Решение № 26 от 10.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Бургас, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501791 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба на ответника Г. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: ****, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. И. И. –АКВарна, със съдебен адрес: гр.Варна, ул. „Самарско знаме“ № 1А срещу решение № 307 от 11.07.2023 г., постановено по гр. дело № 1483/2022 г. по описа на Районен съд- Несебър , с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на въззивника-ответник Г. Г. Д. , че същият дължи на ищеца „ВАРНА СИТИ ПАРК“ АД, ЕИК: 201668663, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, улица „Двадесети април“ № 6, представляваноот изпълнителния директор Младен Нейков Вълчев, сумата в размер на 283.68 лв., представляваща такса за управление и поддръжка на общите части, дължима за периода от 01.07.2022г. до 01.10.2022г. по силата на договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „ВАРНА СИТИ ПАРК ЮГ“ с нотариална заверка на подписите рег. № 13636 от 06.11.2019г. на нотариус Жана Тикова с рег.№ 214 на НК и район на действие Варненския районен съд, който договор е вписан в Службата по вписванията – Варна с вх. рег.№ 29534 / 06.11.2019г., Акт № 70, том IX, дело № 3220, за която сума е издадена фактура № 3000003795 / 04.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2022г. до окончателното изплащане на главницата, и сумата в размер на 2.21 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 14.07.2022г. до 10.08.2022г., за които суми е издадена заповед № 441 от 25.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1178/2022г. по описа на РС-Несебър и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 675 лв., представляваща направени по исковото производство разноски и сумата в размер на 325лв., представляваща направени в заповедното производство разноски.

1

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди, че е неправилно по съображения. Оспорват се изводите на съда, че ищецът има качеството инвеститор, като се възразява, че същият има качеството само на „управляваща организация“. Предвид това се навеждат съображения за нищожност на процесния договор поради противоречието му със закона- ЗУЕС. Сочи се, че инвеститорът е „ИСУ ИНВЕСТ“ ЕАД, който е построил комплекса и няма как да има последващ инвеститор. Наред с това се възразява,че жилищната сграда, в която въззивникът притежава собственост няма качеството затворен комплекс по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, поради което се считат за неправилни изложените от съда в тази връзка мотиви. Излагат се съображения и за неправилност на доводите в решението, свързани с другото възражение на въззивника за недължимост на претендираните такси за исковия период, касаещо възражение за неизпълнение от ищеца на задълженията му по договора. В тази връзка се изразява недоволство, че съдът е кредитирал показанията на св. Р., който е в близки отношения с ръководството. Възразява се също, че макар да е посочено, че договорът се сключва за срок от 120 м. от въвеждане в експлоатация на последната сграда в комплекса /без данни която точно е последната сграда и кога е въведена в експлоатация/, всъщност същият действа за неопределено време, тъй като на територията на комплекса все още се извършват строителни действия и се строят нови сгради. По подробно изложените във въззивната жалба съображения се счита, че неправилно съдът е приел, че процесния комплекс е „от затворен тип“ и, че договорът между страните отговаря на изискванията на закона. Предвид това се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските по делото за всички инстанции, в т.ч. и в заповедното производство. В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, че което заявява,че поддържа въззивната си жалба и моли за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Направено е и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ищец „ВАРНА СИТИ ПАРК“ АД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез упълномощения си адвокатски представител заявява, че оспорва въззивна жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение по изложените в първоинстанционното производство съображения.

Претендира присъждане на разноските във въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение, като счита за неоснователно направеното от въззивната страна възражение за неговата прекомерност по съображения,че договорения хонорар е почти в минималния размер.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд- Несебър е образувано по предявените от ищеца „ВАРНА СИТИ ПАРК“ АД обективно съединени искове за приемане за установено по отношение на ответника Г. Г. Д., че въз основа на сключен между страните договор за управление и поддръжка от 06.11.2019г. с нотариална заверка на подписите рег.

№ 13636 от 06.11.2019г. на нотариус Жана Тикова с рег.№ 214 на НК и район на действие Варненския районен съд, който договор е вписан в СВ – Варна с вх. рег.№ 29534 / 06.11.2019г., акт № 70, том IX, дело № 3220 и съгласно издадена фактура № 3000003795 / 04.07.2022г., ответникът като собственик на самостоятелен обект в комплекс от затворен тип „Варна сити парк юг“ дължи на ищеца заплащане н а сумата в размер на 283.68 лв. главница, представляваща такса за управление и поддръжка на общите части, дължима за периода от 01.07.2022г. до 01.10.2022г. и сумата в размер на 2.21 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата , начислена за периода от 14.07.2022г. до 10.08.2022г ., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2022г. до окончателното изплащане на главницата, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 441 от 25.10.2022г. за 2 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1178/2022г. по описа на РС-Несебър. В исковата молба се твърди, че ищецът изпълнявал задълженията си по сключения с ответника договор,но последният не му е заплатил следващото му се възнагражение за процесния период, чиято дължимост претендира да бъде установена с лихвите за забава.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът, чрез адвокатския си представител е заявил, че не оспорва, че е собственик на самостоятелен обект на собственост в процесния комплекс. Възразява, че сключения с ищеца договор за управление и поддръжка е нищожен по смисъла на чл. 9 и чл. 26 от ЗЗД, тъй като на практика представлява „вечен договор“, тъй като може да се прекрати по отношение на ответника само ако бъде закупен от друго лице или имота погине. На следващо място ответникът счита, че процесната жилищна сграда не представлява комплекс от затворен тип по смисъла на пар. 1, т .3 от ДР на ЗУЕС вр.с чл. 2 от ЗУЕС. На трето място възразява, че договорът не е сключен в изискуемата законова квалифицирана форма за действителност, което го прави нищожен на основание чл. 26, ал.2, предл. трето от ЗЗД. Възразява, че дори и да се приеме, че комплексът не отговаря на дефиницията на такъв от затворен тип, то процесния договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД- поради противоречие с материалния закон, като в подкрепа на този довод се позовава на съдебна практика по гр.д.

