Решение № 877 от 15.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Димитринка КостадиноваМладенова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100500081 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20202857 от 26.10.2021г., постановено по гр. д. № 70532/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 174-ти състав, постановено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е признало за установено на основание чл. 155 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Н.

И.Д. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД следните суми: 137.68 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от 01.10.2015г.-30.10.2015г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ******* ******, кв. *******2, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2018г. до окончателното погасяване, главница за дялово разпределение в размер на 0.18 лв. за период от 01.10.2015г. до 30.10.2015г. ведно със законната лихва, считано от 09.11.2018г. до окончателното погасяване, както и мораторна лихва за забава в размер на 0.05 лв. за периода от 01.12.2015г. до 31.10.2018г. които вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71766/2018г. по описа на СРС, 174 състав. С посоченото решение са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.

И.Д. искове за горницата над 137.68 лв. до пълния предявен размер , представляваща стойността на топлинна енергия за период от 01.05.2015г. -30.10.2015г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ******“, кв. *******2, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2018г. до погасяването; мораторна лихва в размер на 93.55 лв. за периода от 01.12.2015г. до 31.10.2018г.; главница за дялово разпределение за горницата над 0.18 лв. до пълния предявен размер за период 01.05.2015г.до 30.10.2015г. ведно със законната лихва от 09.11.2018г. до погасяване на вземането и мораторна лихва за забава за горницата над 0.05 лв. до пълния предявен размер за периода от 01.12.2015г. до 31.10.2018г., които вземания са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71766/2018г. по описа на СРС. С посоченото решение ответникът Н.И. Д. е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 22.62 лв. разноски за заповедно производство и сумата от 188.47 лв. разноски за исковото производство, а от своя страна 1 ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на ответника сумата от 209.53 лв. разноски за исковото производство.

Срещу решението в частта, в която е уважен иска е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба ответника Н. И.Д.. Жалбоподателят поддържа, че сумата, за която е уважен искът също е погасена по давност. Излага доводи, че съгласно приложимите за процесния период Общи условия на „Т.С.“ ЕАД (в сила от 12.03.2014г.), когато няма данни да е изпълнена процедурата по чл. 33, ал. 2 от тях, давността започва да тече от първо число на съответния следващ месец. По изложените съображения счита, че претендираното задължение за м. октомври 2015г. е изискуемо от 01.11.2015, докато заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е подадено от ищеца на 09.11.2018г. – осем дни след изтичане на давностния срок. Сочи още, че възражението за изтекла давност е релевирано от ответника Н.Д. още с възражението по чл. 414 от ГПК. По изложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител адв. К.П. заявява, че поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира разноски за двете инстанции. Представя договор за правна помощ и съдействие № 1/25.02.2022г. и списък на разноските по реда на чл. 80 от. ГПК.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, въззивната жалба е неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част.

Претендира разноски за въззивна инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено следното:

Със заявление вх. № 3087464/09.11.2018г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК Н. И.Д. за сумата 362.40 лв. - главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до 31.10.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, кв. „******* с аб.

№ 070616, ведно със законната лихва от 09.11.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 93.55 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2015г. до 31.10.2018г., сумата от 1.06 лв. , представляваща цената на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 31.10.2015г. ведно със законната лихва от 09.11.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 0.32 лв., мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2015г. до 31.10.2018г. и заедно с разноски по делото. На 29.05.2019 г., по ч. гр. д. № 71766/18 г. на СРС, 174 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми, като са присъдени и сторените разноски в заповедното производство в размер на 75лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът Н. И.Д. е подал възражение по чл. 414 ГПК на 17.07.2019г., в което е заявил, че не дължи пари на заявителя, защото е изтекла погасителната давност.

Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 04.11.2019 г. Исковата молба на ищеца „Т.С.“ ЕАД е депозирана на 04.12.2019г. /в срока по чл. 415 ГПК/.

