Решение № 11212 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11212 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110146176 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от Н. Ф. Ч. срещу НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК 201253421 искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД относно обявяване на Договор за на потребителски кредит № 202506251153590102 от 25.06.2025 г. за нищожен поради противоречие със закона и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 507,10 лв., представляваща платена без основание сума, а именно въз основа на нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от 12.09.2025 г. до окончателното изплащане и установителен иск срещу КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за установяване нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № 1449366994 от 25.06.2025 г. поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 25.06.2025 г. е сключил Договор за предоставяне на потребителски кредит № 202506251153590102 с първия ответник. Счита, че договорът е нищожен поради скрито увеличение на ГПР, тъй като в него не е включено възнаграждението за гаранция. Обосновава подробно нищожност на договора. Аргументира, че на основание чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, поради което претендира горницата, която твърди, че е заплатил на ищеца като платена без основание. Обосновава нищожност на договора за гаранция поради противоречие с добрите нрави.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците оспорват предявените исковете като неоснователни. Признават факта на сключване на договорите. Първият ответник признава факта на заплащане от ищеца на сумата в размер на 2000 лв. главница, 186,83 лв. възнаградителна лихва и 8,66 лв. такса. Оспорва да е получавал разликата в размер на 311,61 лв., каквото е твърдението на ищеца.

Вторият ответник признава, че е получил възнаграждение за гарант в размер на 311,61 лв.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти): 1. Противоречие на Договора за потребителски кредит със закона, тоест с императивна правна норма, което противоречие да обуславя неговата нищожност; 2. Неспазване на някое от изискванията посочени в чл. 22, ал. 1 ЗПК, а именно: чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12, т.20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.

По иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти):

Противоречие на договора на добрите нрави, на моралните норми.

По иск с правно основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически факти): Заплащане на сумата от ищеца на ответника.

Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражение от страните, е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са сключили процесните договори и че ищецът е заплатил по процесния договор на първия ответник сумата в размер на 2000 лв. главница, 186,83 лв. възнаградителна лихва и 8,66 лв. такса.

Преценката относно действителността на процесния договор за 2 потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, с който формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове 3 разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението за гаранция е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и този за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за потребителски кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за гаранция и сключването на договора за гаранция в същия ден, в който е сключен договорът за кредит.

С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение за гаранция за обезпечаване вземанията по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за 4 потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит и договорът за гаранция (поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията.

Поради изложеното съдът намира главните искове за обявяване нищожност на процесните договори като противоречащи на закона за основателни и следва да ги уважи изцяло.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От приетото като писмено доказателство по делото платежно нареждане, приложено към исковата молба се установява, че ищецът е заплатил на първия ответник сумата в размер на 2507, 10 лв. Доколкото чистата главница е в размер на 2000 лв., то сумата в размер на 507,10 лв. е платена без основание и искът следва да се уважи изцяло.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на 104,39 евро за заплатена държавна такса, и адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №1900017355, има право на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в размер на 245,42 евро за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Н. Ф. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Б., (АДРЕС) срещу НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК 201253421 на Договор за на потребителски кредит № 202506251153590102 от 25.06.2025 г.

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Н. Ф. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Б., (АДРЕС) срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568 на Договор за предоставяне на гаранция № 1449366994 от 25.06.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК 201253421 да заплати на Н. Ф. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., (АДРЕС) сумата в размер на 259.28 евро /507,10 лева/, като платено без основание въз основа на нищожен Договор за на потребителски кредит № 202506251153590102 от 25.06.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК 201253421 и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568 да заплатят на Н. Ф.

Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., (АДРЕС) сумата в размер на 104,39 евро, представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК 201253421 и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568 да заплатят на адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №1900017355, сумата в размер на 245,42 евро, представляваща има право на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6