Определение № 3924 от 22.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3924 гр. Варна, 22.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501826 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх.№ 60897/11.08.2025г. на Ж. И. Д. срещу Определение № 9573/14.07.2025г. постановено по гр.д. № 16362/2024г. по описа на ВРС, 48ми състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че в рамките на продължения срок за изпълнение на дадени от съда съдебни указания досежно редовността на исковата молба, е била в невъзможност да изпълни указанията, поради проведена хирургическа интервенция и последвал продължителен възстановителен период. На това основание моли съда да отмени постановеното прекратително определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

ВРС е бил сезиран с искова молба, уточнена с молби от 22.04.2025г. и от 20.05.2025г. от Ж. И. Д. против „Елемент 9“ ООД и „Алдимар – Гроу“ ЕООД обективираща предявени искове с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК за установяване на престъпни обстоятелства, а именно – извършено престъпление по чл.316 от НК., вр.чл.311 НК изразяващо се в използване на документ с невярно съдържание – скица с рег.индекс № 796/16.06.1995г. за делба на недвижим имот № 3322А в местност Сотира в гр.Варна, както и извършено 1 престъпление по чл.291, ал.1 от НК изразяващо се в даване от вещото лице на невярно заключение по СТЕ вх.№ 14569/29.04.2005г. по в.гр.д.№ 2080/2004г. по описа на ВОС; даване на невярно заключение по СТЕ с вх.№ 31437/27.09.2005г. по в.гр.д.№ 2080/2004г. по описа на ВОС и даване на невярно заключение по СТЕ с вх.№ 29955/26.09.2011г. по в.гр.д.№ 2080/2004г. по описа на ВОС.

В следствие на дадени с разпореждания от 02.04.2025г. и от 30.04.2025г. указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, ищцата е уточнила, че правният й интерес произтича от възможността при установено по съдебен ред престъпно обстоятелство, да иска отмяна на влязло в законна сила съдебно решение постановено по гр.д.№ 2641/2001г. по описа на ВРС /в.гр.д.№ 2080/2004г. по описа на ВОС/ по реда на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК.

Уточнила е също, че интересът и от установяване на престъпното обстоятелство по гражданскоправен ред произтича от факта, че наказателното производство по всеки от посочените престъпни състави на чл.316 от НК и чл.291 от НК не може да бъде възбудено поради изтекла давност за преследването им по наказателен път на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

В молбата от 22.04.2025г. са уточнени фактите, обуславящи твърдяните престъпни обстоятелства касателно използването на скицата като документ с невярно съдържание и дадените неверни заключения от вещо лице по проведени СТЕ, както и връзката им с решенията, чиято отмяна по реда на чл.303 от ГПК ще се претендира в случай на уважаване на исковете. Престъпните обстоятелства са индивидуализирани по дата на извършването им – касателно използването на скицата – 16.06.1995г., а касателно дадените неверни заключения – 29.04.2005г., 27.09.2005г. и 26.09.2011г. и форма на вината, при която са извършени деянията. В същата молба, в изпълнение на указания на съда за посочване на ответниците по предявените искове, ищцата Д. е посочила, че ответниците Елемент 9“ ООД и „Алдимар – Гроу“ ЕООД „нямат общо с твърдяните престъпни обстоятелства“. Уточнено е също, че искът за установяване на престъпно обстоятелство, представляващо използването на документа с невярно съдържание „не се насочва срещу съответното длъжностно лице изготвило документа и лицата, представили документа по делото“, а по отношение на дадените неверни заключения, че „не насочва иска си срещу вещото лице инж.Йовка Недева Атанасова за установяване на престъпно обстоятелство“, поради това че е изтекла абсолютната давност за ангажиране на наказателната им отговорност.

С разпореждане от 30.04.2025г. съдът е дал повторно нарочни указания до ищцата за уточняване срещу кои ответници се предявява всеки от исковете за установяване на твърдяните престъпни обстоятелства.

С уточняващата молба от 20.05.2025г. ищцата е посочила, че извършителят на деянието по чл.316 от НК е останал неоткрит, поради което исковете по чл.124, ал.5 от ГПК се предявяват срещу ответниците „Елемент 9“ ООД и „Алдимар – Гроу“ ЕООД. По отношение на твърдяните престъпни обстоятелства представляващи даване на невярно заключение по СТЕ от вещото лице Йовка Атанасова се потвърждава, че искът за установяването им „не се насочва срещу вещото лице инж.Йовка Атанасова“.

2

С разпореждане от 26.05.2025г. съдът е дал поредни указания до ищеца, идентични по същността си с вече даваните с предходни разпореждания, включително за посочване срещу кого се предявяват исковете, доколкото последните са останали неизпълнени. Ищцата е уведомена за разпореждането на 04.06.2025г. и в рамките на предоставения срок е депозирала молба по чл.63 от ГПК за удължаване на срока за изпълнение, която е уважена и на ищеца е предоставен 1-месечен срок, считано от изтичане на предходно определения /11.06.2025г./.

