Решение № 76 от 18.06.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Балчик, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. Г. при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело №

20243210100630 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с Рег.№4520 от 01.10.2024год. подадена от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Изпълнителния директор П.П. и Председателят на Управителния съвет М. Ц., чрез процесуален представител юрисконсулт М. К., срещу А. Л.

Е. с ЕГН**********, от ***, с правно основание в разпоредбата на чл.422, във вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Предявени са два установителни иска:

Първият за установяване на парично задължение с главница от 31,05лв.

Втория иск е за мораторна лихва върху гореописаната сума, в размер на 6,56лв. за периода от 01.07.2021г. до 14.03.2024г.

С Разпореждане№1141 от 07.10.2024 година, исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на ищцовата страна да изправи посочените нередовности в нея.

Препис от това разпореждане е връчен на ищцовата страна на 17.10.2024 година. В изпълнение на дадените указания, ищцовата страна е внесла дължима държавна такса в размер на 75 лв. по сметка на БРС за образуване на гражданското производство. Това е станало на 18.10.2024 година, за което по делото е представено писмено доказателство от Главния счетоводител на БРС.

С исковата молба е предявени установителни искове за заплащане на суми представляващи незаплатена главница и обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № 2277080.

Претендират се направени деловодни разноски.

1

Ищцовата страна моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Изпълнителния директор П.П. и Председателят на Управителния съвет М. Ц., че А. Л. Е. с ЕГН********** от *** и настоящ адрес в *** има следните парични задължения, а именно: сумата 31,05 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена сума за дялово разпределение за периода 05.2021 г. - 02.2023г. и сумата в размер на 6.56 лв. представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. - 14.03.2024г., както и законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно 21.05.2024г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се направени деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

В исковата си молба,ищецът твърди, че :

На 16.06.2020г. дружеството ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу А. Л. Е. за сумата 37.61лв., от които 31,05 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена сума за дялово разпределение за периода 05.2021г. - 02.2013г. и законна лихва в размер на 6.56 лв., от 01.07.2021г. - 14.03.2024г. направените по делото разноски за държавна такса по ч.гр.д. 294/2024г. по описа на РСБалчик е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

В срока по чл. 414 от ГПК е депозирало възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено от дружеството ни на 24.09.2024 г., съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, дружествотоищец предявява настоящия иск за установяване на вземането ни за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу А. Л. Е..

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането ни са следните:

В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове А. Л. Е. е потребител на ТЕ и за нея важи действащото за този период законодателство в областта на енергетиката.

В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Топлофикация 2

София" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Между А. Л. Е. и “Топлофикация София” ЕАД на 16.03.2018 г. е подписан договор за продажба на топлинна енергия № ТД *** аб. № *** при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. С. по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката.

За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.

В договора между двете страни е регламентирано, че за всички неуредени случаи се прилагат ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. С. и Българското законодателство. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на А. Л. Е. за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че А. Л. Е. е имал възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ.

До настоящия момент в деловодството ни не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.

Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г

С оглед изложеното,дружеството-ищец моли съда да постанови съдебно решение, с 3 което да признае за установено по отношение на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Изпълнителния директор П.П. и Председателят на Управителния съвет М. Ц., че А. Л. Е. с ЕГН********** от *** и настоящ адрес в *** има следните парични задължения, а именно:

- сумата 29.79 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена сума за дялово разпределение за периода 05.2021 г. - 02.2024г. и сумата в размер на 6.56 лв.представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. - 14.03.2024г., както и законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно 21.05.2024г. до окончателно изплащане на вземането.

Дружеството ищец, претендира и направени деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

С исковата си молба ,ищецът представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

С исковата молба се прави искане за конституиране на трето лице помагач,а именно ТЕХЕМ СЪРВИС ЕООД с ЕИК ***.

С изрично Определение №309 от 09.06.2025 година, на основание чл.219, във вр. чл.220 от ГПК, съдът е конституирал като трето лице помагач на ищцовата страна ТЕХЕМ СЪРВИС ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***. Препис от исковата молба е изпратен на третото лице, като му е дадена възможност да представи писмен отговор по нея. Препис от това определение е връчен на третото лице на 24.06.2025година.

В дадения срок, третото лице не е представило писмен отговор по исковата молба.

Препис от исковата молба, ведно със приложенията и разпореждането по чл.131 от ГПК са изпратени на ответника. Ответницата не е открита на адреса. С Определение№165 от 04.04.2025 година за особен представител на ответницата е назначен адвокат Е. С. от АК-Д..

От името на ответницата, особения представител представя писмен отговор по исковата молба, с Рег.№2036 от 24.04.2025 година.

В писменият си отговор, ответната страна твърди следното:

Твърди се, че искът е допустим, но е неоснователен. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.

Редовно призована ищцовата страна, не се представлява в съдебно заседание от процесуален представител. Представя писмени становища, в които заявява, че поддържа иска си и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Представя доказателства.

Претендира заплащане на деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован, чрез своя особен представител се представлява от адвокат Е. С.. От името на ответника, особения представител адвокат С. заявява, че подържа отговора си и оспорва исковата претенция. Прави доказателствени искания. Пледира да се отхвърли искът, като неоснователен и недоказан.

4

По делото са събрани писмени доказателства.

Назначена е съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от съда, като част от доказателствения материал по делото.

От събраните доказателства,съдът,прие за установена следната фактическа обстановка:

Предявените искове са установителни с правна квалификация в разпоредбите на чл.422, във вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл. 422 ГПК от "Топлофикация София" ЕАД срещу ответницата.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, предоставянето на услуга за дялово разпределение от третото лице-помагач, както и изпадането на ответника в забава, съответно размера на дължимите обезщетения за забава.

Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на исковете, а именно възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, следва да бъде взето предвид, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / е посочено, че "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото 5 лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.