Определение № 10415 от 13.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10415 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100107106 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова от Е. Д. М. срещу Министерство на правосъдието. Предявен е иск по чл. 2в ЗОДОВ за сумата от 500 000 лв. Твърди се, че ответникът съдействал ищецът да бъде държан в Затвора отвлечен, осъден без обвинение.

Налице било противоправно лишаване от свобода, произтичащо от осъждане по деяния, за които ищецът не бил обвинен.

С определение от 05.11.2025 г. е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ от ищеца. Определението в тази му част е влязло в сила /виж и определение от 08.01.2026 г. по ч. гр. д. № 3263/2025 г. на САС/.

Доколкото въпросът относно искането за предоставяне на правна помощ е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, то съдът е констатирал нередовности на исковата молба и е дал указания с разпореждане от 22.02.2026 г.

В предоставения за това срок не е постъпила уточнителна молба от страна на ищеца, което е основание за връщане на исковата молба като нередовна. Срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл. До момента не са отстранени указаните нередовности в дадения срок, което е основание за връщане на исковата молба като нередовна, поради процесуалното бездействие на страната, изразяващо се в неизпълнение на дадените указания. Страната изрично е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнението на дадените указания в срок.

Съдът намира, че са налице и други основания за прекратяване на производството, като в тази връзка следва да се отбележи, че доколкото по в. ч. гр. д. № 3263/2025 г. на САС е коментиран само въпросът за злоупотребата с права, то съдът намира, че няма пречки да обсъжда наличието на допустимост на производството на други основания /като съображенията се излагат допълнително, доколкото са налице условията на чл. 129, ал.

3 ГПК/:

Доколкото влезлите в сила присъди са задължителни за всички съдилища, на съда е 1 служебно известно, че ищецът Е. Д. М. се задържа в затвора в гр. София в изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ по силата на Решение № 242 от 16.04.2020 г., постановено по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС, с което е оставена в сила въззивната присъда на АСНС по ВНОХД № 102/2018 г. в частта, с която е отменена присъда от 09.01.2018 г. по НОХД № 646/2015г. на СНС и ищецът е признат за виновен в престъпление по чл.199, ал.2, т.3 вр. с чл. 198, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, затова, че на 12.03.2010 г. в град София, пред „Прокредит банк България“ АД, клон Люлин, като извършител, в съучастие с Е.Д.П. и Л.Т.Л. – извършители и други неустановени лица – извършители, е отнел чужди движими вещи – сумата 136 072 лева, собственост на „Прокредит банк България“ АД и огнестрелно оръжие, марка „Байкал“ № 442 ХАН 2793 с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на О.Б.Б., от владението на Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, движимите вещи са в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие.

В случая ищецът навежда оплаквания, че държавата, представлявана от Министъра на правосъдието, носи отговорност за вреди от незаконните осъдителни съдебни актове. По съществото си искането на ищеца е за вреди от това, че същият се намира в Затвора на основание влязла в сила присъда. Твърди се, че същата е незаконосъобразно и се цели заобикаляне на влязла в сила присъда. Такава хипотеза, даваща основание за защита по чл. 2 ЗОДОВ, законодателят не е предвидил, видно от гореизброените хипотези. Защитата, която законът указва, че държавата дължи на граждани по ЗОДОВ се отнася до лица, които са били субекти на прилагане на принудителни, наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били незаконосъобразни. От този закон не могат да се ползват лица, които считат, че не са удовлетворени техни оплаквания и възражения по повод произнасяния на съда с влезли в сила осъдителни присъди.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, в случая за ищеца предвид изложените твърдения липсва интерес от насочване на претенция по чл. 2 ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието.

За да се ангажира по реда на чл.2в ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди, следва да се твърди кое съществено нарушение на приложимото право на Съюза е допуснато и от кого – виж определение № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. дело № 4239/2022 г., III г. о. на ВКС и определение № 60354 от 04.11.2021 г. по ч. гр. дело № 1126/2020 г., IV г. о. на ВКС.

Твърденията, че е осъден по непредявено обвинение и, че ответникът не му съдейства, не съставляват надлежни твърдения на иск за вреди от противоправно поведение на този държавен орган. В този смисъл, с оглед приетото в мотивите на т. 16 на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, преценката дали по естеството си твърдените от ищеца обстоятелства представляват твърдения за наличие на съществено нарушение на правна норма от общностното право, предоставяща права на частноправни субекти, и от това нарушение ищецът е претъпял вреди, е въпрос по допустимостта на иска. При липса на надлежни твърдения, които да сочат на основателност 2 на иска, би се допуснало образуването и провеждането на съдебни производства, в които извършването на процесуални действия е лишено от смисъл. На ищеца са дадени надлежни указания, но същият отново бланкетно е посочил разпоредби на ХОПЕС и ДФЕС и е изброил нарушени права, без да конкретизира какво точно е нарушението на правото на ЕС.

