Решение № 890 от 02.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000502898 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 08.06.25г. /с участието на секретаря Минова/ въззивно гражданско дело № 2898/25г. и констатира следното:

С решение на СОС от 19.05.25г. по г.д. № 179/24г. са уважени /частично: до размера на сумите, конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на П. Г., Д. З., С. Г., С. Г. и В. Г., против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД.

Решението на СОС се обжалва и от двете страни както следва:

От П. Г., Д. З., С. Г., С. Г. и В. Г. – в отхвърлителните /негативните за жалбоподателите/ части /ищците претендират присъждане на допълнителни обезщетения за неимуществени вреди както следва: за П. Г. – 5 000 лева; за Д. З. – 17 500 лева; за С. Г. – 10 000 лева; за С. Г. – 15 000 лева, за В. Г. – 15 000 лева/.

От ответника – в осъдителните /негативните за жалбоподателя/ части /ответникът иска присъдените обезщетения да бъдат редуцирани както следва: за П. Г. – над 3 000 лева; за Д. З. – над 5 000 лева; за С. Г. – над 3 000 лева; за С. Г. – над 3 000 лева, за В. Г. – над 3 000 лева /.

Предмет на въззивна проверка /по жалба на ответника/ е и определение на СОС от 12.08.25г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СОС и САС/.

Жалбите са неоснователни /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Ищците поддържат, че са претърпели /като пострадали на 03.08.19г. от ПТП-е/ физически травми – увреждания /като следствие от това - физически болки и психически страдания - неимуществени вреди/. С оглед това П. Г., Д. З., С. Г., С. Г. и В. Г. претендират да бъде ангажирана /при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД /застраховател по з-ка „ГО“ на 1 причинителя на ПТП-е В. З./.

Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента /В. З./, противоправността на деянието й, вредоносните резултати, причинно-следствената връзка между деянието и резултатите, вината на посоченият водач на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между В. З. и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД/ са установени /със събраните в процеса пред СГС доказателства – преценени в съвкупност/. Същите /изброените/ обстоятелства не са и спорни към момента /на този етап от процеса/.

Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата: какъв размер обезщетения за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищците, съответно налице ли основание заявените от пострадалите обезщетения да бъдат редуцирани при условията чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /и до какъв размер това следва да бъде сторено/.

В тази връзка /досежно посочените спорни обстоятелства/:

Относно размера на определените /и присъдени/ обезщетения/:

Събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/, гласни доказателства /свидетелски показания/ и експертни /медицинска експертиза/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за /относими към/ преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно:

Вида и естеството на получените от ищците травми – физически увреждания /конкретно индивидуализирани от медицинската експертиза и от първоинстанционния съдия/; проведеното лечение; протеклият възстановителен /лечебен - оздравителен/ период; настоящото здравословно състояние на пострадалите; медицинската перспектива на уврежданията. Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на възрастта на ищците към момента на инцидента/ обосновават определяне на обезщетения до размера на сумите – конкретизирани от първоинстанционния съдия.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към съображенията на СОС, изложени в контекста на съдържанието на доказателствения материал /относно изброените по-горе обстоятелства/ и принципното правило на чл. 52 от ЗЗД.

В допълнение /към доводите на СОС/:

Действително – всички ищци са претърпели т. нар. „мекотъканни увреждания“ /които по своето естество са „леки телесни повреди“/; травмите са излекувани /към момента/ напълно; медицинската перспектива на уврежданията не е негативна /не се очаква влошаване в здравословното състояние на пострадалите/.

Всички ищци обаче са получили /от една страна/ множество травми и то в различни части на тялото. Всички ищци /от друга страна/ са претърпели в момента на инцидента /а и за съответен период след това/ съществен психически стрес /особено като се отчете обстоятелството, че в автомобила е имало и две деца; този факт се съотнася не само към психическите травми на самите непълнолетни, но и към психическите травми на всички останали възрастни пътници/.

Начинът на живот на всички пострадали е бил засегнат /в негативен физически и психически аспект/ за съответен период след ПТП-е.

Последните две обстоятелства /освен, че се явяват установени с гласни доказателства/ следва да се и презумират – както в случая, така и във всяка подобна хипотеза: събитие като процесното /ПТП-е/ винаги причинява съществен стрес /обратен извод не може да бъде защитен житейски/; събитие като процесното /ПТП-е/ винаги рефлектира негативно в начина на живот на пострадалите.

