Протокол № 287 от 07.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 287 гр. Пазарджик, 07.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500294 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищцата П. Р., се явява лично и с адв.С., упълномощен отпреди.

От ответниците се явява С. П. , за трите ищци се явява адв.Ц., редовно упълномощена от първата инстанция. Представя договор за настоящата инстанция.

Адв. С.: - Да се даде ход на делото.

Адв. Ц. : - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2955 по описа за 2020 година е отхвърлен предявения от П. С. Р., ЕГН ********** от 1 гр. С., ул. „Я.В.“, бл. 29, вх. А, ет. 8, ап. 23 против М. Б. Р., ЕГН ********** от с. С., общ. С., обл. Пазарджик, ул. „Д.“ № 12, Ц. С. Р., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „Г.Р.“ № 7, ет. 8, ап. 33 и С. С. П., ЕГН ********** от гр.

Пазарджик, ул. „О.“ № 37, ет. 1, ап. 3 иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м., находяща се в УПИ ХV-191, кв. 38 по плана на с. С., общ. С., обл.

Пазарджик, при съседи: УПИ ХVІ-185, УПИ ІІІ-184, УПИ ХІV-192 и улица, при квоти: ½ ид.ч. за ищцата П. С. Р. и по 1/6 ид.ч. за всеки от ответниците М.

Б. Р., Ц. С. Р. и С. С. П..

Осъдена е П. С. Р., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Я.В.“, бл. 29, вх. А, ет. 8, ап. 23 да заплати на М. Б. Р., ЕГН ********** от с. С., общ. С., обл.

Пазарджик, ул. „Д.“ № 12, Ц. С. Р., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.

„Г.Р.“ № 7, ет. 8, ап. 33 и С. С. П., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „О.“ № 37, ет. 1, ап. 3 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Осъдена е на основание чл. 9 от ТДТГПК П. С. Р., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Я.В.“, бл. 29, вх. А, ет. 8, ап. 23 да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 50 лв.

Така постановеното решение е обжалвано от П. Р. ,чрез процесуалния и представител адв.С..

Моли решението да бъде отменено и допусната делба на недвижимия имот. Съдът неправилно приел,че процесния имот – двуетажна къща е построен от брата на ищцата С.Р. през 2000 г. Не било ясно как съдът е приел това , като констативния нотариален акт за имота бил издаден през 2013 година.

Неправилни били изводите на съда че за процесния строеж/за който няма валидно учредено право на строеж /не трябвало да се иска разрешение за строеж от майката на ищцата Ц.на Р. .При извършеното дарение на 15.9.1997г. като дарител участвала и майката Ц.на Р. Счита , че към 1997г. земята е обща на двамата родители на ищцата и всичко съответно също .След извършеното дарение ищцата П. Р. станала собственик на 1/2 идеална част от земята и на всичко останало построено върху нея съгласно чл. 92 от ЗС .

Съдът неправилно кредитирал показания на св.Д. която живеела в съседна къща без прозорци и на свидетел К. който живее много далече от процесния имот Съдът не изложил мотиви защо визата за проектиране е на 2 бащата С. Р. , а не на сина му С. Г.ев.

С. Г.ев продължил действията по имота но без да демонстрира владение по отношение на сестра си П. Р. . Владелецът на новата вещ следвало да демонстрира владението като свое по отношение на другият съсобственик на земята. В този смисъл имало задължителна съдебна практика.

Доказателствени искания не са направени.

В срок е постъпила жалба и лично от П. Р..

В нея тя излага съображенията си относно неправилното кредитиране от съда на показанията на св. Д. , К. , З..

Прилага към жалбата си писмени доказателства, които вече са приети по делото.

В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по иска М. Р., Ц. Р. и С. П., представлявани от адв.Ц..

Те намират решението за правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено.

В жалбата неправилно се сочела като прието то съда година на построяване 2000г., тъй като сградата била построена в периода от 19881990г. По делото били събрани множество писмени доказателства, че сградата е построена от С.Р. и съпругата му, като строителството било извършено със съгласието на баща му С. - собственик на поземления имот.

Към момента на извършване на строителството С. не е разполагал с нотариален акт за собственост върху дворното място.

Покойният С. П. Р. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на дворното място, в което е построена процесната жилищна сграда, както и за другите сградите в имота /без процесната/ едва на 23.05.1997г. Тази сграда с площ от 66 кв.м. не фигурирала в нотариалния акт , тъй като С. П. Р. не я е считал за своя собственост , тъй като е била построена с негово съгласие от неговия син С. и снаха му М..

На 08.09.1997г., С. П. Р. подписал декларация съгласно чл.56, ал.2, т.2 от Закона за териториално и селищно устройство, с която е дал своето изрично писмено съгласие неговият син С. С. Р. да построи и узакони на свое име жилищна сграда в собствения му парцел XV-191 в квартал 38 по регулационния план на с.С. и същата да бъде негова собственост. Всички 3 строителни книжа и разрешения съгласно чл.224, 225 т.1, чл.231 от ПППЗТСУ да бъдат издавани на името на С. С. Р.. Същият се ползва с всички права и задължения на ЗТСУ, като носи отговорност за изпълнението на ЗТСУ. Подписа и съдържанието на декларацията са заверени от Васил Т.Бараков - кмет на кметство С. под рег.№249/08.09.1997г.

