Решение № 12012 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12012 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110135473 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ, вр. чл.188, т.1 КТ – за отмяна на наказание „Забележка“, наложено на ищеца със Заповед № РД-27-100/11.05.2023г.

Ищецът И.Г.К. твърди, че между него и ответника съществува валидно трудово правоотношение, по силата на трудов договор № РД-27- 94/27.07.2021г, по което заема длъжността „...” на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” /ИА ВКВПД/. Поддържа, че на 03.05.2023г. получил отправено от страна на служебния министър на отбраната писмоискане на основание чл.193, ал.1 КТ за даване на писмени обяснения, при твърдения за извършено нарушение на трудовата дисциплина. Излага, че в ИА ВКВПД е входирана преписка № 2462/08.03.2023г., към която е приложено писмо с рег. № 07-00- 9/08.03.2023г. на главния директор на главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” към Министерство на отбраната, с което се препраща по компетентност писмо с изх. № 19162/06.03.2023г. на СРС до Министерството.

Посочва, че с последното писмо, съгласно протоколно определение от 28.02.2023г. по гр. д № 45005/2022г. по описа на СРС, 128 състав, се задължава министъра на отбраната в срок не по-късно от 31.03.2023г., да представи договор от 04.06.1991г. и Заповед № 2250/06.03.1991г. за продажба на недвижим имот с адрес: гр. София, жк. „..., блок 505, вх.В, ет.3, ап.9. Твърди, че процесната преписка е предадена за изпълнение на директора на Дирекция „Управление на собствеността и жилищен фонд” /УСЖФ/ на 09.03.2023г., който я е резолирал до началника на отдел „Жилищен фонд” в дирекцията и същата е предадена за изпълнение на 10.03.2023г. От своя страна началника на отдел „Жилищен фонд” е резолирал същия ден преписката на Ч.Ч. – главен специалист в сектор „Жилища”, отдел „Жилищен фонд”. Ищецът твърди, че Ч. получил преписката на 10.03.2023г. и пряко е отговарял за изпълнение на възложената с нея задача. Излага, че с писмо с изх. № 34479/24.04.2023г. по описа на СРС, на министъра на отбраната е наложена глоба в размер на 300 лева за бездействието му във връзка със своевременно изпълнение на указанията на съда по посоченото гражданско 1 дело, както и е отправено ново искане за представяне на необходимата информация.

Поддържа, че с докладна записка с изх. № 4913/25.04.2023г. до министъра е изпратен проект на молба за отмяна на глобата, към която са приложени и изисканите от съда документи. На 15.05.2023г. получил процесната Заповед № РД-27-100/11.05.2023г., с която му е наложено наказание „забележка” за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Излага съображения, че не е налице виновно извършено нарушение на трудовата дисциплина. Позовава на обстоятелството, че в заповедта не е индивидуализирано санкционираното лице, не е посочено време и място на извършване на нарушението. Намира, че актът на работодателя не е мотивиран, липсва конкретизация на извършеното нарушение, както и че същият не отговаря на изискванията за форма и съдържание, съобразено с чл.195, ал.1 КТ. Твърди несъответствие между цифровото и словесно изписване на нарушението. В допълнение посочва, че не са налице материалните предпоставки за налагане на наказанието, като излага подробни доводи в тази насока. Посочва, че работодателят не е обсъдил дадените обяснения, не е мотивирал и изборът на наложеното дисциплинарно наказание. По изложените съображения претендира отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“.

Ответникът Министерство на отбраната на Република България в срока по чл.131 ГПК оспорва иска. Не оспорва съществуването на валидно трудово правоотношение между страните по време на налагане на посоченото дисциплинарно наказание. Твърди законосъобразност на наложеното наказание – безспорно установено нарушение на трудовата дисциплина от ищцата и наложено при спазване на законово изискуемата форма и ред наказание. По същество твърди, че ищецът е допуснал неизпълнение на служебните си задължения. Излага съображения, че съгласно § 6, ал.1 от Постановление № 123 на МС от 15.05.2015г. – дейността, архивът, правата и задълженията по договорите сключени във връзка с дейността по настаняване под наем, управление, експлоатация на жилищния фонд на министерство на отбраната и на движимите вещи преминават от реорганизираните административни звена на министерството към ИА ВКВПД. Поддържа, че е налице неизпълнение на възложените с длъжностната характеристика на изпълнителния директор задължения и отговорности. В допълнение посочва, че независимо от обстоятелството, че наложената глоба на министъра на отбраната е отменена от съда, последното не променя бездействието на ищеца, респективно не е основание за отпадане на правния интерес на работодателя за ангажиране дисциплинарната отговорност на виновното длъжностно лице. Претендира отхвърляне на предявената искова претенция, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ:

За основателността на иска в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване факта на нарушението на трудовата дисциплина, изслушването и/или приемането на обяснения от ищеца, относно посоченото в заповедта нарушение, наличието на заповед с изискуемото по чл. 195 КТ съдържание, спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 ГПК, както и че наложеното наказание е съобразено с критериите по чл. 189 ГПК.

