Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261402 от 28.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2823/2019
Вид
Решение № 261402
Подписан
28.12.2023
Състав
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 100, ал. 2 и 3 · Закон за здравето
  • чл. 100, ал. 2 и 3 · Закон за здравето
  • чл. 79 · Закон за здравето
  • чл. 80 · Закон за здравето
  • чл.81 · Закон за здравето
  • чл. 81, ал. 2 · Закон за здравето
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения

РЕШЕНИЕ гр. София, 28.12.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО

7-ми състав на седемнадесети октомври година

2023 в открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Х.-Коюмджиева секретар:

Йоана П. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2823 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.81 от Закона за здравето, както и исков по чл.86 ЗЗД, предявени при условията на субективно съединяване.

По изложените в исковата молба обстоятелства В.О.К., действащ лично и като законен представител на А.В.К. и Х.М.Г., чрез адв.Е.Г. са предявили срещу „А.С.К.УМБАЛ“ ЕООД, Болница „ЛОЗЕНЕЦ”, „Център за спешна медицинска помощ” и Медицински институт на МВР, субективно активно и субективно пасивно съединени искове, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от по 200 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на неправомерно поведение, поради незнание или немарливо изпълнение на професионалните си задължения при лечението на наследодателката им, което е причинило смъртта на Ю.Х.Г., ведно със законна лихва върху главницата считано от 27.02.2017г. до окончателното й изплащане. Претендират разноски.

В исковата молба се твърди, че на

12.12.2016г. Ю.Х.Г. – съпруга на първия ищец, майка на втория ищец и дъщеря на третия ищец, по повод оток в лявата ръка постъпи по спешност в Болница Лозенец, Отделение по съдова хирургия, където са били проведени изследвания, резултатите от които показали изключително влошено състояние. На 16.12.2016г. Ю.Х.била изписана от болничното заведение с поставена Окончателна диагноза: I 82.8.

„Паранеопластична остра тромбоза на вена субклавия и вена югуларис интерна синистра. Обсервацио (под съмнение): рак на шийката на матката. Дисеминирани метастази. Генерализирана лимфаденомегалин". Твърдят, че изписването било извършено без постигане основната цел на приемането й, без провеждане на всички изследвания и без необходимото за нея лечение, в нарушение на принципите за прилагане на утвърдените от медицинската наука и практика методи, стандарти и технологии, на принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, както и тези за сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения, закрепени в нормата на чл. 81, ал. 2, т. 1 и т. 3 от 33, а също така и без поставяне на правилна, в това число пълна диагноза.

Заявяват, че по време на болничния престой са й били проведени няколко вливания, дадени са й обезболяващи, clexane 2x0.6s. и famotidine. Предписано й е да употребява фраксапарин за профилактика на тромбоемболични усложнения.

Въпреки предписаното лечение, здравословното състояние на Ю.се влошаваше, което наложило на 22.12.2016г. с направление от личен лекар, Ю.постъпила в болница Сити Клиник, по КП 17 и на 24.12.2016г. я изписали от болничното заведение.

Видимо при изписването тромбът биле там, въпреки извършените процедури. Ръката все още била подута - отокът не бил дори спаднал. Дехоспитализирането й било преждевременно, без да са нормализирани хематологичните показатели, без да бъдат проведени всички изследвания, без достатъчност на лечението и оказаната медицинска помощ, в нарушение останалите изброени по-горе принципи, както и без поставяне на пълна и точна диагноза. Ю.не била добре дори в деня на изписването, чувствала се изключително отслабнала. Нямала сила да стане и да върви. Наложило се с количка да я изведат от болницата, а при постъпването й в болницата сама шофирала лек автомобил.

Посочват, че на 27.12.2016г. се появил оток и на дясната ръка, придружен с много силна болка - тромб запушил и дясната й ръка, а вените се свивали, затова незабавно се върнали в Сити Клиник, за да я приемат отново в болницата, но те отказали. При проведен личен разговор с доктор Петров последният заявил, че не може незабавно да разбие тромобите в дясната ръка, защото трябва да мине един месец от разбиване на тромба в лявата ръка, за да бъде финансирана процедурата от Здравната каса. Единствено сменили едно от предписаните й лекарства - Фраксапарин, с Ксарелто 20 мг/дневно и записали дата за разбиване на тромба след месец - на 26.01.2017г. Сочат още, че на 3-тия ден от приема на Ксарелто се появило кървене. Ю.започнала да пикае кръв, а здравословното й състояние се влошавало все повече. Изпитвала силна жажда, но малко след приемането на течност от нея започвала да тече вода и кръв, докато е в стаята.

