Решение № 3056 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3056 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.В като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110162062 по описа за 2021 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (ЕО) № 261/2004г.) за признаване за установено, че в правната сфера на .............. на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена на **********г., съществува вземане от „............. ООД, ЕИК ............., за сумата от 400.00 евро, представляваща обезщетение за изпълнен със закъснение повече от три часа полет № BGH5596 от 07.09.2018г. по направление Единбург- Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК-31.08.2020г., до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 41596/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

Ищцата твърди, че сключила договор за въздушен превоз с ответното дружество, по силата на който последното следвало да изпълни полет № BGH5596 от 07.09.2018г. по направление Единбург- Бургас, като полетът бил осъществен със закъснение появече от три часа- в 09:03 часа на 08.09.2018г. Поддържа, че с оглед продължителността на закъснението и на разстоянието между началната и крайната точка на полета, възлизащо на повече от 1500 км в рамките на Общността, в правната й сфера на основание разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. възникнало парично притезание за сумата от 400.00 евро, представляващо вземане за обезщетение за изпълнен със закъснение полет.

Заявява, че предявила претенцията си извънсъдебно, но ответникът не извършил плащане.

При тези съображения претендира процесната сума, ведно със законната лихва и разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска с довод за неприложимост на Регламент (ЕО) № 261/2004г. Поддържа в тази връзка, че осъщественият от него въздушен превоз е част от пакет туристически услуги, предоставени на пътника от туристическа агенция, поради което и доколкото за ответника не е известно съдържанието на договора, сключен 1 между туриста и агенцията, намира, че е възможно да се касае за хипотеза на мултимодално пътуване, при която съгласно т. 2.5.5 от тълкувателните насоки за регламента същият се явява неприложим. Наред с това, счита за недоказано правнорелевантното обстоятелство, че е налице облигационно правоотношение между него и ищцата по договор за превоз на пътници, както и соченото от пътника закъснение, като оспорва в тази насока доказателствената стойност на представените извлечение от електроенен билет, бордна карта, както и писмо от Летище Бургас. Допълва в тази връзка, че в качеството си на чартърна авиокомпания извършва полети въз основа на договори с туристически агенции, поради което по правило, а и в конкретния случай не е издавал резервация и не е сключвал договор с ищцата. Поддържа, че преди процеса не е било надлежно проведено предвиденото в нормата на чл. 134 ЗГВ рекламационно производство, като оспорва в тази връзка представената разпечатка от електронно писмо, евентуално възразява, че не е спазен установеният в закона двумесечен срок за отговор от страна на превозвача. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесното вземане по давност съобразно нормата на чл. 135, ал. 1 ЗГВ. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да се изясни, че негоден да обоснове извод за недопустимост на настоящото производство е наведеният в отговора на исковата молба довод, че преди предявяване на настоящия иск не е проведено рекламационно производство по чл. 127- чл.

133 ЗГВ, доколкото съгласно изричните разпоредби на закона такова следва да бъде проведено единствено в хипотези на липси и повреди на багажи и товари, какъвто настоящият случай не е.

Не е спорно между страните, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства, в т. ч. електронен самолетен билет и бордна карта на името на ищцата, че „............. ООД в качеството си на опериращ въздушен превозвач е изпълнило процесния полет № BGH5596 с направление Единбург- Бургас, пътник на който е била Сюзън Тейлър, както и че се касае за полет в рамките на Общността и с разстояние между началната и крайната точка, определено по метода на дъгата на големия кръг, повече от 1500 км.

Неоснователно е заявеното в отговора възражение за недоказаност на правнорелевантното обстоятелство, че полетът е изпълнен със закъснение, повече от три часа, доколкото извод в този смисъл се формира въз основа на приложеното към исковата молба на хартиен носител електронно писмо от Летище Бургас, съдържащо информация за планираните дата и час на полета и за действителните дата и час на извършването му.

Удостовереното в посоченото доказателство не се опровергава от останалите данни по делото, поради което и доколкото в случая съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест процесуално задължение на ответника е било да докаже пълно и главно точното, вкл. във времево отношение, изпълнение на задължението си да извърши полета, което не е сторил въпреки указанията в тази насока, съдържащи се в доклада по делото, следва да се приеме, че превозвачът е допуснал соченото от ищеца закъснение при изпълнение на процесния полет.

