Решение № 336 от 05.05.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Шумен, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Й.а-Момова при участието на секретаря АНА СТ. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Гражданско дело № 20223630101516 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ; чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал.

1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Юробанк България” АД гр. София твърди, че на 28.12.2018 г. сключил с ответника С. Р. А. и с Р.Е.С договор за потребителски кредит. По силата на същия, банката предоставила на ответника и съдлъжника му сума в размер на 16512,00 лв. за текущи нужди. Към договора бил подписан погасителен план, неразделна част от него. Поради неплащане на две от месечните вноски – на 17.11.2020 г. и на 17.12.2020 г., ищецът обявил предсрочна изискуемост на всички задължения на кредитополучателите, които били уведомени за това. Предсрочната изискуемост настъпила на 08.06.2021 г. Освен задълженията по договора, А. дължал и суми, представляващи мораторна лихва, такси, предвидени в договора и разноски за събиране на вземанията. Поради това, ищецът депозирал пред РС – Шумен заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2225/2021 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на А. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2225/2021 г. по описа на ШРС: в размер на 12634,52 лв., представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по договор за потребителски кредит от 28.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2021 г.; в размер на 458,09 лв., представляващо задължение за плащане на 1 договорна лихва за периода от 17.11.2020 г. до 27.05.2021 г., по договор за потребителски кредит от 28.12.2018 г.; в размер на 457,67 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 17.11.2020 г. – 25.07.2021 г. по договор за потребителски кредит от 28.12.2018 г.; в размер на 21,00 лв., представляващо дължими такси за периода от 17.11.2020 г. до 25.07.2021 г. по договор за потребителски кредит от 28.12.2018 г. и в размер на 144,00 лв., представляващо разноски за уведомяване на длъжника по договор за потребителски кредит от 28.12.2018 г., като претендира и разноските в заповедното и по настоящото исково производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.

Назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите като неоснователни. На първо място, счита, че в договора се съдържат неравноправни клаузи относно възнаградителната лихва. Освен това, общите условия били изписани с много дребен шрифт, а тарифата за такси, събирани от банката не действала по време на сключване на договора. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения договор за потребителски кредит № FL957353 от 28.12.2018 г. е, че „Юробанк България” АД гр. София предоставило на С. Р. А. и Р.Е.С сума в размер на 16512,00 лв. за текущи нужди. Според чл. 3 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, като е описана методиката на изчисление на същия. В алинея 9 на цитирания текст е записано, че ГПР на отпуснатия кредит е 6,88%, а общата дължима сума от кредитополучателите е 20637,84 лева. В чл. 5 от договора са записани всички видове дължими от кредитополучателите такси на банката. Според чл. 6 крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата, посочена в погасителния план, неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл. 7, ал. 1 кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и радежна дата в погасителния план, неразделна част от договора. В чл. 14 е предвидено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. В чл. 17 от договора е записано, че неразделна част от него са молба за отпускане на потребителски кредит и погасителен план. По делото е приложен погасителен план, в който като край на издължаване е посочена датата 17.12.2025 година. Представени са и копия на Общи условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически лица, изд. от „Пощенска банка“ АД, тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага за извършвани услуги на клиенти – физически лица. Съдът констатира от уведомление, връчено лично на 27.05.2021 г., че ищцовата страна уведомила С. А., че поради непогасяване на просрочията, обявява кредит № FL957353 от 28.12.2018 г. за изцяло предсрочно изискуем.

2

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения между страните договор за кредит, на 28.12.2018 г. на ответника сума в размер на 16512,00 лв. Вещото лице е описало какви суми са удържани от банката, както и извършени погасявания на други задължения на А.. Излага, че общия размер на платените от кредитополучателите суми възлиза на 7279,70 лева. Непогасените месечни вноски по кредита са 7 непогасени вноски за главница и 6 непогасени за лихви. Описва и извършени плащания след образуване на изпълнително производство, възлизащи общо на 4087,66 лева.

По делото е изготвена и съдебно-графична експертиза, според заключението по която шрифтът в процесния договор е определен като несерифен „Calibri“, с големина 12 pt, за погасителен план – несерифни шрифтове „Arial“ и „Arial Narrow“ с големини 10, 8,9 и 8,8 pt, а за искане – несерифен шрифт „Tahoma“ с големина 11,5 и 8 pt.

От приложеното ч.гр.д. № 2225/2021 по описа на РС – Шумен се установи, че ищецът „Юробанк България” АД подал по реда на чл. 417 от ГПК заявление на 13.08.2021 г., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 854/13.09.2021 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски, направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на А. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Юробанк България” АД гр. София по реда и в срока по чл.

415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника С. Р. А. в качеството му на длъжник, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 854/13.09.2021 г. по ч.гр.д. № 2225/2021 г. на РС – Шумен, и след връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит от 28.12.2018 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.

154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са 3 материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2225/2021 г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и изготвените заключения по експертизи..

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.

1 от ТЗ:

Установи се по делото, че на 28.12.2018 г. между ищеца и С. Р. А. и Р.Е.С бил сключен договор за потребителски кредит за текущи нужди. Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции (ЗКИ).

Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответникът са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Доказа се, че ищецът изпълнил задължението си предоставил на А. сума в размер на 16512,00 лв.

В изпълнение на вмененото му задължение служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи, настоящият състав назначи по делото съдебно-графична експертиза.

Съобразно заключението по същата, съдът намира, че сключения на 28.12.2018 г. между „Юробанк България“ АД и С. Р. А. и РР.С договор за кредит е нищожен. В случая е нарушена нормата на чл. 10 от закона, според която д оговорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Доказа се, чрез заключението на изготвената съдебно-графична експертиза, че шрифтът, с който е изписан договорът е с изискуемата големина и е от вида „Calibri“. Искането за предоставяне на кредит и погасителния план към договора, обаче, са изписани на различни шрифтове и с големина, по-малка от нормативно установената. Според изрично предвиденото от страните, искането и погасителния план са неразделна част от договора и несъобразяването с нормата на чл. 10 от ЗПК при изписването им, следва да се приеме за нарушение на същата. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона, то договорът за кредит е недействителен.

Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

4

Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че кредитополучателите платили на банката (чрез погасяване на анюитетните вноски) сума в общ размер 7279,70 лв. за погасяване на задълженията им по договора. Освен това, вещото лице излага, че в хода на воденото изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 854/13.09.2021 г. по ч.гр.д. № 2225/2021 г. на РС – Шумен, била платена и сума, възлизаща към датата на изготвяне на заключението, на 4087,66 лв.