Решение № 4193 от 08.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4193 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.ЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110161141 по описа за 2023 година

С искова молба ищецът Е. Й. А. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК против ********* за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 1061.51лева, представляваща главница по договор за кредит от 31.03.2008г., сключен между ищеца и ***********, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 11.03.2022г., поради изтекла погасителна давност; както и отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК против ********* за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сума в размер от 7666.02лева, представляваща главница по договор за кредит от 19.10.2008г., сключен между ищеца и **************, вземанията по който са прехвърлени от ************** на ответника ********* с договор за цесия от 18.02.2015г., сума в размер от 846.39лева, представляваща лихва върху главицата за периода от 27.02.2012г. до 01.01.2013г. по договора за кредит, сума в размер от 606.48лева, представляваща наказателна лихва за периода от 27.02.2012г. до 21.03.2013г. по договора за кредит, както и сумата от 595.38лева, представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2013г. по ч.гр.д. № 12773/2013г. по описа на СРС, 67 състав, поради изтекла погасителна давност.

Ищецът твърди, че на 31.03.2008 г. е сключил с *********** договор за банков кредит, като с договор за цесия от 11.03.2022г. вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ответника, като задължението е отразено в информационната система на ответника под № EOSDP000000001601961.

1

Твърди, че на 19.10.2008 г. е сключил с ************** договор за банков кредит, като с договор за цесия от 14.05.2013г. вземанията по договора за кредит са прехвърлени в полза на ответника, като задължението е отразено в информационната система на ответника под № EOSDP000000001256876.

Посочва, че за вземания по договора за кредит в полза на ************** е издаден изпълнителен лист от 14.05.2013г. по ч.гр.д. № 12773/2013г. по описа на СРС, 67 състав, за следните суми: сума в размер от 7666.02лева, представляваща главница, сума в размер от 846.39лева, представляваща лихва върху главицата за периода от 27.02.2012г. до 01.01.2023г., сума в размер от 606.48лева, представляваща наказателна лихва за периода от 27.02.2012г. до 21.03.2013г., както и сумата от 595.38лева, представляваща разноски, които са отразени в информационната система на ответника под № EOSDP000000001256876.

На 22.05.2013г. по искане на ************** е образувано изпълнително дело № 259/2013г. по описа на ЧСИ *********** за събиране на вземанията по издадения в полза на цедента изпълнителен лист. На 22.07.2015г. ответникът депозирал по образуваното изпълнително дело искане за конституиране в качеството на кредитор по силата на сключения с ************** договор за цесия от 18.02.2015г. В хода на изпълнителното производство на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, като ищецът не възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и същата влязла в сила на 06.11.2015г. На 17.12.015г. е насрочен опис, който не е извършен. На 16.03.2019г. ответникът е уведомен за обстоятелството, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като съобразно отбелязване на изпълнителния лист, последното изпълнително действие в хода на изпълнителното производство е извършено на 17.12.2015г., като сочи, че последващи изпълнителни действия не са предприемани. Твърди, че на 11.10.2023 г. депозирал до ответника молба с вх. № ВЖ-00370/11.10.2023г., с която отправил писмено искане последният да предприеме действия по отписване на посочените задължения като погасени по давност. В отговор, получен от ищеца на 17.10.2023г., ответникът посочил, че отказва да отпише задълженията и продължава да ги претендира, както и отказал да признае вземанията по договорите за кредит за погасени по давност и продължава да изпраща информация в Централния кредитен регистър за задължения по посочените договори. На 17.10.2013г. ищецът получил уведомление за извършените цесии. Поддържа, че процесните вземания са недължими, като погасени с изтичането на давностен срок. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Релевира възражение за недопустимост на производството с довод, че за ищеца не е налице правен интерес за предявяване на исковете, доколкото вписването на задължението в ЦКР е 2 нормативно определено задължение на ответника до погасяване на задължения по кредитите на клиентите, без значение от това дали същите са погасени по давност, включително и при съдебно установяване на недължимост на сумите. Поддържа, че в писмото до ищеца посочил, че приема задълженията за погасени по давност, но това не е съдебно установено и ответникът продължава да е задължен да изпраща информация до ЦКР. Намира, че е погасена възможността за принудително събиране на задължението, а не самото вземане, поради което и ако кредиторът получи плащане, същото ще е надлежно. Посочва, че не оспорва факта, че към датата на сезиране на съда е настъпила петгодишна погасителна давност по отношение на процесната сума, с което намира, че е погасена възможността за принудително събиране на задължението, а не самото вземане. В случай, че съдът приеме предявения иск за допустим, заявява, че признава иска. Искането към съда е за уважаване на предявения иск, както и разноските да се възложат в тежест на ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемал каквито и да е действия за принудително събиране на задълженията, както и с оглед признанието на иска.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.

С предявените отрицателни установителни искове се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът признава иска, с оглед на което с приетия за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички факти и обстоятелства (с оглед признанието на иска на ответника) касателно погасяване на вземането по давност.

Спорът се концентрира по въпроса за разноските.

Съдът приема, че при този изход на спора с право на разноски разполага ищеца, на който следва да му се присъдят разноски за държавна такса в размер на 439лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1990лв. с ДДС, който размер по възражението за прекомерност следва да се редуцира до 1400лв., доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а размерът от 1400лв. е съобразен с оглед материалния интерес на делото. Съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото ответникът е станал повод за завеждане на делото с оглед приетите по делото доказателства (справка ЦКР, покана, в която се отправя искане до ответника да 3 заличи вземането включено в ЦКР, съответно отговор л.30 от 17.10.2023г), т.е. изрично ищецът преди процеса (образуван 07.11.2023г.) с молба от 10.10.2023г. е поискал подаваната от ответника информация към ЦКР към БНБ относно процесните задължения да бъде коригирана, изрично се заявява отказ да се плати доброволно и се позовава на погасителна давност, съответно в отговора ответникът приема, че „дори да докажете, че задължението Ви е погасено по давност, което Вие към настоящия момент не правите, то същото все още е дължимо…“. Съдът приема, че ако ответникът признава, че вземането е погасено по давност, с което е бил сезиран изрично преди процеса от ищеца, за него е отпаднал преди процеса и легитимният му интерес по чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година да продължава да обработва личните му данни, което води и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните на ищеца - а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл. 17, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора ************, за което изменение на кредита същият, на основание чл.10, от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за ищеца в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл. 17, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679.

По изложените мотиви, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.439 ГПК, че Е. Й. А., ЕГН: **********, ***********, не дължи на

*********, ЕИК: *************, поради изтекла погасителна давност сумите: 1061.51лева, представляваща главница по договор за кредит от 31.03.2008г., сключен между ищеца и ***********, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 11.03.2022г., поради изтекла погасителна давност; както и сума в общ размер на 9714.27лв., от която: 7666.02лева, представляваща главница по договор за кредит от 19.10.2008г., сключен между ищеца и **************, сума в размер от 846.39лева, представляваща лихва върху главицата за периода от 27.02.2012г. до 01.01.2013г. по договора за кредит, сума в размер от 606.48лева, представляваща наказателна лихва за периода от 27.02.2012г. до 21.03.2013г. по договора за кредит, както и сумата от 595.38лева, представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2013г. по ч.гр.д. № 12773/2013г. по описа на СРС, 67 състав, вземанията по който са прехвърлени от ************** на ответника ********* с договор за цесия от 18.02.2015г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *********, ЕИК: *************, да заплати на Е. Й. А., ЕГН: **********, ***********, разноски по делото в общ размер 4 на 1839лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5