Социално-икономическата обстановка в страната към момента на ПТП-е, съответно размерите на средната /или на минималната/ работна заплата към този момент /в каквато насока са основните доводи на застрахователя, съотнесени към правилото на чл. 52 от ЗЗД/ не могат да бъдат основен /решаващ/ критерий в рамките на преценката по посоченият законов текст. Тези обстоятелства следва да бъдат отчетени, но в контекста на съществените критерии, които подлежат 2 на изследване, а именно: вида, естеството и обема на претърпените от пострадалите физически болки и психически страдания - неимуществени вреди /преценени в контекста на всички обстоятелства, изброени по-горе/.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:

Приетата в процеса медицинска експертиза обосновава извод /съобразявайки конкретните травми на всеки от ищците – съотнесени към местоположението на пострадалите в МПС-во в момента на злополуката и към конкретния механизъм на инцидента/, че пострадалите Д.

З., В. Г. и С. Г. са били без поставен предпазен колан. Вещото лице защитава и извод, че при правилно поставен обезопасителен колан – изброените пострадали лица биха получили по-леки по вид увреждания /обратно: за останалите пострадали, които са били с поставен предпазен колан експертът обосновава извод, че именно последният е предотвратил получаването на по-тежки травми/. Изводите на експерта не се опровергават от събраните по делото гласни доказателства /и двамата разпитани свидетели не са били очевидци на инцидента; не са присъствали в МПС-во в момента на произшествието; заварили са пострадалите, след като същите са били вече извън автомобила/. Поради тази причина /съответно и предвид постановката по чл. 172 от ГПК/ процесните гласни доказателства не могат да бъдат съобразени в позитивен за ищците смисъл.

В контекста на изложеното: изводът на първоинстанционния съдия относно наличието на основание за приложение на „санкцията“ по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /по отношение на изброените ищци/ до размера на 50% се явява обоснован.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата на ответника /против определението на СОС от 12.08.25г./ е частично основателна:

От една страна:

Ищците са освободени /в хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК – с определение на първоинстанционния съдия/ от държавни такси и разноски по делото. Това обстоятелство обосновава възможността същите да се ползват от безплатна правна помощ /същото обстоятелство обосновава правото на процесуалния им представител да претендира възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА/.

От друга страна:

Действително – адвокат Х. Т. е представлявал всички ищци. Предоставената правна /процесуална/ помощ обаче се явява идентична /еднаква по вид и обем/ спрямо всички представлявани. В такава хипотеза на адвоката следва да бъде определено само едно /глобално/ възнаграждение в размер на 3 992 лева – половината от общата присъдена от първоинстанционния съдия сума /а не отделен хонорар за всеки един от ищците/. Посочената сума кореспондира с: вида, естеството и обема на осъществената защита /съобразно изложеното по-горе/, т.е. с „фактическата и правна сложност“ на делото /по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК/. Същата сума кореспондира и с актуалната практика на СЕС /съответно и тази на ВКС/, които позволяват адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1.

Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски следва да бъде разпределена при условията на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съответно чл. 38 от ЗА.

В полза на процесуалния представител на ищците следва да бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 500 евро. Тази сума кореспондира по размер с фактическата и правна сложност на въззивния процес /където е проведено само едно съдебно заседание - при отсъствие на производство по събиране на допълнителни доказателства; където защитата на ищците преповтаря изцяло вече застъпени тези от първоинстанционния процес/. Същата сума кореспондира и с актуалната практика на СЕС /и тази на ВКС/, които позволяват адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1.

Съдът,

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваните части/ решение на СОС от 19.05.25г. по г.д. № 179/24г.

ОТМЕНЯ определение на СОС от 12.08.25г. по г.д. № 179/24г. /постановено при условията на чл. 248 от ГПК/.

ИЗМЕНЯ съдебното решение от 19.05.25г. в частта за разноските както следва:

ОТМЕНЯ решението в частта, с която ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД е осъдено да плати на адвокат Х. Т. адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА над размера на сумата от общо 3 992 лева.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД да плати на адвокат Х. Т. 500 евро – адвокатски хонорар за производството пред САС.

ОСЪЖДА П. С. Г., Д. Й. З., С. С. Г., С. П. Г., В. К. Г. да платят на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” 1 047 евро – съдебни разноски за производството пред САС и 50 евро – юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС.

Решението е постановено при участието на ЗД „Евроинс” АД /трето лице – помагач на ответника/.

Всички присъдени в настоящото решение суми в лева се дължат в еврова равностойност.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4