С обжалваното определение № 9573/14.07.2025г. съдът е прекратил производството по делото поради неизпълнение на дадените указания.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Изложените с исковата и уточняващите молби от 22.04.2025г. и от 20.05.2025г. твърдения и формулирания въз основа на тях петитум обуславят извод за предявени от ищцата искове с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, като в случая се твърди, че решенията по исковете ще послужат като основание за отмяна на влязло в сила решение по по-рано проведено с участието на ищцата делбено производство. Указанията досежно фактическите основания на иска обуславящи правния интерес от установяване на престъпните обстоятелства в рамките на гражданското производство са изпълнени от ищцата с позоваването на изтекла абсолютна давност препятстваща възможността за провеждане на наказателно преследване /чл.24, ал.1, т.3 от НПК/. Не са изпълнени обаче указанията за посочване на надлежните ответници по предявените искове по чл.124, ал.5 от ГПК.

По въпроса за пасивната процесуална легитимация на ответниците по иск за установяване на престъпно обстоятелство, приложимо е разрешението дадено с ТР № 20/01.03.1968г. по тълк.дело № 20/1968г. на ВС, според което като ответници следва да бъдат конституирани както лицата, извършили престъплението предмет на установителния иск по чл.124, ал.5 от ГПК, така и лицата, по отношение на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. С оглед личния характер на наказателната отговорност, ответник по иска, в качеството на извършител не може да бъде юридическо лице, а в случая единствени ответници по исковете са „Елемент 9“ ООД и „Алдимар – Гроу“ ЕООД. Нещо повече, предвид изричните твърдения на ищцата, посочените ответници „нямат общо с твърдяните престъпни обстоятелства“. Посочените дружества, за които се твърди, че са правоприемници от физическите лица – съделители по гр.д.№ 2641/2001г. по описа на ВРС, следва да участват в производството като лица, на които ще бъдат противопоставени установените с решението престъпни обстоятелства, но исковете следва да бъдат насочени и срещу извършителите на твърдяните престъпни деяния – лицето, което е представило скицата с рег.индекс № 796/16.06.1995г. за делба на недвижим имот № 3322А в местност Сотира, а така също и вещото лице дало твърдяните като неверни експертни заключения.

Ищцата твърди, че извършителят на документното престъпление изразяващо се в използването на документ с невярно съдържание – скица с рег.индекс № 796/16.06.1995г. за 3 делба на недвижим имот № 3322А в местност Сотира в гр.Варна е останал „неоткрит“.

Доколкото обаче, основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, до което се домогва страната, е установено престъпно действие на страната или на нейния представител, то искът основан на твърдения за извършено престъпление от неизвестен извършител обуславя извод за липса на правен интерес от предявения иск, което го прави процесуално недопустим. Това е така, тъй като дори да бъде установено престъпно обстоятелство във връзка с използването на скицата като документ с невярно съдържание, то доколкото не се твърди, то да е извършено от страна по делото, решението по такъв иск, няма да служи като основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК. В допълнение следва да се посочи, че ищцата не е установила, че лицето, което е използвало скицата, представяйки я по делбеното дело, не е открито, т.е е неизвестно, напротив, при справка с материалите по делбеното дело би могло да се установи кой точно от съделителите е използвал твърдяния документ с невярно съдържание, но активност в тази посока, въпреки заявената готовност за съдействие на съда чрез издаване на съдебно удостоверение, не е проявена от ищеца.

По отношение на иска за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в даване на невярно заключение, ответник по него всякога е вещото лице изготвило и защитило в съда същото. В случая се твърди, че автор на дадените три броя неверни заключения по в.гр.д.№ 2080/2004г. по описа на ВОС /с вх.№ 14569/29.04.2005г.; с вх.№ 31437/27.09.2005г. и с вх.№ 29955/26.09.2011г./ е инж.Йовка Недева Атанасова, срещу която обаче по изрични твърдения на ищеца, исковете не се насочват, предвид изтеклата абсолютна давност за преследване на престъпление по чл.291 от НК по наказателен ред.

Следва да се има предвид, че именно изтеклата давност обуславя допустимост на иска по чл.124, ал.5 от ГПК, но не представлява основание за ненасочване на исковата претенция срещу извършителя на твърдяното престъпление, което е елемент от допустимостта на иска.

В обобщение, ищецът не е изпълнил в рамките на предоставения, продължен с 1 месец срок, указанията на съда дадени с разпореждането от 26.05.2025г. за посочване кои са лицата извършители на твърдяните престъпни деяния, срещу които се насочват исковете по чл.124, ал.5 от КТ в качеството на ответници, което е основание за прекратяване на производството по делото, на основание чл.129, ал.3 от ГПК. Изложените в частната жалба обстоятелства за причините, довели до обективната невъзможност на страната да изпълни съдебните указания са ирелевантни за настоящото произнасяне, доколкото наличието им би могло да бъде основание за подаване на последваща молба за продължаване на срока по чл.63 от ГПК, каквато липсва до произнасянето на съда с обжалваното прекратително определение.

Предвид съвпадащите крайни изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9573/14.07.2025г. постановено по гр.д. № 16362/2024г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5