Решение № 164 от 14.06.2024, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 312/2024
- Вид
- Решение № 164
- Подписан
- 14.06.2024
- В сила
- 14.06.2024
- Състав
- Георги Методиев Павлов, Светослав Неделчев Тодоров, Павлина Нейчева Паскалева
Цитирани разпоредби
- чл.435, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.444 · Граждански процесуален кодекс
- чл.444, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.445, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.460 · Граждански процесуален кодекс
- чл.462, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.485, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.489, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.495 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 164 гр. гр. Добрич, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги М. Павлов
Членове:
Павлина Н. Паскалева
Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20243200500312 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435, ал.3 ГПК.
Образувано е по жалба от И. Ю. А. срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.03.2024г. по изпълнително дело № 20238100400608 по описа на ЧСИ Н.Н., с което недвижим имот, находящ се в с. К., общ. К., обл.
Добрич, ул. „***“ № 14, представляващ: Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. К., одобрени със заповед № РД-1892/19.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 18.01.2023г., с площ от 738 кв.м. е възложен в собственост на Ц. С. С..
Жалбоподателят твърди, че се намира в затвора и няма друг недвижим имот, в който да живее. Заявява, че дори постройките в имота да са паднали или съборени, то те могат да бъдат построени отново. Моли за отмяна на постановлението за възлагане на недвижимия имот за да не остане да живее на улицата след излизането си от затвора и да не бъдат създавани предпоставки за други конфликти.
Насрещната страна Ц. С. С. – взискател по изпълнителното дело и обявен за купувач на имота, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител, в които изразява 1 становище за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на съдебния изпълнител във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Изпълнително дело № 20238100400608 по описа на ЧСИ Н.Н. е образувано на 07.08.2023г. по искане на взискателя Ц. С. С. срещу длъжниците И. Ю. А. и Г.В.Г. по представен изпълнителен лист № 208/27.07.2008г., издаден по НОХД № 162/2023г. по описа на Районен съд – Добрич за заплащане на сумата от 8100 лева, прдставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.01.2021г. до окончателно изплащане на сумата.
С молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане от взискателя за насточване на принудителното изпълнени срещу притежаван от длъжника И. Ю. А. недвижим имот, находящ се с. К., ул. „***“ № 14. В описанието на имота са включени както поземлен имот с ид. № ***, така и построени в имота масивна къща със застроена площ от 60 кв.м. с ид. № *** и полумасивна постройка със застроена площ от 10 км.м. с ид. № ***
Данъчната оценка на имота за 2023г. е в размер на 5032.60 лева, включително на декларираните пред Община К. постройки в него.
На 14.11.2023г. е извършен опис на недвижимия имот, като стойността на имота е определена в размер на 9900 лева с помощта на вещо лице. В заключението на вещото лице е посочено, че сградите в имота са премахнати и личат само техните основи.
Публична продан на имота е насрочена от 12.01.2024г. до края на работния ден на 12.02.2024г. при начална цена, определена в съответствие с чл.485, ал.4 ГПК - 7920 лева..
В периода на публичната продан е постъпило наддавателно предложение само от взискателя Ц. С. С. при предложена цена в размер на 8100 лева.
Вземането на взискателя надвишава размера на дължимия задатък, поради което не е представено доказателство за внесен задатък в съответствие с 2 чл.489, ал.1 ГПК.
На 13.02.2024г. съдебният изпълнител е съставил протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и обявяване на купувач, в който е отразено, че за купувач на имота е обявен Ц. С. С. при предложена цена в размер на 8100 лева.
Постановление за разпределение по чл.460 ГПК е съставено на 07.03.2024г., като на основание чл.462, ал.1 ГПК предявяването на разпределението е определено на 15.03.2024г. от 15 часа.
Определената за довнасяне сума от взискателя Ц. С. С. е постъпила по сметка на съдебния изпълнител на 27.03.2024г., с което е спазен срока по чл.495 ГПК за изплащане на цената от взискател.
На 27.03.2024г. е издадено обжалваното в настоящето производство постановление за възлагане на недвижим имот, като липсват данни кога същото е връчено на длъжника И. Ю. А..
Предвид липсата на данни за връчване на постановлението за възлагане на длъжника И. Ю. А., то подадената жалба следва да се приеме за постъпила в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, от лице с правен интерес за това и при спазване на законоустановения срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Спорът по делото е дали недвижимият имот, за който е издадено процесното постановление за възлагане е единствено жилище на длъжника И.
Ю. А. и несеквестируема вещ по смисъла на чл.444, т.7 ГПК и може ли принудителното изпълнение да бъде насочено срещу този имот.
Доколкото вземането на взискателя Ц. С. С. е за обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане и размера му надвишава достигнатата при публичната продан цена на имота, то длъжникът не може да се ползва от забраната по чл.444, т.7 ГПК, дори да се приеме, че имота е негово единствено жилище. Законодателят в разпоредбата на чл.444 ГПК е определил несеквестируемите вещи на длъжника – физическо лице, върху които не може да бъде насочвано принудителното изпълнение, но е 3 предвидил и изключения, при които забраната по чл.444 ГПК е неприложима.
Именно такова изключение от забраната за насочване на принудителното изпълнение върху единственото жилище на длъжника и неговото семейство се съдържа в разпоредбата на чл.445, ал.2, т.1 ГПК и според нея от забраната по чл.444, т.7 ГПК не могат да се ползват длъжниците по вземания за вреди от непозволено увреждане. При наличие на ясна и недвусмислена законова разпоредба, която лишава длъжника за вреди от непозволено увреждане от възможността да се позове на несеквестируемостта на единственото си жилище, то жалбата, по която е образувано настоящето производство се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съдът не разполага с възможността да разгледа повдигнатия от жалбоподателя въпрос за наличието/липсата на жилище, което да обитава след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а е длъжен да приложи относимите императивни /задължителни/ правни норми и да разреши спора в съответствие с тях.
Водим от горното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от И. Ю. А. срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.03.2024г. по изпълнително дело № 20238100400608 по описа на ЧСИ Н.Н., с което недвижим имот, находящ се в с. К., общ. К., обл. Добрич, ул. „***“ № 14 е възложен в собственост на Ц. С.
С..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4