Решение № 50 от 07.10.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Шумен, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20213600900137 по описа за 2021 година

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Л. Г. И., ЕГН**********, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Христо Белчев” №2, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н. Н. Д. против ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК 200299615, гр. София, бул.

„Г. М. Д.” №1, гр. София, като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищцата сочи, че на 07.03.2021 г. в района на кръстовището на път І-2 Русе – Шумен – Варна, с път SHU1180, при км 113+996 настъпва ПТП, в което управляваният от Д. Х. Д., ЕГН ********** лек автомобил „Пежо“, модел „306“ с рег. №..... не пропуснал в съответствие с изискванията на ЗДвП движещия се в права посока л.а. „Ауди“, модел „А6“, рег. №...., управляван от М.А.Н., като по този начин предизвикал ПТП. Твърди, че в причинна връзка с ПТП са настъпилите за ищцата телесни увреждания, а именно – счупвания на таза, пубисната кост двустранно, натъртвания и охлузвания по цялото тяло. Вследствие на това ищцата била приета по спешност в МБАЛ Шумен, където престояла от 07 до 10.03.2021 г., а впоследствие била изписана за домашно лечение, съобразно предписаното – напълно обездвижена и при постелен режим за един месец. Сочи, че лечението и рехабилитацията продължавали и към момента на подаване на исковата молба. Сочи, че отговорността за настъпилото ПТП е на водача на л.а. „Ситроен“ – Д. Х. Д. сочи, че във връзка с нарушението има образувано ДП №205/2021 г. по описа на РУ Шумен. Към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството ответник – ЗАД „Даллбогг живот и здраве” АД. Твърди, че ищцата, в качеството си на пострадала от ПТП, има основание да претендира пряко от ответника, във връзка с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП. Сочи, че на 10.09.2021 г. представил на ответника застрахователна претенция, придружена от налични към момента доказателства 1 във връзка с щетите, дключиштелно и констативен протокол за ПТП. Сочи, че представеният констативен протокол на ПТП с пострадали лица е съставен надлежно от компетентен орган и поради това съставлява официален свидетелстващ документи съгласно чл.179 от ГПК има материална доказателствена сила, относно фактите установяващи процесното ПТП. Сочи, че ответника съставил отговор с изх. №4952/01.10.2021 г., с който ищцата била уведомена, че следва да представи още документи, въпреки, че те не съществували физически към момента на указанията. Твърди, че отказът бил неправилен. По отношение на настъпилите за ищцата неимуществени вреди сочи, че на пострадалата се наложил едномесечен период на постелно лечение, като за нея се грижили приятелят и и синът и, макар същият да не бил пълнолетен.

Сочи, че пострадалата била активна жена и преди катастрофата и се грижела сама за домакинството, двамата си родители и трите си деца. След първият месец на постелен режим се преминало към постепенно раздвижване, което първоначално, включвало и ходене с проходилка, а впоследствие и с патерици. Така изминали три месеца, но пострадалата трябвало да се върне на работа предвид обстоятелството, че трябвало да плаща наем за квартира, както и да издържа децата си. Получила съдействие от работодателя си, за да работи от вкъщи. Сочи, че вследствие на травмите имала значителни болки и се наложило да приема болкоуспокояващи няколко месеца. Влошеното и здравословно състояние оказало негативно влияние върху психиката на пострадалата. Тя била потисната, изпитвала чувство на страх, тревожност и безпокойство, загубила апетит, страдала от безсъние и кошмари.

Получавала кризи – внезапно неволево спомняне на ПТП и паник атаки. Предвид тези проявления тя посетила психолог, но последният я изпратил при психиатър. Последният констатирал невротична депресия – влошено емоционално функциониране, поради преживяната психотравма с висока сила, интензитет и значимост. Психологът исвен това считал, че предвид отчетената персистираща симптоматика, а именно доминиращо чувство на тъга и потиснатост е налице основание за поставяне на ищцата на диагноза „Смесено тревожно – депресивно разстройство“. Към момента ищцата продължавала да е тревожнодистимна, като тревожността се засилвала при качване в превозно средство. Намира, че тези неимуществени вреди биха получили справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

Ето защо намира, че тези верди могат да бъдат напълно репарирани след като да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, законна лихва дължима на основание чл.429, ал.3 от КЗ, върху присъдените като главници суми от 10.09.2021 г. – датата на уведомяване на ответника до окончателното им погасяване, законната лихва върху общият размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ), считано от 01.10.2021 г. (датата на постановения отказ за изплащане на застрахователното обезщетение) до окончателното погасяване на вземането.

От страна на ответника ЗАД „Даллбогг живот и здраве” АД е депозиран отговор на исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се твърди, че искът е недопустим, поради обстоятелството, че в ИМ не е посочена банкова сметка. Еко защо счита, че ИМ следва да бъде оставена без движение с указания за отстраняване на нередовността. По 2 същество счита, че искът е недоказан. Намира, че претенцията не е съобразена със застрахователната и съдебната практика по аналогични случаи, не са взети предвид критериите, касаещи понятието „справедливост“ посочено в чл.52 от ЗЗД, вида и характера на телесните увреждания, респективно интензивността на болките и страданията и найважното значителната степен на съпричиняване за настъпване на твърдените последствия върху здравето и психиката на пострадалата. Твърди, че водачът Д. Д. не носи вина за вредите настъпили от ПТП, а виновник е другият водач на л.а. „Ауди“, модел „А6“, рег. №....