Чувствала се изключително отпаднала. Твърдят, че в състоянието й предписването на Ксарелто е било изключително опасно и противопоказно. Лекарите са били длъжни да предвидят възможните нежелани реакции, сред които животозастрашаващи кръвоизливи, рязко спадане на АН и изпадане на пациента в шок, получаване на необясним оток, задух, болка в гърдите или стенокардия, кървене от пикочо-половите органи, намаляване на еритроцитите, тромбоцитопения, кървене в окото, кървене на тялото, кървави храчки; кръвоизлив в мозъка или черепа; холестаза, хепатит, нарушена чернодробна функция, необичайна слабост, умора, бледост, замаяност, главоболие и др. Спешно се обадили в Сити Клиник и поискали да изпратят линейка заради кръвоизливите, но от там отказали с мотив, че нямат такава услуга и да отиде на сутринта. На сутринта отишли в СитиКлиник - казали, че кървенето не е от Ксарелто и най-вероятно проблемите идват от матката или от проблеми със зъбите. Затова ги отпратили въпреки силния кръвоизлив, не приели Ю.за лечение, не спряли и Ксарелто. Върнали я обратно с направлението, което дал личния лекар на пациента да търси онколог. Ето защо отишли в Раковата болница, но лекарите там казали предишните й лекари „да си лекуват тромбите“, както и че „с това кървене никой няма да я оперира“. Казали също така, че след спиране на кървенето би могло да се проведе оперативно изчистване и дори премахване на матката, но въпреки това бяха категорични, че кървенето и тромбите не са от матката.

Затова изрично ги посъветвали да се върнат в Сити Клиник за да продължи лечението. Подмятали я между заведенията, а Ю.казвала на майка си – „Мамо, никой не ме иска“.

Ищците твърдят, че в този период Ю.посетила и зъболекар, който я уверил, че кръвоизливите и тромбите не са в резултат на проблеми със зъбите, както и че ако има нещо в зъбите, ще има локално проявление там, но няма да стигне до ръката. Обадили се и в „Майчин дом“ ЕАД, но им казали да отидат на 09 и 10.01.2017 год., тъй като тогава заседава Онкокомитет и преди това да проведе някои изследвания и да ги занесат. На 10.01.2017г. всички отишли на Онкокомитета. След анализ на документите им казали, че от матката не може да тръгне тромб, не могат да й прелеят кръв, защото там се преливало само планирано кръв и само на родилки. Изпрати ли ги в МВР болница, тъй като хемоглобинът на Ю.бил изключително нисък (70g/L при норма за жени 120-160). Онкокомитетът при „Майчин дом“ ЕАД поставил диагноза на Ю.: „Carcinoma colli uteri“ и взел решение по Протокол № 1/10.01.2017г/Nо 14: „За кръвопреливане, палиативна лъчетерапия за маточната шийка с кръвоспираща цел.“ Заради влошеното здравословно състояние на 11.01.2017г. приели Ю.в Медицински институт - МВР, Отделение по хематология, където веднага спряли препарата Ксарелто и върнали употребата на Фраксапарин, преляли й няколко банки кръв и състоянието й се подобрило. Твъдят, че майка й всеки ден ходила да загрява кръвта /трябвало да я държи под мишницата, за да достигне кръвта определената температура/. На 16.01.2017г. я изписали, като ги насочили към „Сити Клиник“ и казали до 2 часа да приемат Ю., за да продължи лечението. Ю.все още не се чувствала добре, изкарали я с количка. Там обаче не я приели, а д-р проф. Г.я насочил към онкологията на бул.