В подобен смисъл по искови претенции на Е. М. е и определение № 3646 от 11.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2565/2025 г. на III г. о. на ВКС. Въпреки дадените изрични указания, ищецът в предоставения му срок не сочи конкретни актове/действия/бездействия на ответника, с които да са нарушени конкретни норми от правото на ЕС.

Само за пълнота и въпреки определението по в. ч. гр. д. № № 3263/2025 г. на САС, настоящият съд излага и доводите си, поради които счита, че е налице злоупотреба с права:

От служебно изготвена справка /приложено по делото/ се установява, че към 05.11.2025 г. пред Софийски районен съд са образувани над 1130 дела, с ищец Е. Д. М. и ответник – различни органи на съдебната власт – Прокуратура на Република България, АСНС (сега САС), ВКС, АССГ, МВР, СДВР, както и други ответници. След подобна служебна справка в ЕИСС за образуваните в Софийски градски съд граждански дела се установява, че за периода 15.09.2020 – 05.11.2025 г. Е. Д. М. е инициирал около 600 първоинстанционни и въззивни граждански производства, вкл. и частни въззивни производства пред СГС, като е видно, че техният брой продължава да нараства с времето. Посочените справки касаят само гражданските дела, не и наказателните такива, като обективното систематизиране на всички дела е практически невъзможно.

При съобразяване с правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните интереси начин, настоящият състав намира, че установеният брой и характер на инициираните от Е. М. съдебни производства само пред СРС и СГС, в относително кратък период от време, представлява поведение, което нарушава принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл. 3 ГПК. Действително, при упражняване на правата на страната да търси защита чрез подаване на иск, съвместимо с изискванията на чл. 57 КРБ, това е процесуално задължение на съда. Когато обаче с процесуалното си поведение страната поставя съда в обективна невъзможност да се направи справка дали не е налице и друго висящо исково производство, което да има идентичен предмет, чрез подаването на над хиляда искови молби, то тази хипотеза сочи на злоупотреба с правото на иск, за което се дължи съответната процесуална санкция, предвидена в ГПК – прекратяване на производството като недопустимо. Следва да се отбележи, че подобна процесуална санкция се налага, след като по редица дела на страната е обезпечена възможността за разглеждане в детайли на претенцията й, при охранявани на всички нейни интереси.

За да стигне до извод, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 3 ГПК, съдът съобрази и служебно приобщената към настоящото дело справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Жалбоподателят Е. М. е изтърпява наказания 3

„лишаване от свобода“ в Централен софийски затвор. От приложената служебна справка от ГДИН се установява, че в периода от 01.01.2024 г. до 23.04.2025 г. /в който период работните дни са 329/ Е. М. е бил конвоиран, т.е бил извън мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода над 175 дни, с цел да му се осигури възможност за запознаване с дела и за лично участие в производства пред СРС, СГС, АССГ, АССО и др., чийто инициатор е. Т. е. повече от половината от работните дни в посочения период ищецът е бил конвоиран за участие в съдебни производства. Постига се цел, която не е предвидена от закона – осигурява се още една възможност за страната да се отклони фактически от ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, чрез извеждане от мястото, където следва да го търпи.

Следва да се отбележи и това, че ВКС не допуска до касационно обжалване редица дела на ищеца прекратени поради злоупотреба с права напр. определение № 1208 от 13.03.2025 г. по ч. гр. д. № 472/2025 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3125 от 17.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1896/2025 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3605 от 08.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2324/2025 г. на I г. о. на ВКС, определение № 2000 от 22.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1403/2025 г. на III г. о. на ВКС, определение № 5581 от 02.12.2025 г. по ч. гр. д. № 4534/2025 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 5777 от 11.12.2025 г. по ч. гр. д. № 4693/2025 г. на III г. о. на ВКС и др.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба с вх. № 76340 от 23.06.2025 г., подадена от Е. Д. М. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7106/2025 г. по описа на СГС.

Определението в частта, с която е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ, и в частта, с която е върната исковата молба, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца. В останалата си част определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Да се приложат справки за броя на образуваните дела и дни на конвоиране на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4