Решение № 135 от 17.12.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Враца, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Росица Ив. Маркова

Надя Г. Пеловска-Дилкова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20211400500481 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Министерство на земеделието, храните и горите, представлявано от юрисконсулт Ц.Д., срещу Решение №260016/11.02.2021г., постановено по гр.д.№550/2019г. по описа на Районен съд-Оряхово, с което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че наследниците на Ц. П. П., измежду които и ищцата Б. Г. Д., ЕГН **********, както и наследниците на К. П. Б., са собственици на недвижим имот от 2985кв.м., който имот е идентичен с част от недвижим имот, обективиран в нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №61 том 1, д.163/1996г. на РС-Оряхово, изключен е от регулацията на с.***, обл.Враца и представлява част от поземлен имот №000002 в землището на с.***, м."***", с обща площ от 22.649дка, собственост на Министерство на земеделието, храните и горите, границите на който недвижим имот от 2985кв.м. по изготвената от вещото лице скица №2, представляваща неразделна част от решението, са означени с линия в лилав цвят, като имотът е обозначен с цифрата 10 и запълнен с точки, с изключение на частта от гореописаните граници на имота, която е под формата на триъгълник, означен на скица №2 с т.А.

1

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон, тъй като приетото от районния съд, че имотът не е бил публична или частна държавна собственост, не отговоря на представените по делото доказателства, а именно скица №000002, от която видно, че имотът е собственост на МЗГ-ДЛ съгласно Заповед №178/16.12.2010г. на директора на ОД"Земеделие"-Враца, с която същият е изключен от земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и е причислен към ГФ-ДЛ, тъй като представлява територия по чл.4, ал.1б от ППЗВСГЗГФ и по този начин е изваден от резултативния фонд и е причислен към горския фонд на МЗГ-ДЛ. Нататък в жалбата се излагат съображения, че щом имотът попада в 200-метровата ивица на р.Дунав и представлява публична държавна собственост, същият не може да бъде обект на разпореждане и да бъде придобиван по давност. Въззивникът се позовава на представено по делото удостоверение на Община гр.Оряхово и поддържа, че по застроителен план имотът е предвиден за озеленяване, а в кадастралната основа на действащия план са отразени едноетажна паянтова жилищна сграда и едноетажна паянтова стопанска сграда и в забележката към удостоверението е отбелязано, че имотът е извън строителните граници от 14.02.1974г. и към момента на съставяне на документите за собственост е извън регулация.

Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Доказателствени искания не се заявяват.

Въззиваемата Б. Г. Д. и подпомагащата страна Северозападно държавно предприятие не са подали отговор на въззивната жалба.

С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и допустима, подадена е в законоустановения срок и отговаря на изискванията за съдържание, поради което същата е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание, в което пълномощника на МЗХГ я поддържа.

Пълномощникът на въззиваемата Б.Д. е представил писмено становище, с което моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Чрез юрисконсулти С.

М. и Т. Б. подпомагащата страна "Северозападно държавно предприятие"ДП поддържа, че въззивната жалба е основателна и моли обжалваното решение да бъде отменено.

За произнасянето си по постъпилата въззивна жалба окръжният съд взе 2 предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Б. Г. Д. срещу Министерство на земеделието, храните и горите установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата е законен наследник на Ц. П. П., б.ж. на гр.Русе, починала на 05.08.2007г. Твърди се също, че с нот.акт №61, том І, д.№163/1996г. на Оряховски районен съд Ц. П. П. и вуйчото на ищцата К. П. Б., б.ж. на гр.Несебър са признати за собственици по наследство и давностно владение на дворно място с площ 3 000 кв.м. с построени в него жилищна сграда с площ 37 кв.м. и жилищна сграда с площ 64 кв.м. в парцел 10 по кадастралния план на с.***, общ.Оряхово, в който са живели родителите на ищцата и в който същата се е родила и живяла до 20годишната си възраст.

Следващите твърдения на ищцата са, че след смъртта на родителите си се е грижила за имота и го е поддържала, плащала е местните данъци такси и пр., но при справка в Община Оряхово и в ОС"Земеделие" е установила, че същият е изваден от регулацията на селото, намира се в землището на с.*** и попада в поземлен имот с идентификатор 223321.0.2., собственост на МЗХГДЛ, като в него не са отразени жилищните сгради, които са построени от нейните баба и дядо и от родителите й. Твърди се също, че никой не оспорва и не пречи на владението на ищцата, имотът не е одържавяван и не е включван в ТКЗС и има трайно изградени граници.

Заявен е петитум да бъде постановено решение, с което бъде признато, че ищцата е собственик по силата на наследство и давностно владение върху процесния имот и построените в него сгради.

С разпореждане от 28.01.2020г. районният съд е оставил производството без движение и е указал на ищцата да уточни основанието на иска, като посочени на кое от двете основания претендира да е собственик на имота – наследство или давностно владение, а в случай че претендира да е едноличен собственик на имота по давностно владение, да насочи исковата си претенция както към втория наследник на Ц. П. П. – М. М. С., така и към наследниците на К. П. Б..

В изпълнение на указанията на съда пълномощникът на ищцата адв.К. е представил писмена молба, в която сочи, че същата владее по наследство 3 имота, но макар да го владее и упражнява фактическата власт сама, тя в никакъв случай не е манифестирала намерението си пред другите наследници, че го владее само за себе си или да е отричала техните права, поради което исковата претенция е, че ищцата е собственик на имота по наследство от Ц. П.

П., а наследници на същия са и М. М. С. и наследниците на К. П. Б..

Ответникът Министерство на земеделието, храните и горите е представил чрез пълномощника си юрисконсулт Ц. Д. отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск.