Пред СРС са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Н. И.Д. дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД следните суми: 362.40 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2015г. - м. 10.2015г. , ведно със законна лихва за забава от 01.12.2015г. до 31.10.2018г., както и суми за дялово разпределение в размер на 1.06 лв. главница за периода от м. 05.2015г. до м. 10. 2015г. и 0.32 лв. лихва за периода от 2

01.12.2015г. до 31.10.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, кв. „******* с аб. № 070616,, за които суми на 29.05.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 71766/2018г. на СРС, 174 състав.

За да се уважи предявения главен иск, че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, в която се намира процесния имот е топлофициран, както и стойността на доставената топлинна енергия.

Ответникът Н. И.Д. не е депозирал отговор на исковата молба в срока на чл. 131 ГПК.

С възражението по чл. 414 ГПК е направил възражение за изтекла погасителна давност.

По делото е представен нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот по реда и при условията на ЗУПГМЖСВ и Правилника за приложението му № 200, том ІІ, рег.

№ 4584, дело № 385/2015г. по описа на Нотариус К.Н. с рег. № 609 на НК с район на действие СРС. С него ответникът Н. И.Д. прехвърля правото на собственост на процесния имот, находящ се в гр. София, кв. „******* на трето лице на 26.10.2015г..

Видно от представения по делото Констативен протокол № 2213/28.12.2007г. за сградата на адрес Ж.К. „******* ******“, бл. *******, в който се намира процесния имот, не съществува възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради еднотръбна инсталация за отопление.

По делото е представено съобщение към фактура №0075579959 от 31.07.2016г., издадена от ищцовото дружество. В нея са посочени задълженията за процесния период.

От заключението на съдебно - техническата експертиза по делото, изготвена от вещото лице инж. Б.С.В.-Т., се установява, че общият топломер се отчита по електронен път в 0:00 часа на първо число на месеца чрез електронно устройство. Отчетът се документира. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия, като чистото количество топлинна енергия, което отива при потребителите, се разпределя между тях за отопление (имот, сградна инсталация и общи части). В случая сградата, етажна собственост с адрес ж.к. *******, където се намира процесния имот няма техническа възможност за прилагане на системата за дялово разпределение тъй като има еднотръбна вътрешна отоплителна инсталация. По тази причина потребителите нямат сключен договор за дялово разпределение и съответно не са монтирали индивидуално топлоразпределители на радиаторите си. Разпределението на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост се извършва от ищеца „Т.С.“ ЕАД при спазване на чл. 61, ал. 2, след отчет на водомерите за топла вода ,монтирани в имотите на абонатите в сградата.

Според вещото лице в процесното жилище са изключени частично отоплителните тела и е намален отопляемия обем. За процесния периода от 01.05.2015г. - 30.10.2015г. фирмата за дялова разпределение не е отчитала водомера поради неосигурен достъп за отчет.

Процесният имот е с отопляем обем по проект 139 кв.м., съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предадена от председателя на Етажната собственост на ищеца. На базата този отопляем обем се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация съгласно Наредбата за топлоснабдяването. За периода от 01.05.2015г. до 31.10.2015г. сумата за изразходваната топлинна енергия , изчислена в изравнителните сметки, изготвена от ищеца е 500.68 лв. , от които 28.38 лв. топлинна енергия за отопление и 472.30 лв. топлинна енергия за топла вода.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице В.

Д.П., се установява, че към датата на изготвянето й няма данни за извършени плащания на процесните задължения. Според депозираното заключение общо неплатените суми за процесния период м. май 2015г. -31.10.2015г. са ва размер на 457.33 лв., от които главница за топлинна енергия 462.40 лв. и лихви 95.55 лв. и главница за дялово разпределение – 1.06 лв. и лихва 0.32 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

3

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и e процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника Н.

И.Д. главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл. 414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК /в т. см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т. д. № 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т. д.

№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр. д. № 801/11 г. на ІV ГО на ВКС. и др. /.