№1213/2020г. на ВКС. На следващо място ответникът навежда съображения, че ако все пак съдът прецени, че комплексът отговаря на изискванията за такъв от затворен тип са изпълнени само две от общо четирите предпоставки на фактическия състав на чл. 2 от ЗУЕС –наличие на нотариална заверка на подписите и вписването му в СВ, а останалите две изисквания не са налице – договорът да е сключен с инвеститор, като счита, че ищецът няма такова качество и, че комплексът не е от затворен тип. Освен горното ответникът възразява, че ищцовото дружество системно не изпълнява задълженията си по нижощния договор, за което е подал надлежно възражение от 14.07.2022г., а в отговор на същото е получил шест броя заповеди за изпълнение по чл.410 от ГПК. Оспорено е и твърдението на ищеца, че е изпълнявал задълженията си по договора, като се възразява, че дори и да е имало някаква поддръжка тя е била некачествена. На последно място в писмения отговор се сочи, че издадената фактура от 05.04.2021г. не съдържа основните реквизити, тъй като не става ясно как е формирана начислената сума, вкл. се оспорва и начисляването върху нея на ДДС.

С обжалваното решение, районният съд е приел, че процесния комплекс има характеристиките на комплекс от затворен тип по смисъла на пар. 1, т.3 от ДР на ЗУЕС.

Считайки за неоснователни възраженията на ответника за недействителност на процесния договор за управление и поддръжка, вкл., и възражението, че ищецът няма качеството на инвеститор в комплекса, районният съд след като е извел извод за валидност на възникналата между страните облигационна връзка е счел, че ищецът е извършвал с поне средно качество възложените му дейности през исковия период, поради което уважил изцяло предявените искове за дължимост на претендираните главница и лихва за забава, начислени за търсения период.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършване на служебна проверка по реда на чл.

269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо.

По съществото на спора, от фактическа страна съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че по силата на нотариален акт за покупкопродажба от 06.11.2019г. ищецът е закупил от продавача „ИСУ ИНВЕСТ“ ЕАД 3 собствеността на самостоятелни обекти – апартамент и паркомясто в процесния комплекс „Варна сити юг“. Посочения нотариален акт от своя страна е сключен между страните по него в изпълнение на предварителен договор от 18.08.2017г., с който ответникът се задължил, че при подписване на нотариалния акт следва да сключи с продавача „Ису Инвест“ ЕАД или с посочено от него дружество договор за поддръжка и управление. Видно от съдържанието на нотариалния акт ответникът изрично е декларирал съгласието си да подпише договор за управление и поддръжка на комплекса с посоченото от продавача дружество - ищецът „Варна Сити Парк“ АД. Именно в изпълнение на така поетото в нотариалния акт задължение на същата дата – 06.11.2019г. между страните по делото е подписан процесния договор за управление и поддръжка, обективиран в писмена форма с нотариална заверка на подписите им,като същият е вписан в СВ- Варна.

Видно от съдържанието на договора за управление и поддръжка от 06.11.2019г. в него изрично страните са посочили, че приемат, че процесният комплекс, в който ответникът притежава индивидуална собственост има характеристиките на такъв от затворен тип. С договора ответникът е възложил на ищеца, а последният е приел да извършва управление и поддръжка на общите части в комплекса съобразно притежаваните от ответника ид.ч. от общите в сградата, при изброяване на конкретните подлежащи на извършване дейности по поддръжка и управление. За така възложените дейности ответникът е поел задължение да заплаща на ищеца такси за управление и поддръжка, определени в подписаното към договора Приложение № 1, както следва: такса за управление и поддръжка в размер на 0,69 лв. на месец с включен ДДС за 1 кв. м. от общата застроена площ на апартамента /съгласно съгласно чл. 5.2.1 от договора и т. 1.2 от приложението/ и такса за управление и поддръжка за паркомястото в размер на 6 лв. на месец с включен ДДС /по чл. 5.2.1 от договора и чл. 1.4. от приложението/.