Решение № 80 от 02.06.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Бяла, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20254510200101 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б. В. Н. от гр.Д. м., обл.Р. против Наказателно постановление № 4569а-2/ЗЗД/2025 от 03.04.2025г., издадено от ВПД заместник-директор на ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, на основание чл.45, ал.3 от с.з., на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

В жалбата се твърди, че АУАН и НП е издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, подробно изложени в жалбата, поради което е отправено искане НП да бъде отменено.

Наказващият орган – ВПД заместник-директор на ОДМВР-Русе, не се явява и не се представлява в с.з. Процесуалният му представител, в писмено становище, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Русе, ТО-гр.Бяла, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2025г., около 23,30часа, при извършване на специализирана полицейска операция на територията на РУ Две могили, полицейски 1 служители от това РУ извършили проверка в игрална зала GAME SHOT, собственост на А. С.“ ЕООД, находяща се в гр.Д. м., обл.Р., ул.“С. п.“ №.. В хода на проверката, в помещенията на игралната зала, били установени пет непълнолетни лица, едно от които С. С. Т., роден на .........г., който не бил придружаван от родител или друго пълнолетно лице, в залата и в близост до нея. За това обстоятелство била уведомена жалб.Б. Н.- родител на непълнолетния Т.. Били снети обяснения от С. Т. и жалб.Н., в които последната посочила, че е разрешила на сина си да пребивава в игралната зала до 23,00часа и не е знаела, че е позволено до 22,00часа. За установеното административно нарушение св.Е. В. съставил АУАН на 14.01.2025г. за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, който жалб.Н. подписала без възражения. По случая била извършена проверка, като не били събрани данни за извършено престъпление по чл.182, ал.1 от НК, поради което наблюдаващия прокурор се произнесъл с Постановление от 14.03.2025г. за отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер и материалите били изпратени по компетентност на Началника на РУ Две могили за преценка наличието или липсата на предпоставки за реализиране на административно-наказателната отговорност. На 03.04.2025г., въз основа на АУАН, наказващия орган издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, на осн. чл.45, ал.3 от с.з. й наложил административно наказание глоба в размер на 300лв.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът, при извършената служебна проверка констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на обжалваното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП само на това основание. Актът е съставен в съответствие с нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН-в присъствието на нарушителя и двама свидетели-единият от които при установяване на нарушението, а другият при съставяне на акта.

АУАН и НП съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Налице е описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. С АУАН, и по идентичен начин с НП, на жалб.Н. е вменено, че на 11.01.2025г., около 23,30часа, в гр.Д. м., обл.Р., на ул.“С. п.“ №., в игрална зала GAME SHOT, собственост на А. С.“ ЕООД, като родител на непълнолетното лице С. С. Т., не е изпълнила задължението си да го придружава на обществени места или да му осигури пълнолетно дееспособно лице за негов придружител след 22,00часа. В мотивите на постановеното от Върховен административен съд Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010г. е разписано, че квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената административно2 наказателна норма. За да е осъществен състава на нарушението по чл.

45, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде доказано при условията на алтернативност осъществяване или на хипотезата на ал. 3 на чл. 8 или на ал. 4. Т.е. да е доказана поне една от хипотезите, тъй като ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете го придружават лично, то за тях няма да е налице задължение да осигуряват пълнолетно дееспособно лице за негов придружител и обратното. По делото е установено, че родителят не е изпълнил задължението си да осигури пълнолетно лице за придружител след 22, 00ч на обществено място-игрална зала, както и че не го е и придружавал.

Т.е налице са и двете форми на изпълнителното деяние, съставомерни по санкционната норма и като е наложил една санкция АНО не е нарушил закона./ В този смисъл Решение № 46 от 29.03.2023 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 45/2023 г./

Описанието на нарушението сочи и на двете форми на изпълнително деяние, които по природата си сочат на дължимо поведение, ако една от формите не може да бъде попълнена с дължимо поведение: или непосредствено присъствие на родител или осигуряване на пълнолетно лице като придружител. В случая от описанието на фактите, срещу които реално се защитава наказаното лице е видно, че и двете форми на изпълнителното деяние са налице. Безспорно НП съдържа точно описание на нарушението с всички съставомерни признаци-посочени са дата и място на нарушението, в какво се състои нарушението, индивидуализиран е нарушителя. По делото се установява по категоричен начин от показанията на актосъставителя-св.Е.В., чиито показания съдът кредитира напълно като обективни и безпристрастни, както и от събраните писмени доказателства, включително обясненията на нарушителя, че на посочената в АУАН и НП дата място жалб.Н. не е придружавала непълнолетното си дете на обществено място след 22,00часа и не му е осигурила пълнолетно лице придружител. Не е допуснато съществено нарушение на правото на лицето да узнае в какво като обстоятелства и факти е обвинено поради което възраженията в тази насока в жалбата са неоснователни. Жалбоподателя е разбрал за какво нарушение е санкциониран още към момента на връчване на АУАН и е организирал защитата си в пълна степен, поради което правата му на защита не е нарушено.

Неоснователни са възраженията за материална некомпетентност на наказващия орган. Видно от НП, същото е издадено от ВПД заместникдиректор на ОДМВР-Русе. Съгласно чл.46, ал.1 от Закона за закрила на детето нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 и 16 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. От приложената по делото заповед №336з-1397 от 11.08.2017г. се установява, че директора на ОДМВР Русе е оправомощил зам.директора на ОДМВР-Русе с правомощията да издава НП за нарушения по чл.45, ал.1-4 от Закона за закрила на детето, а съгласно приложеното Удостоверение, рег.№336р-12430 от 07.05.2025г.- А. К. е назначен на длъжност 3

ВПД заместник-директор, той и началник на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Русе със заповед №8121К-3294/31.03.2025г. на Министъра на вътрешните работи, считано от 01.04.2025г. С оглед на изложеното, макар и изрично да не са отбелязани посочените заповеди в НП, те доказват компетентността на наказващия орган да издаде процесното НП, с което е наложена санкция на основание чл.45, ал.3 от с.з.

От друга страна, обаче, съдът намира, че се касае до маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН . Според този текст, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. По делото е установено, че непълнолетният С. Т. е бил към момента на деянието на 17г. и 8м., т.е. 4м. преди да навърши пълнолетие. Няма данни непълнолетният да е оставен без грижи в такава степен, че да се приеме, че е бил изложен на опасност /по аргумент от ал. 1 на чл. 8/. Напротив, установява се от обясненията на майката, че тя е била в известност за местонахождението на сина си и е знаела кога ще се върне в дома си. Освен това се установява по делото, че дома на непълнолетния е в близост до игралната зала. Няма данни жалб. Н. да има други нарушения, особено свързани с този вид специално законодателство. Същата е приела без възражения акта за нарушение и очевидно е осъзнала обективно обстоятелствата, при които е посочена като нарушител. Предвид изложеното, следва да се приеме, че в сравнение с обикновените случаи на нарушение, конкретното представлява по- ниска степен на обществена опасност при така установените му фактически обстоятелства, включително и смекчаващите отговорността. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. При това положение, съдът намира, че обжалваното постановление следва да се отмени, а нарушителят съгласно изискванията на чл.28, ал.1 от ЗАНН да се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4569а-2/ЗЗД/2025 от 03.04.2025г., издадено от ВПД заместник-директор на ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, на основание чл.45, ал.3 от с.з., на Б. В. Н., ЕГН ********** от гр.Д. м., обл.Р., ул.“В.Л.“ №..

4 е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. В. Н., ЕГН ********** от гр.Д. м., обл.Р., ул.“В.Л.“ №.., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на решението на съда, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________ 5