Решение № 1096 от 17.06.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1096

Шумен, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20257270700198 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Р. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Каолиново, [улица], против Решение № 2153-27-68/02.04.2025г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)– Шумен, с което е потвърдено Разпореждане № 271-00-2746-3/12.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Шумен. С разпореждането на жалбоподателката, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.4 от КСО, е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.10.2023г. до 31.01.2024г. в размер на 18 лв. дневно.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, административно-производствени правила и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че неправилно е определен размерът на паричното обезщетение за безработица при приложението на чл.54б ал.8 от КСО и параграф 3 от Регламент 883/2004. Твърди се, че неправилно е било спряно производството пред органа с формален мотив. Иска се административният акт и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени. В открито съдебно заседание не се явява представител. Депозирана е молба на 04.06.2026г., в която се поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Административният орган, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата в открито заседание. Посочва, че правопораждащата дата за отпускане на процесното обезщетение е 01.10.2023г., като към тази дата не са изтекли три години от предходното упражняване на правото на парично обезщетение за безработица, започнало на 01.10.2020г.

От приложените към административната преписка писмени доказателства се установява следното:

Административното производство е образувано по заявление вх. № 1019-27-6169/10.10.2023г., подадено от Р. А. А. за отпускане на парично обезщетение за безработица./стр.104 от делото/. От заявителя са представени декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария и документи от Ирландия за 2023г., както и преносим документ U1. Чрез европейската информационна платформа „Електронен обмен на данни за социалната сигурност“ (EESSI) на 17.10.2023г. било изпратено искане до компетентната институция на Ирландия за потвърждаване на осигурителен стаж и доход с формуляр СЕД U001CB– искане за осигурително досие на трансграничен работник и формуляр СЕД U003– искане на информация за заплатата, като към запитването били приложени представените от лицето документи от Ирландия.

С Разпореждане № 271-00-2746-1/24.10.2023г. на основание чл.54г, ал.4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица било спряно/стр.86/. На 26.10.2023г. чрез EESSI от компетентната институция на Ирландия били получени СЕД U017– осигурително досие трансграничен работник, с потвърден период на осигурена заетост от 14.02.2023г. до 30.09.2023г. и основание за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“, както и СЕД U004 – информация за заплата, с потвърден брутен доход през периода на заетост от 14.02.2023г. до 30.09.2023г. в размер на 22247,23€/ 43511,80 лв./ На 29.04.2024г. Р. А. А. декларирала промяна в обстоятелствата- считано от 26.04.2024г. упражнявала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. На 13.12.2024г. жалбоподателката подала заявление, в което декларирала, че през периода от 29.04.2024г. до 08.12.2024г. упражнявала трудова дейност в друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария– Нидерландия, като представила документи от Нидерландия и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди със СЕД U002 от Нидерландия.

На 10.02.2025г. чрез EESSI от компетентната институция на Ирландия бил потвърден период на осигурена заетост от 29.04.2024г. до 08.12.2024г., с оглед на което с Разпореждане № 271-00-2746-2/11.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ– Шумен производството по отпускане на парично обезщетение за безработица било възобновено. С Разпореждане № 271-00-2746-3/12.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ– Шумен на Р. А. било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 18,00 лв. дневно, считано от 01.10.2023г. до 31.01.2024г., на основание чл.54ж, ал.1 от КСО във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.4 от КСО.

По данни на НОИ, е съществувала предходна регистрация за изплащане на парично обезщетение за безработица на Р. А. по заявление от 05.10.2020г./стр.146/ и жалбоподателката е получавала парично обезщетение за безработица от 01.10.2020г., отпуснато с Разпореждане № 271-00-4576-5/18.12.2020г. С Разпореждане № 271-00-4576-6/13.01.2021г. изплащането е прекратено, считано от 08.01.2021г., поради започване на трудова дейност от лицето, а с Разпореждане № 271-00-4576-7/15.10.2021г. обезщетението е възстановено за периода от 23.09.2021г. до 16.12.2021г./стр.107/ По предприето от жалбоподателката оспорване по административен ред с възражения за изтекли 3 години и един ден от предходното ѝ заявление за ПОБ, било постановено Решение № 2153-27-25/02.04.2025г., с което директорът на ТП на НОИ– Шумен отхвърлил жалбата срещу Разпореждане № 271-00-2746-3/12.02.2025г. Прието било, че към датата на повторното придобиване на право на парично обезщетение за безработица– 01.10.2023г., не са изтекли три години от предходното упражняване на правото на обезщетение за безработица, считано от 01.10.2020г., поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.54б, ал.4 от КСО и е определен минималният размер на обезщетението за срок от 4 месеца. Решението е връчено на адресата на 07.04.2025г. и оспорено на 08.04.2025г. чрез административния орган.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При така установените факти и в рамките на съдебната проверка по чл.168 във връзка с чл.146 и чл.169 от АПК съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение на директора на ТП на НОИ– Шумен и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица са издадени от компетентни административни органи– съответно по чл.117, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, б. „б“ от КСО и по чл.54ж, ал.1 от КСО. Актовете са издадени в писмена форма, съдържат фактически и правни основания, като не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореното решение съдържа мотиви по всички релевантни възражения на жалбоподателката относно приложението на чл.54б, ал.4 от КСО и начина на изчисляване на тригодишния срок.

