Решение № 4126 от 17.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4126 гр. Пловдив, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20225330105149 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано искова молба от А. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „****“ № ** против Община Пловдив, БУЛСТАТ: 000471504, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на ****г. ищецът след като изпълнявал редовните си физически упражнения, изразяващи се в ежедневна разходка от дома му, находящ се на ул.

„***“ № ** до **** /известен с името ***/, намиращ се на ***, на връщане от разходката си, вървейки по определената за това пешеходната алея, забелязва огромна скала да се търкаля към него от дясната страна на пътя, с бясна скорост. Ищецът не успял да предотврати настъпването на инцидента и огромния скален масив преминава през ходилото на левия му крак и го смазва. В следствие на злополуката ходилото на ищеца било с множество фрактури и разкъсни тъкани, което му причинило нечовешки болки и страдания. Въпреки обилното кървене и болките, които изпитвал, ищецът се изправил и куцайки успява да се добере до ул. „***“ № *, където живее негов близък. Веднага му била оказана първа помощ, след което се свързва с неговия син Георги, който откарва ищеца в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „****“ – П. Приет е за оперативно лечение по спешност в ** ч. Бил извършен преглед като в Епикризата - КОТ № ****г. се констатирано състоянието на пациента, чиито локален статус бил: „ляво стъпало две големи, приблизително 20 см. рани от латерално и фиуларно, започваща над глезена и достигаща до пръстите, като се виждат и увредените сухожилия“. При направена рентгенография на ходилото се установило наличие на: „Множество фрактури на пръстите на лявото ходило – 1 многофрагментна фрактура през дисталната част на 5-та матетарзална кост, проксимална фаланга на същия и костен фрагмент от дисталната фаланга. Многофрагментна фрактура на проксималната и дистална фаланга на 4 – ти пръст“. Твърди се, че лявото ходило на ищеца било абсолютно смазано след инцидента. Престоява девет дни в болницата, през които претърпява първата от общо три хирургични интервенции, която се състояла в „Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност“, необходима за възстановяване на целостта и функционалността на глезена и ходилото.

Твърди се, че при извършен контролен преглед на *****г. ищецът се оплакал от силни постоянни болки в областта на травмирания участък на левия крайник, придружен с масивна секреция. В Епикриза –КОТ № *****г., бил посочен локален статус : „Оток и зачервяване в областта на лявото ходило, некротични рани по дорзалната повърхност на ходилото.

Секреция по пети пръст. Гноевидна секреция от подкожно лимбо“. Било необходимо да се извърши „Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“. Операцията била извършена по спешност и се състояла в ампутация на пети пръст на ходилото и изрязване на увредени меки тъкани около раните. При тази операция болничния престой продължи от ****г. до ****г. В следствие на двете хирургични операции и на продължителното лечение в травмирания участък се наблюдавало:

„Гранулираща рана в областта на лявото стъпало латерално, с изразен тъканен дефект“, което налагало ищецът да претърпи нова трета оперативна интервенция, състояща се в „Дебридман и свободна кожна автопластика“, описано в Епикриза №****г. Болничния престой във връзка с тази операция бил от ***г. до ***г.

На ****г. било изготвено Съдебномедицинско удостоверение № ****г. от Д-р Г., чието заключение било следното: „тежка травма в областта на лявото ходило, изразяваща се в: открито многофрагментно счупване на 4-ти и 5-ти пръст на лявото ходило , счупване на пета предходна кост на лявото ходило; разкъсването на разгъвача на 4-ти пръст на лявото ходило; размачкване на меки тъкани на лявото ходило с разкъсно-контузна рана, усложнило се с нагнояване и некроза на кожата, както и некроза на пети пръст на лявото ходило, наложило ампутация на пръста и довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник “.

Твърди се, че на ****г. Р. Ш. – снаха на ищеца, подала сигнал в деловодството на Община Пловдив с вх.№ ******г. за станалия инцидент. Едно от нещата, което ставало ясно от получения отговор с изх.№ ******г. било, че имало подадени най – малко шест сигнала към администрацията на Община Пловдив, повече от шест месеца преди този на Р. Ш., като всички те сезирали да се вземе отношение по обезопасяване на пешеходните зони на парк „****“ от възможно падане на скална маса и създаване на опасност за минувачите. Счита, че въпреки многократното сигнализиране на Община Пловдив за съществуващия проблем от свличане на скална маса, същата не предприема никакви действия нито за обследване на района и осигуряване на обезопасяването му, нито насочва усилия в посока препятстване достъпа до опасните райони.

В следствие на претърпения инцидент и на последвалите три оперативни намеси ищецът 2 преживял значителни по обем имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лекарства, медицински медикаменти, медицински такси, разходи за помощни средства, както претърпени физически болки и страдания, тревожност, страх да се придвижва сам, нарушен сън, чувство за несигурност и безпокойство. По време на болнолечението, както и в началния етап от периода на възстановяване в домашни условия, продължил около месец като ищецът не бил в състояние да се обслужва самостоятелно, което допълнително породило чувството на безпомощност, безполезност и душевен дискомфорт. След преодоляване на този етап ищецът започнал да се придвижва с проходилка и патерици, но невъзможността да извършва ежедневните си разходки допълнително влошило психическото му състояние. В следствие на стреса от претърпяната операция, загуба на пръст от левия крак и поставените упойки, в началните етапи на възстановяването, мозъчната дейност на ищеца се увредила. За известно време станал некоординиран и разсеян, а краткотрайната му памет била увредена и често забравял мисълта си. Проведеното лечение включвало обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, лечебна физкултура и курсове на рехабилитация в домашни и амбулаторни условия, провеждани от специалист – кенезитерапевт.

