Решение № 626 от 18.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. Пазарджик, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20265220100086 по описа за 2026 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. Й. Т. срещу "Неткредит" ООД - гр. София и "Кредит Гарант БГ" ООД - гр. София за признаване за установено, че договор за потребителски кредит №202504011252270059 от 01.04.2025 г., сключен между Й. Й. Т., ЕГН ********** и НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК 201253421 е недействителен поради неточно посочения в него ГПР и за осъждане на НЕТКРЕДИТ ООД да заплати сумата от 10.22 евро на Й. Й. Т. ведно със законна лихва, считано от деня на подаване на исковата молба, поради липса на основание да държи тази сума вследствие на недействителния договор, както и за установяване, че договор за предоставяне на гаранция № 1449361842/01.04.2025 г. сключен между Й. Й. Т. и Кредит Гарант БГ ООД, ЕИК 203107568 е нищожен поради заобикаляне на закона, липса на основание или заради противоречие с добрите нрави.

Исковете са с правно основание съответно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, изр. 1 във връзка с чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК – противоречие със закона, чл. 26, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави, чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - липса на основание, и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – за осъдителния иск за връщане на дадено при начално липсващо основание.

В исковата молба се излагат доводи за заобикаляне на закона и конкретно на ограничението на ГПР чрез сключване на два привидно отделни, свързани договора, като превишението над максималния ГПР е прикрито като възнаграждение за предоставеното поръчителство.

Поставените от кредитора изисквания относно вида на останалите обезпечения и условията, при които да бъдат предоставени, са практически неизпълними, поради което сключването на договор за гаранция с предварително определено от кредитора юридическо лице гарант е 1 сигурно и предвидимо. Срещу задължението за заплащане на възнаграждение ищецът не получава насрещна престация, но същевременно се увеличава задлъжнялостта му по основните договори. в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита. Уговорката за заплащане на възнаграждение за гаранция, дължимо дори длъжникът да изпълнява точно задълженията си и то с приоритет пред главното задължение дори ако длъжникът изпълнява точно задължението и до изпълнение срещу поръчителят не се пристъпи, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения - независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА. Ответниците са представили отговори. "Неткредит" ООД признава иска, прави искане да бъде задължен ищецът да представи банкова сметка или друг начин на плащане и възразява срещу присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатна защита, като излага доводи- производството няма правна и фактическа сложност, налице е обилна и еднопосочна съдебна практика по идентични спорове, не е налице спешност или особеност на времето на извършване на адвокатската работа и не е в съответствие със закона и добрите нрави при условията на чл. 38 от ЗА да се търси икономическа облага. "Кредит Гарант" БГ" оспорва иска, излага доводи в насока, че договорът за кредит е сключен по инициатива на потребителя, който е имал възможност да се откаже от него в 14-дневен срок, а договорът за гаранция, сключен между страните, е самостоятелно правоотношение и е извън обхвата на ЗПК. Прави възражение по разноските.

В открито заседание страните не изпращат представители.

От фактическа страна по делото няма спорни обстоятелства. Установява се въз основа на писмените доказателства следното:

На 01.04.2025 г. между ищеца и "Неткредит" ООД - гр. София е сключен договор за потребителски кредит. С него дружеството като кредитор се задължава да предостави на кредитополучателя (ищеца) сумата 1500 лв. в заем, а той следвало да я върне заедно с лихва в срок до 02.04.2026 г. на 12 равни месечни вноски по 162 лв. при лихвен процент от 50,80% годишно, годишен процент на разходите от 64,47% и сума за връщане общо 1944 лв.

На същата дата между ищеца, наречен в договора „наредител“, и втория ответник „Кредит Гарант БГ“ ООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция, сключен, според посоченото в него, по инициатива на наредителя, с който дружеството, наречено гарант, се задължило да „издаде гаранция“ в полза на „Неткредит“ ООД за задълженията по договора за кредит и при депозирано искане за плащане от наредителя в срока на валидност на гаранцията и след проверка от формална страна за наличие на всички предпоставки за плащането – да плати съответната сума по договора за кредит. Срещу предоставянето на гаранция дължал възнаграждение в размер 945 лв., платими на 9 равни месечни вноски с падежи, съвпадащи с падежите на първите 9 вноски по кредита. При плащане на сума по гаранцията наредителят дължал и нейното възстановяване на гаранта в 7-дневен срок, а при просрочие – с лихва за забава. Самото възнаграждение се дължало независимо от 2 получаването на искане от наредителя за плащане. Уредена е последователността на погасяване на задълженията по двата договора при недостатъчност на плащането от длъжника (наредителя) за покриване на целия размер на вноските.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е взето предвид при изчисляването на ГПР по договора за кредит.

Сумата по заема била предоставена на кредитополучателя.

Общоизвестен факт, установим от Търговския регистър, е, че съдружници в двете дружества са две едни и същи физически лица.

