Решение № 6348 от 11.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7754/2022
- Вид
- Решение № 6348
- Подписан
- 11.12.2023
- В сила
- 08.12.2023
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6348 гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100507754 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 5519 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 53861/2021 г. по описа на СРС, 125 с - в е признато за установено, че В. С. Т., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 2 511,73 лв.,представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. *******, ап. ******* , за периода от м. 04.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 267, 50 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., сумата от 28, 96 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 04.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. –от подаване на заявлението до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4, 98 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 23190/2021 г. и ответникът е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедно производства.
С решението исковете са отхвърлени до пълните предявени размери на претенциите, както следва : за горницата над уважения размер от 2 511, 73 лв. до пълния предявен размер на главницата 2 804, 21 лв. за топлинна енергия за период 01.05.2017 г. - 31.03.2018 г., мораторна лихва за горницата над уважения размер от 267, 50 лв., до пълния предявен размер от 341, 99 лв., за дялово разпределение над уважената сума от 28, 96 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 30, 10 лв. и за фактура от 03.2018 г. и обезщетение за забава върху нея над уважения размер 4, 98 лв. до пълния предявен размер от 5, 30 лв.
Недоволен от решението в частта, в която са уважени исковете, е останал 1 ответника В. С. Т. , който го обжалва чрез особения си представител. Поддържа, че в тези части решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че по делото не са представени доказателства, страните да са обвързани в облигационна връзка в исковия период по смисъла на чл. 153 ГПК, както и че ответникът е потребител на ТЕ в имота за периода. Сочи, че ответникът е подписал заявление – декларация за откриване на партида на 08.12.2017 г. , което няма характер на договор за доставка на ТЕ. Вземанията за доставка на ТЕ следва да се насочат към собственика на имота. В настанителната заповед от 1984 г. фигурират няколко ползватели. По делото има твърдения за наличие на облигационна връзка между ответника и СО - район „Искър“, но не са представени доказателства за такава връзка.
Неправилно СРС е приел, че съществува договор с ответника. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят.
Ищецът - въззиваема страна „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата в писмен отговор, по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано и съответства на събраните доказателства и материалния закон. Счита, че дружеството е доказало претенцията си пълно и не са налице основания за отмяна на решението на СРС. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението в оспорените части. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединяване на искове искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието още, че при проверка правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Решението в оспорената от ответника част е валидно и допустимо постановено.
Производството се развива по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая при постановяването на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Решението е влязло в сила в отхвърлителна част, като неоспорено от ищеца.
Съдът е изложил пълно и точно установената по делото обстановка, като е обсъдил събраните доказателства в цялост и е направил правни констатации въз основа на установените факти.
Във връзка с единственото възражение на ответника във въззивната жалба, в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав приема, че в съответствие със събраните в производството доказателства съдът е направил извод, че страните са обвързани от договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) , „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) .
Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Съобразно становището на ВКС изразено в посоченото ТР № 2 от 17.05.2018 г., „изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.“. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС „с обствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Следователно, съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, че страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, и л и физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което е поискало откриване на партида на свое име със заявление до доставчика.
ВКС приема още, че договорът между реално ползващото имота лице и топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
По делото се установява, че ответникът В. С. Т. е подал молба-декларация от 08.12.2017 г., в която изрично е заявено, че желае да бъде открита партида на негово име за процесния имот, независимо, че е бил настанен в имота под наем заедно със семейството си. Според данните по делото договорът е прекратен от м. 04.2020 г. – след процесния период.
Като се съобрази възприетото от ВКС тълкуване на ЗЕ за наличието на правоотношение за доставка на ТЕ следва, че с подаването на молба - декларация ответникът е направил изрично волеизявление до ответното дружество за откриване на партида на негово име, поради което през процесния период е станал страна по договора за доставка на ТЕ с ищеца, както обосновано е приел и СРС в съответствие с посоченото задължително за съда тълкуване на ЗЕ.
Въззивният състав се солидаризира с извода на СРС, че по делото е установено, че ответникът е клиент на ищеца по доставката на ТЕ в периода. Възраженията, че в имота са настанени и други лица, биха имали значение във вътрешните отношения на 3 ответника В. Т. с настанените лица, както е посочено и в оспореното решение.
Воден от горното въззивният съд намира за изцяло неоснователно възражението, поддържано в жалбата, че не е проведено доказване на качеството на ответника на потребител.
Следва да се посочи, че законодателят не е предвидил като условие за влизането в сила на ОУ на доставчика те да бъдат изрично приети от страна на потребителите.
В случая сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост в случая е възложено на „Т.С.“ ЕООД и от СТЕ се установява, че това разпределение е извършено в съответствие с действащите правила в периода.
В заключение, при липса на каквито и да е други съображения за незаконосъобразност на решението, въззивният състав приема, че при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми и то следва да се потвърди в частите , в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване на задължения за главница и лихви, са уважени срещу ответника.
При липса на промяна в изхода от спора, решението следва да се потвърди и в частта, в която ответникът е осъден за заплащане на разноски в полза на ищеца.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора, право на разноски има ищеца. Понеже ищецът е депозирал единствено отговор на въззивната жалба, съдът намира, че в негова полза следва да се присъди минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5519 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 53861/2021 г. по описа на СРС, 125 с - в, в частите, в които е признато за установено, че В. С. Т., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 2 511, 73 л в . , представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. *******, ап. ******* , за периода от м. 04.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 267, 50 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., сумата от 28, 96 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 04.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. –от подаване на заявлението до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4, 98 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 23190/2021 г. и В. С. Т., е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, по чл. 78, ал. 1 ГПК
Разпечатката съдържа 42 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34d4ae46-771b-4fb9-b598-805f7cc54e27