Счита, че отговорност за претърпяното непозволено увреждане следва да носи ответника – Община Пловдив. Твърди, че ответникът не е изпълнил законово вмененото си задължение да осигури спокойно и безопасно движение по пешеходните алеи на ******* /парк *****/, с което допуснал от скалния масив на хълма да се отчупи огромен камък, причинил инцидента.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1250 лева, като частичен иск от 19 000 лева, от които 337,78 лева – представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от 915,22 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, , както и законната лихва от датата на инцидента-*****г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който счита същата за неоснователна и необоснована. Счита, че не е изяснен фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликтивента.

Поддържа, че ответника не носи отговорност за причинените вреди. Счита, че ищецът сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Липсвало посочване на конкретно местоположение на настъпване на инцидента. Описанието в исковата молба било неясно, ищецът може и да е преминал през тревни площи. Не бил посочен друг индивидуализиращ белег. Оспорва обстоятелствата , при които ищецът твърдял, че е настъпил инцидента и счита, че не било налице увреждане, което да е в причинна връзка с поведението на ответника – действие или бездействие на нейни служители. Твърди, че тъй като инцидента бил настъпил през месец декември, същият може да е настъпил поради природни бедствия, с оглед на което счита, че настъпилия инцидент не се дължал на бездействието на общината, а по скоро на случайно събитие.Нараняването и последвалите медицински намеси можели да бъдат следствие от много причини, свързани с общото здравословно и емоционално 3 състояние на ищеца. Счита, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, създавайки реална възможност за настъпване на вредата, доколкото не се е съобразил с метеорологичните условия. Оспорва обстоятелството около твърдяното увреждане и неговия механизъм, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между щетите и твърдяното увреждане. След оперативната интервенция била проведена стандартна рехабилитационна програма, с което се предполага един възстановителен период, който при правилно лечение и положени палиативни грижи следвало да доведе до нужните оздравителни процеси и добър лечебен ефект. Счита, че ищецът черпи права от виновното си поведение и търси отговорност от ответника. Възразява относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което счита за необосновано завишено. Счита, че обезщетение в по – нисък размер нито би подценило претърпените болки и страдания, нито оставя необезщетени действително претърпени такива.

Претендираното такова не било съобразено с характера и степента на твърдените уреждания, възстановителния период вкл. с факта на съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва и размера на претендираното имуществено обезщетение. В приложените фактури било записано закупуването на продукт, който нямал отношение към лечението, както и ортопедични средства, които не били изписани точно какви са, за да установи дали са съотносими към лечението. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия /бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

От приетите по делото доказателства – скица и Акт за общинска собственост се установява, че Парк „****“ с площ от 220,826 дка, представляващ част от парцел „*****“, кв. 328 по плана на Централна градска част, където се сочи да е настъпил инцидента, е отразен като публична общинска собственост. Това обстоятелство не се оспорва изрично и от ответната община.

Във връзка с твърденията на ответника за наличие на случайно събитие е изискана и приета като писмено доказателство Справка от НИМХ (л.108). Съгласно така приетата справка в периода от **** г. до **** г. не са налични особени явления, като на **** и на **** г. е валяло дъжд с прекъсвания, а на ***** г. освен валежи на дъжд с прекъсвания, е валял и дъжд и сняг в периода от *** часа до ** часа, като е имало намалена видимост поради снеговалежа.

В приетото по делото като писмено доказателство писмо от специалисти от Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ към СУ „Св. Климент Охридски“ се 4 установява, че откъсването на скална маса е резултат от 2 процеса. Първият предшества откъсването и се състои в това, че даденият скален масив започва да се напуква и в течение на времето пукнатините се разширяват и удълбават,както в резултат на денонощните и сезонни температурни колебания, така и с помощта на водата. Този процес на изветряне – разрушаване може да продължи стотици и повече години. Вторият процес се сочи, че е свързан със срутването на разрушения вече блок надолу по наклона. Този процес е склонов процес, който може да протече веднага след като изветрилият къс е изгубил връзката със скалата, но може да има и инерция, която може да е продължителна. Срутването може да се предизвика от земетресение с магнитуд около 4 и над 4, но може да стане и в резултат на човешка дейност. Това се случва, когато има подкопаване на склона (на неговото подножие) в резултат на различни строителни дейности: прокарване на шосе, строеж на жилищни или други сгради. Специалистите – геоморфолози посочват, че на скалния масив на ****** не е провеждан мониторинг (наклон, пукнатинност, степен на устойчивост и др.), нито от тях, нито от други специалисти, поради и което не може да се оцени ролята на метрологичните условия за откъсването на скалната маса. Предвид така даденото становище от геоморфолозите, съдът е отменил определението за допускане на СТЕ.