В периода от 27.05.2025 г. до 22.12.2025 г. ищецът заплатил на "Неткредит" ООД общо 1520 лв. (777,16 евро).

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Договорът за предоставяне на гаранция, сключен между страните, урежда задължение на гаранта към длъжника - не към кредитора, за разлика от договора за поръчителство - да заплати негово парично задължение.

В настоящия случай обаче той само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. Сключването на двата договора и разделянето на дължимите от кредитополучателя суми на главница и лихва по договора и възнаграждение за предоставянето на гаранция представлява конструкция за заобикаляне на ограничението, което чл. 19, ал. 4 от ЗПК поставя пред размера на годишния процент на разходите. Единственият правен и икономически ефект от сключването на договора за предоставяне на гаранция е създаване на основание за получаване на допълнителна сума, надвишаваща максималния разрешен от закона разход. Плащането от страна на т.нар. гарант на задължението по кредита не носи друга полза за кредитора, освен кумулирането на допълнителен приход в полза на свързаното с него дружество гарант. И в двата случая рискът от неплащане остава за системата от две свързани дружества – кредитор и гарант, но се увеличава насрещното задължение на кредитополучателя. Длъжникът по кредита също няма никакъв интерес сам да поема инициативата за подобен договор, по който той единствено увеличава задължението си със сума, възлизаща на още 63 на сто от размера на заема, който е получил. Въпреки формалното посочване на негова инициатива и липсата на писмено уредено в договора за кредит задължение за предоставяне на обезпечение е ясно, че сключването на двете сделки е фактически част от условията за предоставяне и плащане на кредита. Така то представлява необходим разход по кредита и следва да бъде включено в размера на ГПР, а щом не е, договорът за кредит е изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 от него. Самото посочване на по-нисък от действителния размер на ГПР самостоятелно може да се квалифицира и като неравноправна клауза – изпълнява условието на чл. 143, ал.

2, т. 19 от ЗЗП.

С оглед недействителността на договора за кредит по него не се дължи нищо друго освен връщане на главницата, по силата на чл. 23 от ЗПК.

3

Нищожен е и договорът за поръчителство – от една страна, като част от заобикаляща закона конструкция, в съвкупност с договора за кредит, от друга – като договор, формално обезпечаващ задължение по недействителен друг договор. Поради това възнаграждението по него също не се дължи.

Ищецът е платил общо 1520 лв. вместо само главницата от 1500 лв. Сумата 20 лева, или 10,22 евро, като платена в повече без основание следва да му бъде върната.

Всичко това означава, че исковете са основателни в пълния си размер и следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца заплатените разноски за държавна такса в размер 51,13 евро, а на пълномощника му – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗАдв. за осъществената безплатна адвокатска помощ.

Ответникът „Неткредит“ ООД следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса в размер още 12,78 евро, тъй като срещу него са предявени два иска, а не един.

Ответниците са направили възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение, като обръща внимание на ниската правна и фактическа сложност на делото и липсата на обвързаност на съда от Наредба 1 на ВАдвС според практиката на СЕС. Пълномощникът на ищеца претендира по всеки от исковете адвокатско възнаграждение в размер, близък до този по чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. – 300 евро по иска срещу „Неткредит“ООД и 205 евро по иска срещу „Кредит гарант БГ“ ООД. Съдът намира, че следва да се определи възнаграждение като за водене на дело с правна сложност, значително по-ниска от средната, с оглед еднотипността на трите предявени иска и това, че за този вид спорове изобщо е налице еднопосочна и изобилна съдебна практика, като счита за справедлив размер на адвокатското възнаграждение от общо 475 евро, които да се поемат от ответниците в съотношение 2 към 3.

С оглед изложеното Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, изр. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК, на договор за потребителски кредит № 202504011252270059/01.04.2025 г., сключен между „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет.

10, и Й. Й. Т., ЕГН **********, от гр. В., общ. С., ул. ******** № *** ПРОГЛАСЯВА нищожността поради липса на основание - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, и противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, на договор за предоставяне на гаранция № 1449361842/01.04.2025 г., сключен между „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568, седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4

3 (Литекс Тауър), ет. 11, и Й. Й. Т., ЕГН **********, от гр. В., общ. С., ул. ******** № *** Осъжда „Неткредит“ ООД да заплати по сметката на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер 12,78 евро.

Осъжда „Неткредит“ ООД да заплати на А. А. А., адвокат от АК - Пазарджик, адвокатско възнаграждение в размер 285 евро.

Осъжда „Кредит Гарант БГ“ ООД да заплати на А. А. А., адвокат от АК - Пазарджик, адвокатско възнаграждение в размер 190 евро.

Осъжда „Неткредит“ ООД да заплати на Й. Й. Т. разноски за държавна такса в размер 26,57 евро.

Осъжда „Кредит Гарант БГ“ ООД да заплати на Й. Й. Т. разноски за държавна такса в размер 26,56 евро.

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

5