Установява се от представените от ответника в първото по делото открито съдебно заседание писмени доказателства, че между него и „Балкан холидейз авиейшън“- Лондон е сключено чартърно споразумение, по силата на което ответното дружество се е задължило да предостави на разположение на „Балкан холидейз авиейшън“ самолет за превоз за почивка извън Обединеното кралство съгласно чартрна програма „Лято 2018“ по разписание и номера на полетите, посочени в приложение № 1 към това споразумение, сред които и 2 процесният полет.

Настоящият съдебен състав намира, че само по себе си наличието на чартърно споразумение между ответника и посочената туристическа компания не води до автоматичен извод за липса на договорно правоотношение между соченото за пътник лице и „............. ООД. Още повече, че за установяването му по делото е представен и приет като писмено доказателство самолетен билет, съдържащ досататъчно индивидуализираши процесното правоотношение данни- номер на полета, направление, планирани часове на излитане и кацане, наименование на превозвача, имена на пътника.

Същевременно, обаче, дори и да се приеме, че между Сюзън Тейлър и „............. ООД не е сключен изричен договор за превоз, а превозът е осъществен въз основа на договорки между превозвача и туристическата агенция, от една страна, и последната и пътника, от друга, доколкото въздушният превоз по процесния полет е фактически осъществен от „............. ООД- обстоятелство, което не е спорно между страните, именно последното носи отговорността за точно, вкл. в темпорално отношение, изпълнение на задължението да превози пътниците, като неизпълнението на това задължение поражда в правната му сфера задължение да обезщети пътника съобразно нормата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. Изводът в последния смисъл следва от нормите на чл. 2, б. „б“ и чл. 3, § 5 от регламента. Съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 2, б. „б“ „опериращ въздушен превозвач" означава въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник, а съгласно чл. 3, § 5 регламентът се прилага за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от параграфи 1 и 2. В случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник. Следователно, съгласно цитираните разпоредби задължението да обезщети пътниците на съответния отменен или закъснял полет възниква в правната сфера на субекта, имащ качеството превозвач, който реално е извършил или е имал намерение да експлоатира полета, като обстоятелството дали пътникът има сключен договор с него или с туристическа агенция, от чието име превозвачът извършва превоза, е ирелевантно за отговорността на превозвача спрямо пътниците, що се отнася по предвиденото в чл. 7 право на обезщетение. В този смисъл е отговорът на третия поставен пред СЕС преюдициален въпрос по Решение на СЕС от 26.03.2020 г. по дело C215/18, в което е прието, че Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и 7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314.

Поради това следва да се приеме, че дори и процесният полет да е бил осъществен от ответника от името на туристическата агенция като част от предоставен от последната пакет от туристически услуги, задължението за обезщетяване на пътника за допуснатото закъснение съобразно нормите на регламента е на ответника в качеството му на опериращ въздушен превозвач.

Наведеният с отговора на исковата молба довод за неприложимост в случая на регламента, доколкото процесният полет е част от мултимодално пътуване, е неоснователен, тъй като недоказано е останало твърдението на ответника, обосноваващо възражението в този смисъл. Съгласно параграф 1, т. 20 от Наредба за условията и реда за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт, чл. 2, т. 21 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926 на Комисията от 31.05.2017 г. и Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета мултимодалното пътуване включва 3 използване на няколко вида транспорт по време на придвижването по маршрута до крайната дестинация. Действително в т. 2.2.5 от Тълкувателни насоки за Регламент 261/2004 на Европейската комисия е посочено, че регламентът не се прилага при мултимодалните пътувания, включващи повече от един вид транспорт в рамките на единен договор за превоз.

В раздел 6 от Тълкувателните насоки са посочени примери за повече от един вид транспорт в рамките на единен договор за превоз влак и самолет, кораб и самолет и т. н. В случая, за установяване на твърдението си, че процесният полет е част от мултимодално пътуване, ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства въпреки изричните указания на съда за това, съдържащи се в докалада по делото, като обстоятелството, че полетът е бил предмет на чартърно споразумение и евентуално част от пакет от туристически услуги само по себе си на е годно да обоснове извод в този смисъл. Поради това и съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес недоказаното обстоятелство следва да се приеме за неосъществено в обективната действителност.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в правната сфера на Сюзън Тейлър е възникнало компенсаторно вземане от „............. ООД за заплащане на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. в размер на 400.00 евро.

Разпечатката съдържа 24 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34d2e7eb-ea3a-4378-8c3a-f12a418cd6a5