Решение № 223 от 15.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Велико Търново, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20254000500188 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 501 от 27.11.2024 г., постановено по гр.д. № 723 по описа на Окръжен съд – Русе за 2023 г., съдът е отхвърлил предявеният иск на В. П.

С., ЕГН **********, с постоянен адрес -с.Каран Върбовка, Община-Две могили, обл.Русе, ********** срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи - гр.София, ул."Граф Игнатиев" № 2, ет.2, с правно основание чл.511, ал.1,т.2 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сина и Б. С. Н. при пътнотранспортно произшествие на 05.11.2018г., на главен път 1-5 /Русе - Бяла/, със състав от превозни средства седлови влекач „Волво F H 1 3 " с peг. № 3 1 D 6 0 5 0 /турски образец/, с прикачено към него полуремарке „Hatay" c peг. № 31AJ457 /турски образец/, управляван от турския гражданин R. K. , за който товарен автомобил е сключена застраховка „Зелена карта“, валидна към момента на произшествието, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от 05.11.2018 г., като неоснователен и недоказан.

ОС – Русе осъдил В. П. С. да заплати на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи разноски в производството в общ 1 размер на 11 480 лв.

С решение № 95 от 26.02.2025 г., постановено по гр.д. № 723 по описа на Окръжен съд – Русе за 2023 г., съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението си, като е посочил, че отхвърленият иск е в размер на 80 000 лв.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от В. П. С., действаща чрез адвокат В. У. – САК.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на направените фактически и правни изводи от първоинстанционния съд.

Обосновава се неправилност на направения от съда извод, че не е доказано противоправно поведение на водача на товарния автомобил - Р. К..

Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният иск.

Жалбоподателката претендира и сторените в двете инстанции разноски.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ – гр. София, която е депозирала отговор в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК. Навежда доводи, че жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея решение е правилно.

Отправя искане за оставянето и без уважение и постановяване на решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Претендира сторените пред двете инстанции разноски, съобразно изхода на спора.

Както с въззивната жалба, така и с подадения писмен отговор – не са направени доказателствени искания.

Апелативен съд – Велико Търново, в настоящия си състав, приема, че жалбата е подадена в законопредвидения срок от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането и, поради което я намира за допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна по тях, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Съдът, в настоящия си състав, е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе в пределите на наведените такива от жалбоподателя, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материално правна разпоредба.

2

По същество на въззивната жалба:

Разгледан е от първата инстанция предявен от В. П. С. от с.Каран Върбовка, Община Две могили, обл.Русе, срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи - гр.София, иск с правно основание чл.511, ал.1, т.2 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сина и Б. С. Н. при пътнотранспортно произшествие на 05.11.2018г., на главен път 1-5 /Русе - Бяла/, със състав от превозни средства - седлови влекач „Волво FH13" с per.№ 31 D6050 /турски образец/, с прикачено към него полуремарке „Hatay" c per.№ 31AJ457 /турски образец/, управляван от турския гражданин R. K. , за който товарен автомобил е сключена застраховка „Зелена карта“, валидна към момента на произшествието, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от деня на вредата - 05.11.2018г..

Ищцата твърди, че на 05.11.2018г около 00.50 ч., в участък между две населени места км. 38+ 300 на главен път 1-5- гр.Велико Търново-гр.Русе, около 0.50 ч. е настъпило пътнотранспортно произшествие между седлови влекач марка „Волво”, рег. № 31D6050 с прикачено към него полуремарке рег.

№ 31AJ457, управлявано от Р. К. и Б. С. Н. като пешеходец, който е неин син.

Управляваният от сина и автомобил „Нисан съни" не бил снабден с регистрационни номера. Автомобилът, управляван от сина й аварирал и спрял като застанал между двете ленти за движение нагоре в посока гр.Русе. След преустановяване на движението, Н. оставил двигателя да работи, а фаровете на автомобила да светят на къси светлини. Към момента на спиране, в района нямало други автомобили. По същото време Р. К. се движил с посочения влекач с ремарке в посока от гр.Русе към гр.Велико Търново. Когато достигнал км.38+300 видял лекият автомобил на Н. с включени фарове да стои на пътното платно. Товарният автомобил се движел с превишена скорост от 82 км/ч при разрешена в участъка от пътя 50 км/ч. Когато видял фаровете на идващия товарен автомобил Н. излязъл през лявата врата на автомобила и се насочил към лентата за движение на товарния автомобил. Бил забелязан от водача К., който задействал спирачния механизъм на товарния автомобил.

Последвал сблъсък между предната лява част на кабината на товарния автомобил и лявата част на тялото на пешеходеца в изправен ръст. От удара тялото му отхвръкнало назад и се претърколило до левия край на пътното платно по посока гр.Велико Търново като е настъпила смъртта на пешеходеца.