В отговора се изброяват установени в регистрите на ОСЗ-Оряхово заявления за възстановяване на земеделски земи, протоколи за възстановяване на собственост върху такива, решения на РС-Оряхово, решение на поземлената комисия за определяне на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху ниви и пр.

Ответникът твърди, че от Община Оряхово е изискано и издадено удостоверение изх.№АБ-2/14.01.2020г., съгласно което имот пл.№152 в парцел ІІІ-152 в кв.ІІ по стар план на с.***, одобрен с Указ №7/10.02.1911г. за улична регулация и Заповед №353/10.03.1911г. за дворищна регулация, е идентичен с имот пл.10 по действащ застроително-регулационен план /ЗРП/ на с.***, одобрен със Заповед №232/14.02.1974г. на ОНС-Враца. Сочи се, че имот №10 е извън строителните граници на населеното място по ЗРП на с.***, одобрен със Заповед №232/14.02.1974г. на ОНС-Враца, по план е предвиден за озеленяване, а в кадастралната основа са отразени едноетажна паянтова жилищна сграда от 20 кв.м. От това според ответника следва, че към момента на съставянето на нотариалния акт за собственост имотът е бил извън строителните граници на населеното място и постройките в него са незаконни.

Според твърдението на ответника скицата на имот №000002 доказва, че процесният имот е собственост на МЗГ-ДЛ съгласно Заповед №178/16.12.2010г. на директора на ОД"Земеделие"-Враца, с която същият е включен в земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и е причислен към ГФ-ДЛ, предвид факта, че представлява територия по чл.4 ал.1, б."б" от ППЗВСГЗГФ, съгласно който горите в териториите от 200-метровата ивица покрай границите на Република България не могат да бъдат възстановени на бившите им собственици в съществуващи или възстановими стари граници, и тази е 4 причината имотът да бъде изваден от резултативния фонд и причислен към горския фонд на МЗГ-ДЛ.

Ответникът е направил искане, по повод на което на основание чл.219, ал.1 ГПК като трето лице-помагач на негова страна е привлечено "Северозападно държавно предприятие"ДП.

С исковата молба е представен нотариален акт №61, том І, д.

№163/1996г. на Районен съд-Оряхово, с който Ц. П. П. и К. П. Б. са признати за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот – дворно място с площ 3 000 кв.м. с построени две жилищни сгради, едната върху 37 кв.м., а другата върху 64 кв.м., който имот съставлява парцел с кадастрален №10 по кадастралния план с.***, до съседи: улица, р.Дунав, Д.

М. Т. и Д. Р. Т.. Представено е и удостоверение за данъчна оценка на имот в с.***, парцел 10 с площ 3 000 кв.м. и построени в него две жилищни сгради, издадено на наследниците на Ц. П. П..

Представена е скица на имот №000002 в землището на с.*** с ЕКАТТЕ 22321 с площ 71.493 дка, начин на трайно ползване: гора в земеделски земи и собственик МЗГ-ДЛ

С отговора на исковата молба е представено удостоверение на Община Оряхово за това, че имот пл.№152, урегулиран в парцел ІІІ-152 в кв.2 по стар план на с.***, одобрен с Указ №7/10.02.1911г. за улична регулация и Заповед №353/10.03.1911г. за дворищна регулация, е идентичен с имот пл.№10 по действащ ЗРП на същото село, одобрен със Заповед №232/14.02.1974г. на ОНС-Враца. В удостоверението е посочено, че имот пл.№10 – дворно място от 1 380 кв.м. с построена в него къща, описан в нот. акт №10, том І, д.№9 от 14.01.1976г. като придобит по давност от Д. М. Б., и имот с кад.№10, описан в представения с исковата молба нотариален акт, е имот от ЗРП на с.***, одобрен със Заповед №232/14.02.1974г. на ОНС-Враца, който е извън строителните граници на населеното място и е предвиден за озеленяване.

Пред първата инстанция е разпитан свидетеля В. О., който е дал показания, че е съсед на процесния имот, в който са живели бабата и дядото на ищцата, в имота има къща, построена от нейните родители, в същия има ток и вода, а дворът е ограден. Свидетелят сочи, че в имота имало и стара къща и същият не е изоставян и не е бил в ТКЗС или одържавяван.

Свидетелят С. И. също е съсед на процесния имот и дава показания, че в 5 него открай време живеят родствениците на ищцата. И. заявява, че между имота и съседните му минава дере, в него имало насаждения от акации, между дерето и имота има ограда, в имота винаги е имало сгради, ток, вода и комуникации и същият никога не е изоставян, в него имало къща, а по-късно била построена и нова къща.

По делото е допусната и изслушана специализирана техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда. При проверката си вещото лице е установило, че процесният имот е терен, който се ползва като дворно място от семейството на ищцата и в момента попада в картата на възстановената собственост и се намира извън регулация. Установило е също, че за с.*** има запазени два плана – регулационен и кадастрален, одобрен през 1911г., и регулационен и кадастрален, одобрен през 1974г. По плана от 1911г. процесният терен се е намирал около УПИ ІІІ-152 в кв.2 и по този план имотът е бил в регулация.

По плана от 1974г. теренът представлява имот кадастрален №10 без регулационни граници и е означен само с кадастрални граници. Вещото лице е изготвило скица, в която е съпоставило кадастралните граници на имота по плана от 1974г. и границите на имот №00002 по картата на възстановената собственост в землището на с.***, и сочи, че имот №000002 първоначално е определен като територия по чл.19 ЗСПЗЗ – непотърсена от стари собственици, а през 2010г. е причислен към горски фонд.