Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22879 от 17.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 10476/2025
Вид
Определение № 22879
Подписан
17.11.2025
В сила
17.11.2025
Състав
Цветелина Евгениева Георгиева, Богдана Желявска, Екатерина Стоева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22879 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Богдана Желявска

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно частно гражданско дело № 20251100510476 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е образувано по частна жалба на М. С. М., ЕГН **********, чрез адв. Л.

Б., срещу определение № 33122 от 07.08.2025 г. на СРС, ГО, 50 с-в по гр.д. № 31653/2025 г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.

83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

В частната жалба се твърди, че определението, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от такси и разноски е незаконосъобразно и неправилно, тъй като от представените документи е видно, че той не разполага със средства, с които да плати дължимата държавна такса и евентуални разноски за съдебно - счетоводна експертиза, тъй като доходите му са под минималните. Сочи се, че има предявени още 34 иска пред СРС за обявяване на нищожност на договори за кредит, по част от които е освободен от разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Искането към съда е да се отмени обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

1

Според трайната съдебна практика, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и, след изясняване на общото материално състояние на страната, е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

В случая от представената по делото пред СРС декларация за материално и гражданско състояние се установява, че жалбоподателят е неженен, в добро здравословно състояние, притежава три моторни превозни средства, апартамент, паркомясто и земеделска земя (ливада) в област Казанлък, не плаща наем за жилище, не твърди разходи за лечение и издръжка, както и че получава месечен доход поне 782,60 лв. Наред с това по делото е констатирано несъответствие между декларираното имущество и наличните данни, доколкото в декларацията не е посочен притежаван от жалбоподателя самостоятелен обект в сграда – склад № 23. Тази непълнота поражда обосновано съмнение относно изчерпателността и добросъвестността на декларираното имуществено състояние и препятства извеждането на благоприятен за молителя извод при прилагане на изключението по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Така установеното материално състояние на ищеца, съпоставено с дължимата по делото държавна такса от 170 лева обосновава извода, че ищецът има възможност да внесе дължимата по делото държавна такса, поради което правилно районният съд е оставил молбата му за освобождаване от внасянето на държавна такса без уважение.

Водим от изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М. С. М., ЕГН **********, чрез адв. Л. Б., срещу определение № 33122 от 07.08.2025 г. на СРС, ГО, 50 с-в по гр.д. № 31653/2025 г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3