Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 746 от 07.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 728/2023
Вид
Решение № 746
Подписан
07.12.2023
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

  • чл.124,ал.1,пр.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000728 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция „СОФИЙСКА ВОДА“ - АД чрез пълномощника му юрк.М. против решение №753 от 16.03.2023 г. на СГС, ТО, VI-20 състав, постановено по т.д.№ 1827/2022 г., с което е признато за установено на основание чл.124,ал.1,пр.3 ГПК , че „СОТ – СИГНАЛНО-ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“-ЕООД не дължи на „Софийска вода“-АД сумата 47 022,61 лева, начислена в дебитно известие № 0113228362 от 11.04.2022г. съгласно чл.37,ал.1 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи като цена за доставени услуги за периода от 02.12.2020г. до 02.12.2021г. за имот, находящ се в гр.София, район Искър, ул.“5004“ №2, кл.

№1004052276.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан.

Препис от жалбата е връчен на ищеца „СОТ – СИГНАЛНООХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“-ЕООД , който в срока по чл.263,ал.1 ГПК чрез пълномощника си адв.В. В. е подал писмен отговор, с който счита жалбата за неоснователна, като напълно се споделят мотивите на съда.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

1

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, становището в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното решение е правилно – законосъобразно и обосновано.

Релевантните за спора факти са подробно изяснени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с относимите законови разпоредби. Поради това настоящата инстанция напълно споделя изложените мотиви и при дадената процесуална възможност по чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в жалбата намира следното:

От сбраните в първата инстанция писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищецът „СОТ – СИГНАЛНО-ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“-ЕООД е предявила срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ - АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. вр. чл.37 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - за установяване, че не дължи на „Софийска вода“-АД сумата 47 022,61 лева, начислена в дебитно известие № 0113228362 от 11.04.2022г. съгласно чл.37,ал.1 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи като цена за доставени услуги за периода от 02.12.2020г. до 02.12.2021г. за имот, находящ се в гр.София, район Искър, ул.“5004“ №2, кл.№1004052276.

С определението по чл.374 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест и с оглед характера на иска – отрицателен установителен, е указал на ответника, че той носи тежестта да докаже основанието за възникване на вземането си към ищеца - да установи, че е налице незаконно присъединяване към водопроводната мрежа, както и че таксуваното количество потребена и отведена вода е определена по предвидения в Наредба № 4/2004 г. начин.

Претендираната от ответника сума в размер на 47 022,61 лева, начислена в дебитно известие № 0113228362 от 11.04.2022г. е на основание чл.37, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба №4/2004г.). Съгласно посочената разпоредба, която е възпроизведена почти идентично и в чл. 50 от Общите условия, регулиращи процесния договор, при установяване на незаконно присъединяване към водопроводната система изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 2 непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.

От доказателствата по делото се установява, че страните са в облигационни отношения още от 2011г., чиято регулация попада в разпоредбите на Наредба № 4/2004 г. Ищецът се явява потребител на водоснабдителна услуга, осъществявана от ответника-оператор за описания в исковата молба имот в гр. София, при Общи условия, приети на основание чл.8, ал.1 от Наредбата.

Н а 22.08.2013 г. служители на ответника извършили посещение на процесния имот по повод отправено от потребителя запитване за пломбиране на спирателния кран на директна връзка, захранваща противопожарен хидрант, и съставили Контролен лист № 0074442, в който е отразено, че е извършено пломбиране на спирателния кран в затворено положение. С акта на поставяне на пломба се гарантирало неизползването на водни количества.

Н а 01.11.2021 г. е съставен Контролен лист № 0020862 , според който представител на ответника в присъствието на „охраната на обекта“ е извършил проверка „по вътрешна заявка“ и е констатирал, че кранът на директната връзка, захранваща хидранта, е в отворено положение и от директната връзка е захранен пожарен хидрант. Предписано е „да се пренасочи към мениджър ТОНП за решение за преработване на водомерния възел“. Подпис за лице, присъствало на проверката, не е поставен, а е удостоверено, че контролният лист е „оставен на място“.

Н а 01.12.2021 г. е съставен Контролен лист № 0020755, подписан от представител на ответника, който е удостоверил извършването на повторна проверка на процесния имот „в присъствието на Ц. Ц.“.

Констатирано е, че от директната връзка е захранен хидрант и е предписано потребителят да установи връзка с ответника „за изясняване на случая“. И този контролен лист е „оставен на място“ и няма подпис за представител на ищеца, нито на друг свидетел.

Н а 02.12.2021 г. същият представител на ответника е съставил Контролен лист № 0020759 , в който едностранно и в отсъствие на други лица е удостоверил, че потребителят е уведомен за получаване на писмено известие за последващите действия, но е заявил, че съществуват документи за пожарния хидрант и не е необходима „среща с КМП“.

Н а 11.01.2022 г. е съставен Протокол № 0017039, в който служители на ответника, позовавайки се на удостовереното в контролен лист № 20759/02.12.2021 г., са предписали заплащане на такса за нерегламентирано ползване за периода 02.12.2020 г. - 02.12.2021 г. за 16 096,50 куб/м. Въз основа на протокола е издадено процесното Дебитно известие № 0113228362, в което за 16 096,50 куб/м (1 323 куб/м + 14 773,50 куб/м) е начислена дължима сума в размер от 47 022,61 лв.

