Решение № 993 от 07.09.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. София , 07.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000500016 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 5075 от 21.08.2020г., постановено по гр. д. № 6813/2018 г.

СГС, І ГО, 8 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на И. П. В., действаща със съгласието на П. В. М. и на М. П. В., действащ със съгласието на П. В. М., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – сумата от по 180 000 лева – на всеки един от тях, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, понесени вследствие на смъртта на М. Д. Х. при ПТП от 12.02.2018г., причинено от водача на лек автомобил „Пежо“ рег. № ***, както и на основание чл. 497 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД да заплати законната лихва върху двете суми, изчислена за периода от 19.05.2018г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлил претенциите за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над присъдените от по 180 000 лв. до пълните предявени размери от по 200 000 лв., както и претенцията за законна лихва върху присъдените суми за застрахователни обезщетения в частта по отношение на периода от 12.02.2018г. до 19.05.2018г. С решението СГС, І ГО, 8 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на П. В. М., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, понесени вследствие на смъртта на М. Д. Х. при ПТП от 12.02.2018г., причинено от водача на лек автомобил „Пежо“ рег. № ***, както и на основание чл. 497 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД – да заплати законната лихва върху 1 сумата, изчислена за периода от 19.05.2018г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлил претенцията за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над присъдените 100 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., както и претенцията за законна лихва върху присъдената сума за застрахователно обезщетение в частта по отношение на периода от 12.02.2018г. до 19.05.2018г. С решението СГС, І ГО, 8 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, на основание чл. 38 от ЗАдв., сумата от общо 13 790 лв., представляваща разноски за процесуално представителство на П. В. М., И. П.

В. и М. П. В. пред СГС. С решението СГС, І ГО, 8 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 19 270 лв., представляваща държавна такса, от заплащането на която ищците са освободени и съдебни разноски, направени първоначално за сметка на бюджета на съда. С решението СГС, І ГО, 8 състав е осъдил, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищците М. П. В. и И. П. В. да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от по 90 лева, а ищецът П. В. М. – да заплати сумата от 155 лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

Решението е постановено при участието на П. В. Г., конституиран в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.

Срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете за обезщетение на неимуществени вреди над уважените размери до пълните предявени такива от по 200 000 лв. за всеки, е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство, чрез пълномощника им, с оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон, противоречие с трайната съдебна практика и събрания по делото доказателствен материал. В жалбата се релевират оплаквания, че съдът не е отчел в достатъчна степен специфични за настоящото производство обстоятелства, имащи решаващо значение за размера на дължимите обезщетения. Твърди се, че първоинстанционният състав не е отчел в достатъчна степен тежестта на загубата, която е изпитал П. В. М. от загубата на майката на неговите деца, която е била негова опора и се е грижела за децата и домакинството. В жалбата се сочи, че съдът не отчел в достатъчна степен и дълбоката връзка, която двамата са имали помежду си, както и отчаянието и мъката на ищеца, който е загубил своя спътник в живота си и вече бил убеден, че не може да намери друга жена, която да му даде любовта и подкрепата на М.. Поддържа се твърдение, че съдът не е отчел в достатъчна степен отражението на загубата върху другите двама ищци, които по това време са били на възраст, в която са достатъчно осъзнати, за да разберат какво са изгубили и от друга страна не достатъчно зрели, за да могат да се справят без подкрепата и напътстванията в живота на своята майка. В жалбата се сочи, че след инцидента децата вече не били същите, затворили се в къщи, вече не излизали с приятели, често плачели, особено по време на семейни празници. Релевира се възражение, че съдът не е отчел в пълна степен 2 всичките неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които са преживели децата вследствие на загубата на своята майка. Твърди се още, че съдът не отчел конкретните икономически условия в страната към датата на инцидента, застрахователните лимити, както и последователната практика на съдилищата в подобни случаи. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълните предявени размери, като присъди допълнително обезщетение на П. В. М. в размер на 100 000 лв., на М. П. В. в размер на 20 000 лв. и на И. П. В. в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски в двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.

