № 5 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 2723/2015 г. на ВКС, IV г. о. и др./.

Правен интерес от изпълнението на чуждо задължение по смисъла на чл. 74 ЗЗД ще има, когато имуществото на третото лице може да бъде обект на претенции от страна на кредитора или когато върху него може да бъде насочено принудително изпълнение – било по силата на съществуващо правоотношение между това трето лице и длъжника, било по силата на правоотношение между кредитора и третото лице.

В конкретния случай не се установява наличието на правен интерес от изпълнението, престирано от „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като не се твърди, че в изпълнение на сключения договор за предоставяне на гаранция дружеството действително е предоставило такава в полза на кредитора по договора за кредит „Изи Асет мениджмънт“ АД, по силата на която се е задължило към кредитора да заплати задълженията на кредитополучателя по този договор в случай на неизпълнение, т.е. солидарно се е задължило наред с длъжника по ДПК.

При това положение за кредитора не е възникнало право да претендира изпълнение на задълженията по договора за кредит от „Файненшъл България“ ЕООД, а съгласно условията на договора за гаранция такова не се е породило и за кредитополучателя, който може да претендира единствено изпълнение на задължението за предоставяне на гаранция /т.е. за съзадължаване спрямо кредитора/.

Поради неосъществяване на фактическия състав на чл. 74 от ЗЗД и правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото самият той притежава (nemo dat quod non habet), съдът приема, че тъй като от изпълнението на чужд дълг за цедента не е възникнало правото на регресен иск срещу А. Р. Д., то такова не е възникнало и за заявителя-цесионер.

4

Предвид изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е изцяло неоснователно и правилно е отхвърлено от заповедния съд, поради което атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2624/24.09.2025 г. по ч.гр.д. № 2466/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1018 гр. Габрово, 18.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20254200500695 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.

София, чрез пълномощник юрк. Ив. Н., против разпореждане № 2624/24.09.2025 г. по ч.гр.д. № 2466/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Р. Д., ЕГН:**********, с адрес:

**********, за сумите: 371,61 лева - главница за периода 30.06.2023 г. - 28.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2025 г. до изплащане на вземането; 29,14 лева - договорна лихва за времето от 30.06.2023 г. - 28.10.2023 г.;