Безспорно между страните по делото е, че са обвързани от валидно трудово правоотношение по безсрочен договор № РД-27-94/27.07.2021г., по силата на което ищецът заема длъжността "..." на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно 2 почивно дело” /ИА ВКВПД/ при ответника.

Не е спорно и от представеното по делото писмено доказателство Заповед № РД100/11.05.2023г., на министъра на отбраната, съдът приема за установено, че работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 1 КТ "забележка".

С процесната заповед, връчена на ищеца на 15.05.2023г., на последния е наложено посоченото дисциплинарно наказание за това, че с протоколно определение от 18.04.2023г. по гр.д. № 45005/2022г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в, е констатирано, че изпратеното на 06.03.2023г. писмо до Министерство на отбраната, изх. № 19162/03.03.2023г., касаещо предоставяне на документи за продажба на апартамент в гр.София, с указан срок 31.03.2023г., не е изпълнено, както и че бездействието от страна на Министерство на отбраната е единствената причина за отлагане на делото. В допълнение към това в атакуваната заповед е отразено, че полученото в министерството писмо с изх.№ 19162/06.03.2023г. по описа на СРС за предоставяне на информация и документи, своевременно е препратено с писмо с рег. № 07-009/08.03.2023г. за изпълнение по компетентност на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело”, тъй като на основание §6 , ал.1 от Постановление № 123 на МС от 15.05.2015г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС /обн. ДВ, бр.37 от 22.05.2015г., в сила от 01.07.2015г./, дейността, архивът, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността по настаняването под наем, управлението и експлоатацията на жилищния фонд на Министерство на отбраната и на движимите вещи в него преминават от реорганизираните административно звена на Министерство на отбраната към ИА ВКВПД. Посочено е, че отговорност носи изпълнителният директор на ИА ВКВПД Иван К., доколкото същият не е осигурил необходимата организация в администрацията, която да изпълни своевременно указанията на Софийски районен съд и предостави исканите с писмо с изх. № 19162/06.03.2023г. документи в указания срок. Отразено е, че извършеното съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 КТ – "неизпълнение на възложената работа" и чл. 187, ал.1, т.7 КТ - „неизпълнение на законните нареждания на работодателя”.

Нормата на чл.195, ал.1 КТ предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 КТ, задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.

В разглеждания случай работодателят е изпълнил точно задължението си, установено в посочената норма, като е описал кога, къде и при какви обстоятелства е извършено дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, както и противоправността на деянието. В атакуваната заповед е индивидуализирано лицето, за което се твърди, че е извършило нарушение на трудовата дисциплина, както и заеманата от същото длъжност при ответника, 3 съответно доводите на ищеца в противен смисъл са неоснователни. В допълнение към това в налице детайлизирано посочване в хронологичен аспект на нарушението, обстоятелствата при които то е извършено с аргументиране на противоправността му – отразяване на конкретните разпоредби от вътрешния акт на работодателя /длъжностната характеристика/, който е нарушен.

Съгласно разясненията, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, преди налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание.

Затова, когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а по отношение на служителя писмените обяснения, респ. изслушването се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита.

Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество.

В случая работодателят е изпълнил точно задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на ищеца. По този начин работодателят е обезпечил възможността на служителя да упражни правото си на защита в рамките на дисциплинарното производство.

Императивната разпоредба на чл. 194, ал. 1 КТ регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не покъсно от 1 година от извършването му. Третата алинея на тази норма предвижда, че посочените срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. В случая субектът на дисциплинарна власт е узнал за нарушението на трудовата дисциплина, за което ищецът е наказан, на 24.04.2023г., когато е получено писмото от СРС, 128 с-в, с което е наложена глоба в размер на 300 лева на Министъра на отбраната във връзка с несвоевременно изпълнение на указанията. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на ищеца на 15.05.2023г. С оглед на това се налага изводът, че дисциплинарното наказание е своевременно наложено от работодателя, в рамките на установения в нормата на чл.