Твърди, че е образувано ДП № 336-ДП 2704 от 2018г. по описа на ОД на МВРРусе, по което като обвиняем е привлечен Р. К. за причиняване по непредпазливост на смъртта на Б. Н.. Счита, че е ангажирана и отговорността на ответника по застраховка гражданска отговорност „Зелена карта HDI SIGORTA, полица TR/054/5009829 със срок на валидност от 05.08.2018г до 05.08.2019, издадена за седловия влекач. Твърди, че като майка на починалия Н. е търпяла и продължава да търпи огромен обем страдания по повод загубата му. С молба от 27.07.2023г., поискала от ответника да заплати обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди като претендирала обезщетението в намален размер, тъй като отчитала и съпричиняване на 3 вредоносния резултат от страна на пострадалия. Била образувана преписка BG-23-TR-00394 от 2023. С писмо от 28.08.23г. НББАЗ й изискало банкова сметка. В тримесечния срок по чл.496 КЗ ответникът не се бил произнесъл по молбата и за заплащане на обезщетение.

Ответното Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" със седалище и адрес на управление гр.София не оспорва валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност", „Зелена карта" за МПС, сключена за товарен автомобил-влекач марка „Волво" с турски регистрационен № 31D6050, с прикачено към него полуремарке с рег.

№ 3 1 A J 4 5 7 , валидно към датата на ПТП-05.11.2018г. Не оспорва обстоятелството, че на 27.07.2023г. ищцата е подала извънсъдебна претенция, с която е претендирала заплащане на неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Н., настъпила вследствие на ПТП от 05.11.2018г. Навежда, че с писмо от 29.09.2023г. са отказали изплащане на такова застрахователно обезщетение поради липса на установена вина на водача на товарното МПС за реализиране на ПТП. Оспорва се изцяло отговорността на водача на товарния автомобил за настъпилото ПТП, механизма на реализирането му и причинната връзка между вреди и пътния инцидент. Образуваното ДП било прекратено поради несъставомерност на деянието с Определение № 3779/18 от 24.01.2022г по описа на Окръжна прокуратура - Русе. Твърди се, че ПТП е реализирано изцяло по вина на пешеходеца Б. Н.. Опасното поведение на пешеходеца се намирало в пряка причинна връзка с поведението му преди ПТП, защото като неправоспособен водач, под тежка форма на алкохолно опиянение, е управлявал спряно от движение и технически негодно МПС, което е аварирало след спукване на гума и след като водачът е продължил да управлява МПС, същото е било установено по средата на пътното платно с работещ двигател, без включени светлини, без да е било обезопасено с аварийни светлини и светлоотразителен триъгълник, каквото задължение е вменено на водача на МПС със ЗДвП. В условията на евентуалност, оспорват изключителната отговорност на водача на товарния автомобил, като твърдят, че Б. Н. е съпричинил в изключително висока и преимуществена степен, спрямо отговорността на водача на товарната композиция ПТП и настъпилият от същото вредоносен резултат. Оспорват по основание и размер претърпяването на неимуществените вреди от ищцата и причинно следствената им връзка с процесното ПТП. Оспорва се иска за законна лихва, доколкото се явява акцесорен спрямо главния и неоснователен, поради неоснователност на главния. Отделно от това считат, че не дължат законна лихва от датата на ПТП. Претендират се разноски по делото.

С обжалваното решение е прието, че не е доказано от ищеца по категоричен и несъмнен начин в процеса, виновното и противорпотравно поведение на водача на седловия влекач, което да се намира в причинна връзка с настъпилата смърт на Н., както и елементите от фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на НББАЗ за заплащане на застрахователно обезщетение като наследодател на починалия Н., поради 4 което предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.511 КЗ следва да се отхвърли като неоснователен, ведно с акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на силата на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност”, „Зелена карта" за МПС, сключена за товарен автомобил - седлови влекач марка „Волво", с турски рег № 31D6050 с прикачено към него полуремарке рег. № 31AJ457, валидна към датата на ПТП- 05.11.2018г.

За пътното-транспортно произшествие е било образувано ДНП- пр.пр.

№ 3773/2018г по описа на РОП / ДП № 2702/18 по описа на ОД на МВР-Русе/ за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."В" вр чл. 342, ал.1, пр.3 НК с обвиняем Р. К.. С Постановление от 12.06.2020г е прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно производство. За да се стигне до този резултат прокуратурата е стигнала до извода, че е налице хипотезата на чл.15 НК и деянието му не представлява престъпление. Обвиняемият не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици и затова не е действал виновно. Постановлението за прекратяване е потвърдено с Определение от 25.08.2020г. по ЧНД № 652/20 по описа на РОС. С Определение № 243 от 30.09.2020г. по ВЧНД № 315/20 по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново е отменено определението на РОС, както и постановлението на прокуратурата и делото е върнато на РОП за изпълнение на указанията дадени в мотивите на определението на ВТАС. С Постановление от 24.01.2022г на Окръжен прокурор на РОП е прекратено наказателното производство по образуваното досъдебно производство. Това постановление е влязло в сила.