Всички строителни книжа за узаконяване на жилищната сграда били издадени на името на С. С. Р.. Устновено ило и то показанията на свидетелите ,че сградата е построена от С.Р..

С Констативен акт №8 от 03.09.1997г., изд. от Община С., на 03.09.1997г. е извършена проверка и обследване на строителството на обект в парцел XV -191 в квартал 38 на с.С., при което е констатирано, че строителството на процесната жилищната сграда е започнато от С. С. Р. от с.С. в парцел XV -191 в квартал 38 на с.С. върху 63 кв.м. през периода 19881990г. Изпълнена е едноетажна сграда със сутерен и тавански етаж на уличната и дворищната линия съгласно одобрено ЧКЗП, одобрено със Заповед 37/30.07.1997г.

По делото били представени одобрени архитектурни проекти от Община С. от 03.09.1997г. за узаконяване на жилищната сграда в парцел XV 191 в квартал 38 на с.С. на името на С. Ст. Р., както и Конструктивно становище относно узаконяване на жилищна сграда на С. Ст. Р. в парцел XV 191 в квартал 38 на с.С., изд. от инж.М. С..

Издаден е и гл.архитект Б. Б..

Акт за узаконяване №16 от 09.09.1997г., изд. от

Времето на строителството на жилищната сграда се установявало и от представената по делото фактура от 11.11.1989г. за закупуване на тухли за построяването на сградата.

С нотариално заверена декларация от 30.12.1992г., Н. И. Ш., родом от с.С. е дал своето съгласие на неговия съсед С. С. Р. да построи на граничната регулационна линия с неговия парцел XVI-185 жилищна сграда.

След построяването и узаконяването на жилищната сграда С. С. Р. и неговата съпруга М. Р. декларирали жилищната сграда в Община С. и заплащали данък сгради и такса смет от датата на узаконяването до ден днешен.

Неоснователно се правели доводи

4 във въззивната жалба за дискредитиране показанията на разпитаните свидетели.

Действително визата за проектиране била на името на бащата С. Р. и съдът обсъдил тези факти , приемайки, че макар и някои единични документи като визата например са издадени на името на бащата, тъй като той е бил собственик на поземления имот към онзи момент, това не доказва ,че той е строил сградата.

След построяването на жилищната сграда С. и съпругата му М. демонстрирали явно намерението си да своят жилищната сграда за себе спрямо всички и спрямо ищцата П. Р.. Те заживели в нея, само те я владеели.

В нея те отгледали децата си – пълнолетни към момента. След смъртта на С.Р., жилищната сграда се владеела от неговата съпруга М. Р., която продължава да живее в нея и понастоящем, както и от двете и дъщери, които макар да живеят в гр. Пазарджик редовно посещават майка си в с. С.. Никой друг нямал достъп до къщата и никога не е имал.

Доказателствени искания не са направени.

Адв. С.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.

Поддържам жалбата и на моята доверителка. Представям 2 броя декларации, които моля да приемете. Едната е представена по делото, но другата е извадена от архива и има коренна разлика. Вещото лице е работило с декларация, която не съществува в правния мир. Представям я сега, защото от кметството не ни ги даваха нарочно, едва след като сезирахме прокуратурата ни ги дадоха.В оригиналната декларация липсва подпис на кмета, таксата е 250 лева и липсва подпис на учредителя. С копието което работи вещото лице таксата е 200 лева, има ЕГН, което започва с 20, не завършва и има подпис на кмета, тое3ст някое длъжностно лице в общината е направило фалшификация. Недопустимо е оригиналът да бъде различен от ксерокопието. Вещото лице в експертизата не е посочило, че работи по ксерокопие на документ. Нямам други доказателствени искания.

Адв. Ц.: - Аз не мога да открия разлика между двете копия, на едната липсва печат. Не зная как страната се е снабдила с тези копия.Ние разполагаме с оригинала на тази декларация, която беше предоставена на вещото лице пред първата инстанция и по която е работило вещото лице.

Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба. Поддържам 5 съображенията изложени доказателствени искания. в писмения отговор на същата.

Нямам

Съдът намира, че днес представените писмени доказателства не следва да бъдат приети, тъй като не е налице хипотезата на чл.266 от ГПК. В производството пред първата инстанция е направено оспорване на автентичността на подписа на общия наследодател на страните, изготвена е експертиза, поради което не е налице, нито хипотезата на чл.266 от ГПК за приемане на нови доказателства пред тази инстанция, затова съдът ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА днес представените доказателства представляващи декларация, изхождаща от общия на страните наследодател в два екземпляра, единият о т които се намира по делото.