Определение № 276 от 16.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Перник, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500153 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. на ПРС № 4231/05.02.2026 г. – п.к. 04.02.2026 г., подадено от Д. К. К. с ЕГН:********** и Л. Н. К. с ЕГН:********** чрез адвокат А. К. от АК-*** срещу заявителя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, по ч. гр. дело № 5508/2025 г. на Районен съд – Перник, с което се иска възстановяване на срока за подаване на възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и приемане на възражение срещу същата.

В молбата се излага, че срещу длъжниците е издадена заповед за изпълнение по заявление на „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на твърдяно вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, първоначално сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, като впоследствие вземането е било прехвърлено чрез цесия на заявителя. Длъжниците не са били надлежно уведомени за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, нито от първоначалния кредитор, нито от заявителя по заповедното производство.

Сочи се още, че заповедта за изпълнение не им е била връчена лично, нито по начин, който да им осигури реална възможност да упражнят правото си на възражение в срока по чл. 414 ГПК. За съществуването на заповедта за изпълнение и за образуваното въз основа на нея изпълнително производство длъжниците са узнали едва на 09.01.2026 г., когато до Л. Н.

К. било изпратено съобщение по електронна поща и били наложени запори върху банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както и запор върху моторно превозно средство и върху вземания, получавани от „Фортуна-88“ ЕООД, ЕИК 204608272, по 1 изпълнително дело № 20257110401426 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег. № ***, с район на действие ОС – Варна.

Твърди се, че до този момент длъжниците не са имали знание нито за издадената заповед за изпълнение, нито за твърдяното вземане на заявителя, нито за извършената цесия.

Посочва се, че молбата се подава в едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, считано от датата на узнаване – 09.01.2026 г. Навеждат се доводи за наличие на предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като длъжниците не са били надлежно уведомени за заповедното производство и не са имали възможност да подадат възражение в срока по чл. 414 ГПК. Поддържа се също, че заявителят не е доказал качеството си на кредитор към момента на подаване на заявлението поради липса на съобщена цесия.

С подаденото възражение длъжниците оспорват изцяло вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като поддържат, че липсва надлежно съобщение за извършената цесия и че заявителят не е легитимиран като техен кредитор. Заявяват, че си запазват правото да релевират и други възражения, включително за погасителна давност и неравноправни клаузи, в евентуално исково производство.

С молбата се иска съдът да възстанови срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 5508/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, да приеме възражението срещу заповедта, да обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист, както и да укаже на заявителя възможността да предяви вземането си по исков ред.

Към възражението са приложени копие от запорно съобщение от 09.01.2026 г. по изп. дело № 20257110401426 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., peг. № ***, Район на действие ОС-Варна; адвокатско пълномощно и молба за спиране на изпълнение по чл. 423, ал. 2 ГПК.

По делото е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕАД (универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД) чрез адвокат Н. К. от АК – ***, с който се оспорва допустимостта и основателността на така подаденото възражение по чл. 423 ГПК.

В отговора се поддържа, че за допустимостта на възражението по чл. 423 ГПК следва кумулативно да са налице две предпоставки – заповедта за изпълнение да е връчена ненадлежно и възражението да е подадено в едномесечния преклузивен срок от узнаването за нея, като доказването на момента на узнаване е в тежест на длъжниците. Според заявителя възражението е подадено извън предвидения в закона преклузивен срок, поради което следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.

Поддържа се още, че в подаденото възражение длъжниците не сочат релевантни основания по чл. 423, ал. 1 ГПК, а навеждат доводи относно липса на уведомяване за извършената цесия по чл. 99 ЗЗД, които се явяват неотносими към производството по чл.

423 ГПК. В тази връзка се сочи, че при липса на някоя от предпоставките по чл. 423, ал. 1 ГПК възражението следва да бъде отхвърлено, а издадената заповед за изпълнение да придобие стабилитет, като се позовава на съдебна практика на ВКС – Определение № 10 от 09.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4798/2016 г., III г. о.