- М.А.Н., поради движение с превишена скорост. Алтернативно твърди, че Д. Х. Д. не носи изключителна вина за вредите, тъй като налице е съизвършителство на настъпилото ПТП.

Прави и възражение за наличие на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, предвид обстоятелството, че последната не била спазила нормата на чл.137а от ЗДвП.

Оспорва твърдените в ИМ травми по вид, интензитет и характер, както и тяхната продължителност. Намира, че представените медицински документи не установяват тези вреди. Не оспорва обстоятелството, че по отношение на лекият автомобил - „Пежо“, модел „306“ с рег. №..... към момента на ПТП е била налице посочената от ищцата застрахователна полица по застраховка „гражданска отговорност“. Оспорва представеният в ИМ механизъм на ПТП, като твърди, че причина за ПТП е поведението на водача на на л.а. „Ауди“, модел „А6“, рег. №.... - М.А.Н., поради нарушение на нормативните изисквания за безопасно движение, тъй като автомобилът се движел с превишена скорост. Алтернативно твърди, че водачът на „Пежо“, модел „306“ с рег. №..... – Д. Х. Д. не е виновен изцяло за причинените от ПТП щети, а се явява виновен за 30% от неправомерните последствия.Оспорва всички твърдени като настъпили травми по ищцата вследствие на ПТП, като сочи, че те освен това не могат да обосноват настъпилите неимуществени вреди. Оспорва твърдението, че ищцата към момента не е възстановена от получените травми. Твърди, че от нейна страна не са предприети всички мерки за подобряване на оздравителния процес – рехабилитация и грижа за собственото здраве, които биха дали възможност последната да се възстанови напълно.

Намира, че инцидентът не се е отразил върху психиката на пострадалата. Сочи, че в рамките на производството не се установяват твърденията, че пострадалата е търсила помощта на психолог. намира, че младата и възраст предполага бързото и и пълно възстановяване.

Намира, че претърпените травми не лишават ищцата от възможността да води нормален живот и да се грижи за семейството и дома си. Оспорва предявеният иск по размер, тъй като намира, че претендираното обезщетение като размер е прекомерно и не е съобразено с икономическите условия в страната. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Намира, че поради неоснователността на претенцията за главница, то неоснователна е и претенцията за лихви. Оспорва акцесорните претенции и във връзка с обстоятелството, че намира, че не са изпълнени законовите изисквания за заплащане на обезщетение на пострадалата, тъй като тя не е изпълнила изискването на чл.380, ал.3 от КЗ – да посочи банкова сметка за изплащане на обезщетението.

Моли да ако ищецът не се яви в първото по делото заседание съдът да прекрати производството по делото и да присъди сторените по делото разноски, включително и 3 юрисконсултско възнаграждеине при наличие на предпоставките на чл.238, ал.2 от ГПК.

Моли да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен е недоказан, а в случай, че бъде счетен за основателен, то да не бъде уважаван в пълния размер, като бъде намалено адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

От страна на ищеца в дадения от съда срок е депозирана допълнителна ИМ по реда на чл.372, ал.1 от ГПК. В нея се поддържа ИМ, както е предявена, поддържат се направените с ИМ доказателствени искания, както и направените възражения срещу доказателствени искания на ищеца. Заема се становище по предявен от ответника обратен иск, отделен на поранен етап в отделно производство.

От страна на ответника е депозиран и отговор на допълнителната ИМ, в който не се правят нови доказателствени искания, а се поддържа изразеното в отговора на ИМ, както и не се правят нови твърдения по релевантните за спора факти.

В съдебно заседание за ищцата се явява адв.П. С. от АК - София. По делото е депозирана молба преди съдебното заседание от представител на последната, в която се иска уважаване на претенцията така, както е предявена.

Така предявената претенция е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата са частично основателна.

От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна пострадало от ПТП лице ищцата Л. Г. И., като пряк иск за неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченият иск е предявен срещу застрахователя и е придружен с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва от 26.04.2018 г., която дата е тази на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.430, ал.1 от КЗ.

В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства.

В настоящото производство се установи, че около 9:55 на 07.03.2021 г. в района на кръстовището на път І-2 Русе – Шумен – Варна, с път SHU1180, при км 113+996 настъпва ПТП, в което управляваният от Д. Х. Д., ЕГН ********** лек автомобил „Пежо“, модел „306“ с рег. №..... не пропуснал в съответствие с изискванията на ЗДвП движещия се в права посока л.а. „Ауди“, модел „А6“, рег. №...., управляван от М.А.Н., като по този начин предизвикал ПТП. Във връзка с ПТП било образувано досъдебно производство, което било прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.03.2022 г.

(л.115 от делото), от прокурор при ШРП водено е за престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като към момента не е имало привлечен обвиняем. В мотивите е изрично записано, че вина за настъпване на произшествието имат и двамата водачи, тъй като водачът на л.а. „Пежо“, модел „306“ с рег. №..... не пропуснал движещия се 4 в насрещното платно и предприел завой на ляво, а водачът на другия л.а. „Ауди“, модел „А6“, рег. №.... се движел с превишение на допустимата скорост за движение в този участък на пътя. От данните в постановлението за прекратяване се установява, че пострадалата и ищца в настоящото производство Л. Г. И. е заявила, че желае наказателното преследване за причинената и средна телесна повреда да бъде прекратено.