Основният спор между страните в конкретния случай се свежда до въпросите кой е приложимият материален закон по отношение определяне размера на обезщетението за безработица и дали към датата на повторното придобиване на право на парично обезщетение за безработица от жалбоподателката е изтекъл тригодишният срок от предходното упражняване на правото, съответно дали правилно е приложена разпоредбата на чл.54б, ал.4 от КСО.

Съгласно чл.54б, ал.4 от КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. Съгласно чл.10, ал.2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, при отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на чл.54б, ал.4 от КСО, тригодишният период се определя от датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица. В случая предходното парично обезщетение за безработица на Р. А. е отпуснато, считано от 01.10.2020г. Следователно, именно тази дата е началният момент, от който започва да тече тригодишният срок по чл.54б, ал.4 от КСО и чл.10, ал.2 от Наредбата, който определен по правилата на ГПК, приложими на основание чл.144 от АПК, изтича в съответния ден на последната година– 01.10.2023г. Именно този ден е последният ден на срока, като на 02.10.2023 г. срокът би бил изтекъл.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, направено в жалбата по административен ред, че от предходното заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица са изтекли три години и един ден. Законът и наредбата свързват началото на тригодишния период не с датата на подаване на предходното заявление, а с датата на отпускане на предходното парично обезщетение за безработица. В случая тази дата е 01.10.2020г., поради което правилно административният орган е приел, че към датата на повторното придобиване на правото– 01.10.2023г., не са изтекли три години и настоящия казус попада в хипотезата на чл.54б, ал.4 от КСО, съгласно която безработните лица получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца.

Обстоятелството, че в административното производство са събрани данни за осигурителни периоди и доходи в Ирландия, включително потвърден период на осигурена заетост от 14.02.2023г. до 30.09.2023г., както и последващи данни за осигурителна заетост в Нидерландия от 29.04.2024г. до 08.12.2024г., не променя извода относно приложението на чл.54б, ал.4 от КСО. Спорът в настоящото производство не е относно зачитането на осигурителни периоди, придобити в други държави членки, а относно размера и срока на обезщетението при наличие на предходно упражнено право преди изтичането на три години. По тази причина са ирелевантни към предмета на спора доводите в жалбата, свързани с прилагането на чл.62, §1 и §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., доколкото в настоящата хипотеза административният орган не е определял размера на обезщетението по реда на чл.54б, ал.1 или ал.8 от КСО въз основа на доходите за референтен период, а е приложил специалната ограничителна норма на чл.54б, ал.4 от КСО.

За пълнота следва да се посочи, че твърдяното противоречие между чл.54б, ал.8 от КСО и Регламент (ЕО) № 883/2004 не се установява. Регламентът има координационен, а не хармонизационен характер и не отнема компетентността на държавите членки да уреждат начина на изчисляване на обезщетенията за безработица. Съдът съобрази и мотивите на Решение на Съда на Европейския съюз от 23.04.2026 г. по дело C-116/25 г. С това решение СЕС приема, че член 62, §3 във връзка с член 65, §2, първо и второ изречение, и §5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. допуска правна уредба на държава членка по пребиваване, съгласно която размерът на обезщетенията за безработица на лице, което е завършило целия или част от специалния изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка, не се определя, като се взема предвид изключително трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани при последната дейност в тази друга държава членка.

Приложението на чл.54б, ал.4 от КСО не противоречи на Регламент (ЕО) № 883/2004г., тъй като не дерогира правилата за зачитане на осигурителни периоди, придобити в друга държава членка, нито отказва признаване на правото на обезщетение. Напротив, правото на обезщетение е признато и отпуснато, но неговият размер и срок са определени съобразно специална национална норма, приложима при повторно упражняване на правото преди изтичане на три години.

Неоснователно е възражението, че спирането на административното производство представлява злоупотреба с власт. Съгласно чл.54г, ал.4 КСО, длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 спира производството по отпускане или изплащане на парично обезщетение за безработица, когато е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност или извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението. Дори да е налице продължителност на административното производство, същата е свързана с необходимостта от събиране и проверка на данни относно осигурителен стаж и доход, придобити по законодателството на друга държава. Тези данни са от значение както за правото, така и за размера на обезщетението. Не се установява забавянето да е довело до друг краен резултат или до съществено ограничаване на правото на защита на жалбоподателката.