2

В условията на евентуалност се излагат доводи за неоснователност на възражението, като се поддържа, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно при спазване на изискванията на ГПК. Твърди се, че длъжникът не оспорва актуалността на адреса за връчване и че на 09.10.2025 г. длъжникът Д. К. К. е бил открит от съдебен призовкар и е отказал да получи заповедта за изпълнение, като отказът е удостоверен в разписката със саморъчно изписан текст и подпис на лицето. Посочва се, че съгласно чл. 44 ГПК отказът за получаване на съобщението не засяга редовността на връчването, като по ч.гр.д. № 5508/2025 г. е приложена разписка за надлежно извършено връчване при условията на отказ.

С отговора се прави искане възражението по чл. 423 ГПК да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, респективно – да бъде отхвърлено като неоснователно.

Оспорва се и искането на длъжниците за присъждане на разноски, като се поддържа, че в производството по чл. 423 ГПК не се разрешава спорът по същество и разноските следва да бъдат съобразени с изхода на евентуално исково производство по чл. 422 ГПК. В условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедното производството по ч. гр. дело № 5508/2025 г. на Районен съд – Перник е образувано по заявление на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх. на ПРС № 24354/30.09.2025 г. и въз основа на него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3734/06.10.2025 г., по силата на която длъжниците Д. К. К. и Л. Н. К. са осъдени да заплатят на заявителя при условията на солидарност сумата от 5 323.61 лева BGN - главница, претендирана за вноски с настъпил падеж за периода от 14.12.2023 г. до 14.09.2025 г. по договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на ***, ведно със законната лихва за период от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3 215.61 лева - договорна лихва, претендирана за вноски с настъпил падеж за периода от 14.12.2023 г. до 14.09.2025 г.; сумата от 228.57 лева - мораторна лихва за претендираната главница за периода от 14.12.2023 г. до 30.09.2025 г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 149.05 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.

Впоследствие, по разпореждане № 23332/08.12.2025 г., с което е прието, че длъжниците не са подали в срок възражение срещу заповедта, е издаден изпълнителен лист от същата дата в полза на заявителя за сумите по заповедта.

Видно от приложените в заповедното производство съобщения и разписки за връчване, препис от така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжниците в условията на отказ на 09.10.2025 г.

С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следните правни изводи:

По възражение по чл. 423 ГПК на първо място съдът следва да прецени дали при подаването на възражението е спазен едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, който е 3 преклузивен и обуславя допустимостта на производството. При извършването на тази преценка се вземат предвид изложените от длъжника твърдения кога е узнал за заповедта за изпълнение, както и данните от събраните по делото доказателства и възраженията на насрещната страна. В случаите, когато искането за приемане на възражението се основава на ненадлежно връчване – чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, каквато е и настоящата хипотеза, с оглед твърденията на длъжниците Д. К. К. и Л. Н. К., то последното не може да бъде преценявано като момент на узнаване на заповедта за изпълнение и оттам да обуслови допустимостта на производството. В този случай редовността на връчването е въпрос за съществуване на обстоятелство, обуславящо евентуалната основателност на искането за приемане на възражението, което го прави такъв по съществото на спора.

Съобразявайки горното, съдът приема, че в случая възражението е подадено в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК предвид твърдението на длъжниците, че са узнали за заповедта на 09.01.2026 г., когато до Л. Н. К. било изпратено съобщение по електронна поща за наложени запори, издадено от ЧСИ на същата дата, което съобщение е приложено към възражението.

Поради това и при липса на други данни, следва да се приеме, че така подаденото възражение по чл. 423 ГПК е процесуално допустимо.

Разглеждайки го по същество, съдът го намира за неоснователно.

Видно от приложените в заповедното производство съобщения и отбелязвания в разписките за връчването им, препис от така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжниците в условията на отказ на 09.10.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. посл. ГПК отказът на получателя не засяга редовността на връчването, което налага извод, че процесната заповед за изпълнение е била надлежно връчена на длъжниците още на 09.10.2025 г., т.е. не е налице основанието по чл.

423, ал. 1, т. 1 ГПК, на което те се позовават, за основателност на възражението им.

По така изложените съображения, възражението на Д. К. К. и Л. Н. К. по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Водим от горното, настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение и не приема възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК вх. на ПРС № 4231/05.02.2026 г. – п.к. 04.02.2026 г., подадено от Д. К. К. с ЕГН:********** и Л. Н. К. с ЕГН:********** чрез адвокат А. К. от АК-*** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3734/06.10.2025 г., издадена по ч. гр. дело № 5508/2025 г. на Районен съд – Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5