Срещу решението в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на М. П. В. и на И. П. В. обезщетения за разликата над сумите от по 110 000 лв. до присъдените по 180 000 лв., е подадена въззивна жалба от ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника. В жалбата на жалбоподателя – ответник се твърди, че решението е неправилно, тъй като размерът на обезщетенията не е съобразен с обществения критерий за справедливост по аргумент на чл. 52 от ЗЗД и с многобройната практика на съдилищата. Сочи се, че сумата от по 180 000 лв. за всеки от ищците М. П. В. и И. П. В. е завишена и не е съобразена с конкретните по делото обстоятелства, които са относими към определянето на справедливия в случая размер. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части, като постанови друго, с което да отхвърли исковете за разликата над 110 000 лв. до присъдените 180 000 лв. – за всеки един от двамата ищци.

Предявява се претенция за присъждане на съдебните разноски пред настоящата съдебна инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК, всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна.

Третото лице-помагач по делото не е взело становище по подадените жалби.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от двете страни поддържа подадената въззивна жалба и изразява становище, с което оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, 3 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявените субективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на по 200 000 лв. за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди вследствие на смъртта на М. Д. Х., (живееща на семейни начала с П. и майка на И. и М.), настъпили вследствие на ПТП на 12.02.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите до окончателното изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 8 състав е уважил частично предявените искове, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на П. В. М. в размер на 100 000 лв., а на И. П. В. и на М. П. В. - сумата от по 180 000 лв. за всеки един от тях.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният състав изцяло възприема приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като на основание чл. 272 ГПК, препраща към нея.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният от П. В. М. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до сумата в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2018г. до окончателното изплащане, в частта, в която исковете на И. П. В. и М. П. В. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са уважени до сумите в размер от по 110 000 лв. за всеки, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2018г., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 12.02.2018г. до 19.05.2018г.

С оглед на гореизложеното, основанието на предявените искове е установено със сила на присъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищците, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.

С оглед релевираните във въззивните жалби оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава единствено върху размера на обезщетенията за неимуществени вреди, на които имат право 4 ищците.

Във връзка с доводите във въззивните жалби за допуснатите от първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав приема следното:

В приетата пред първата инстанция съдебно-психологическа експертиза със задачи, свързани с психологическия живот и развитие на двете деца, вещото лице е разяснило, че в конкретния случай, с оглед възрастта, в която са били М. и И. /съответно 12г. и 15 г./ към датата на произшествието, задачата на майката е да подпомогне формирането на идентичност (при момичето) и да бъде формиран модел на взаимоотношения, в които се учи емоционална регулация, решаване на конфликти и справяне със сложни отношения с другите (при момчето). Разяснило е, че и през тази възраст майката продължава да бъде източник на емоционална подкрепа, сигурност и близост (и за момичето, и за момчето). Посочило е, че загубата на майката в годините на детството (особено, когато тази загуба има внезапен характер) има травматичен ефект, който оказва влияние върху цялостното развитие на децата. При личните си среща с двете деца психологът е установил, че М. е бил много притеснен, трудно му е било да говори, защото започвал да плаче, избягвал очен контакт, говорел доста по-спокойно на други теми, но за майка му му било трудно да говори, което, според мнението на психолога, е индикатор за травматично преживяване на загубата й. По отношение на И. вещото лице е установило, че тя е с формирани семейни ценности, успяла е да изложи своите чувства, споделила е за силния и травматичен характер на процесното събитие, за тъгата по празници без майка й, за голямата празнина и липса в живота й. В заключение експертът е изложил, че и двете деца са били силно привързани към своята майка, която е била отдадена на семейството си и за двете деца са налице данни за реакция на стрес и скърбене – както към момента на нейната смърт, така и към момента на интервюто /2 години по-късно/. Допълнил е, че и двете деца са имали потрудна адаптация в училище-трудности в концентрация, понижаване на успеха.