Цариградско шосе. На регистратура искали да запишат час за след два месеца. Опитвали се да обяснят, че са по спешност, но служителката на регистратура казвала, че при тях се работи само с предварително записан час. След продължително чакане Ю.била приета за консултация при проф. Хаджиева, която отказала да я вземат за болнично лечение, тъй като нямала доказателства за онкологично заболяване, а освен това според лекаря - тромбите не могат да тръгнат от матката. Затова заключението на провелата прегледа проф. Х.било да се проведе нова консултация с проф. Г., като се лекува и обездвижи десния крайник, а междувременно да се вземе биопсия от лимфните възли за уточняване на диагнозата, като поради данни за ПАП 4 група, проф. Х.насочила Ю.да се върне в сградата на Сити Клиник на ул. Околовръстен път, където да бъде хоспитализирана и по време на престоя да бъде извършен гинекологичен преглед и биопсия, поради риск от кървене вследствие антикоагулантното лечение. При връщането им там обаче, придружена от майка й, д-р Петров казал, че щом тромбите са във вените, значи няма нищо страшно, затова не е необходимо да я приемат в момента, а да се върне на 26.01.2017г., когато било планувано разбиването на тромбите в дясната й ръка. Повторно било обяснено, че по-рано от един месец не могат да извършат процедурата, тъй като това било изискване на НЗОК. На 17.01.2017 год. личният лекар дал направление за хоспитализация по спешност, отново отишли в „Сити Клиник“, но им казали същото.

На 21.01.2017г. вечерта Ю.се почувствала много зле. Заради влошаване на състоянието й трябвало да я приемат по спешност в Клиника по кардиология на „Сити Клиник“. Ю.вярвала, че най-накрая ще има диагноза и ще започне лечение, но уви - лекарите правели само изследвания по клинична пътека без никакво лечение, въпреки че хемоглобинът й падал, а тромбите вече били из цялото тяло. Виждало се как тромбите се движат във вените. Вместо да стабилизират кръвните й показатели /в това число и да прелеят кръв и плазма/, там я сложили на доплер, установили че тробмите са навсякъде и на 24.01.2017г. я изписали. Сочи се, че на 25.01.2017г. около 22 часа тромбмите стигнали до мозъка на Ю.. Обадили се в Сити Клиник за линейка, но дежурният служител казал да звъннат на следващият ден след 8 часа.

Позвънили на Бърза помощ, като пояснили, че след отиване до тоалетната Ю.не може да говори и да движи крайниците си, казва само „да“. От ЦСМП пристигнали след 45 мин. Когато разбрали, че Ю.е онкоболна отказали да я вземат, лекарката я погледна и им казала - „Тя е онкоболна и никоя болница няма да я приеме“ и си тръгнали. Дори не разбрали, че е възможно Ю.да е преживяла инсулт или мозъчен инфаркт, което налага незабавна реакция, за да бъде спасена. На 26.01.2017г., рано сутринта, закарали Ю.в Сити Клиник. Казали им да занесат бележки, че кръводарители са дали кръв в Кръвния център. Дали кръв и веднага занесли бележките. В това време следели постоянно хемоглобина и питали дали са прелели кръв, като им отговорили - „Преляхме един път кръв, като искате още - донесете още бележки“. Приели я в Спешно отделение, като им казали, че ще я преместят в интензивно отделение за по-добро обслужване, но вместо в интензивно я оставили в ъгъла, пуснали пердетата и станала забравен пациент, без диагноза, без лечение, само изследвания, за да докажат, че тромбите са тръгнали от матката, въпреки че тромбите бяха из цялото тяло. Ю.останала до смъртта си в спешно отделение в ъгъла, зад пердето. Състоянието й се влошавало. Посещавали я по 2 пъти на ден, не видели лекуващия й лекар на място при нея в спешното отделение. Постоянно питали за кръвните й показатели и защо не й преливат необходимата кръв, след като имало кръводарители, а били преляли кръв само веднъж -на 31.01.2017г., но все искали нови бележки за преливане на кръв. Това й направили - след ден занесли още бележки и попитали в болницата дали са прелели кръв и хемоглобинът какъв е. Отговорили им, че хемоглобинът е нисък, не са прелели кръв и чакат.

Заявяват, че смъртта на Ю.Х.Г. настъпила на

27.02.2017г. заради поредица от пропуски, небрежно изпълняване на задълженията, неосигуряване на необходимото й лечение, неоказване на необходимата й своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, неспазване на утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, неспазване утвърдените медицински стандарти, неадекватно проведено лечение, извършени неправилни процедури, неправилно предписани лекарства и липсата на сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения, които я лекуваха в нарушение на разпоредбите на чл. 79, чл. 80 и чл.