По делото е прието заключение на СТЕ, изпълнено от ВЛ инж.В., неоспорено от страните. При оглед на място ВЛ е установило, че изграденият 3 общ водомерно - арматурен възел на байпасно отклонение н е съответства на нормативните изисквания относно елементите на

СВО, местоположението и типа водомер и диаметри на водопровода. Водомерът е поставен не преди първото разклонение, а на байпасното отклонение, което от своя страна е изпълнено с тръба с по-малък диаметър, подходящ за битово-питейните нужди на потребителя, докато на тръбата с DN63, свързваща пожарния хидрант и притежаваща необходимия за противопожарни нужди диаметър, е поставен спирателен кран, който в затворено положение не би могъл да провежда вода за противопожарни нужди, а в отворено положение би пропускал водните количества без те да бъдат измерени от водомера.

Неправилното изграждане на водопроводното отклонение, макар да е заварено от ответника, незаконосъобразно се допуска от него чрез присъединяване на ищеца като клиент без предварително (или поне своевременно) предприемане на действия по преработване на свързването (които действия са в тежест на оператора, както сочи вещото лице и се потвърждава от нормативната уредба). Този начин на изграждане на СВО според ВЛ поставя ищеца в латентно състояние на нарушител, когато трябва да осигури условия за провеждане на ежегодни тестове на пожарния хидрант (обясненията, дадени в о.с.з. на 22.03.2023 г.) Спорен както пред първата, така и пред настоящата инстанция е въпросът дали при горепосочените факти е налице незаконно присъединяване от ищеца по смисъла на чл.37, ал.1 от Наредба № 4/2004 г. и ако е така, дължима ли е начислената в дебитното известие сума.

Разпоредбите на Наредба № 4/2004 г., приложима към процесното правоотношение, не дава легална дефиниция на понятието „незаконно присъединяване“. Това понятие може да бъде дефинирано при тълкуване на разпоредбите й в смисъл, че това е такова свързване към водопроводната система, при което са създадени предпоставки за преминаване на водни количества, без същите да бъдат измерени чрез измервателен уред, т.е. без заплащане на получената услуга от потребителя.

Цитираната Наредба и Общите условия, регулиращи договора, предвиждат механизъм за отстраняване на последиците от това незаконно присъединяване на потребителя чрез заплащане от него на цена, определена въз основа на предполагаемия обем неправомерно ползвана услуга (тъй като установяването на конкретния момент, в който е извършено неправомерното свързване, и на конкретните водни количества, черпени по този начин, е фактически затруднено, законодателят е въвел формула за изчисляване на дължимата цена, основавайки се на стандартно ползване за съответния водопровод).

За да се препятства незаконното присъединяване, са въведени нормативни изисквания за изграждане на сградните водопроводни отклонения (СВО), които задължения тежат върху оператора . Основно 4 изискване е за определяне на диаметрите на СВО, начина на разполагане на общия водомерно- арматурен възел и вида водомер в зависимост от питейнобитовите и противопожарните нужди, както и изискването измервателното устройство да е поставено на външния водопровод преди първото разклонение на водопроводната мрежа (видно от мотивите на СТЕ, в които подробно са разгледани изискванията, установени в Наредба № 2/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи и Наредба № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации). В експертизата и при разпита си в о.с.з. ВЛ разяснява, че при правилно изпълнение на СВО според горепосочените изисквания потребителят може да ползва доставената вода без да бъде поставен в „състояние на нарушител“, т.е. без да необходимо да извършва допълнителни действия по свързване или да нарушава целостта на поставените пломби.

Освен това обаче, във връзка с осигуряване на противопожарните изисквания нормативната уредба изисква диаметърът на тръбата, захранваща противопожарния хидрант, да е минимум DN50, т.е. значително по-голям от диаметъра, необходим за тръба, захранваща потребителя за питейно-битови нужди.

При обединени водопроводни инсталации - за противопожарни и за питейно-битови нужди, съвместното провеждане на водни количества следва да се измерва чрез комбиниран водомер, който да отчита общото постъпило количество, а след отчитането му същото да се разпределя в съответната тръба. По този начин потребителят заплаща цена според отчетените от водомера стойности, като е свободен да отваря или затваря спирателния кран според нуждите на конкретното ползване.

В процесния случай, както бе коментирано по-горе, ВЛ е установило, че изграденият общ водомерно - арматурен възел на байпасно отклонение не съответства на нормативните изисквания относно елементите на СВО, местоположението и типа водомер и диаметри на водопровода. Водомерът е поставен не преди първото разклонение, а на байпасното отклонение, което от своя страна е изпълнено с тръба с по-малък диаметър, подходящ за битово-питейните нужди на потребителя, докато на тръбата с DN63, свързваща пожарния хидрант и притежаваща необходимия за противопожарни нужди диаметър, е поставен спирателен кран, който в затворено положение не би могъл да провежда вода за противопожарни нужди, а в отворено положение би пропускал водните количества без те да бъдат измерени от водомера.