Решение № 4889 от 24.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4889 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря ГА.на Хр. Х.ва като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20241100513091 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 13.12.2021г., изменено в частта му за разноските с определение от 27.06.2023г. и допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с решение от 10.07.2024г., постановено по гр.д. № 9807/2018г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, са уважени активно субективно съединените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, предявени срещу У.-О. Г.

С. „ГЕОРГИ СТЕФАНОВ АВРАМОВ“, с. Юндола, както следва: ответникът е осъден да заплати на Х. Х. М. сумата от 35 924 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. И. М., настъпила в резултат на трудова злополука от 21.04.2015г., ведно със законната лихва от 21.04.2015г. до окончателното изплащане; ответникът е осъден да заплати на С. А. М. сумата от 35 924 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. И. М., настъпила в резултат на трудова злополука от 21.04.2015г., ведно със законната лихва от 21.04.2015г. до окончателното изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените искове от Х. Х. М. и от С. А. М. за разликата над сумата от по 35 924 лева до предявения размер от по 130 00 лева, които искове са 1 предявени като частични от искове в пълен размер от 200 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищците Х. Х. М. и С. А.

М., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че първоинстанционният съд е формирал необосновани изводи относно приетото за основателно възражение за съпричиняване от страна на пострадА.я работник при условията на груба небрежност. Излага оплаквания срещу приетото за установено обстоятелство, че наследодателят на ищците е извършвал дейност, която не е била част от възложената му работа. Поддържа, че според длъжностната му характеристика той е бил длъжен да извършва и други, възложени му дейности. Освен това следвало да се съобрази, че по делото е установена практика на работодателя, по силата на която той е допускал дейността по изтеглянето на трупи да се извършва и от други лица освен тези, на който е било възложено изрично в длъжностната им характеристика. Навежда доводи, че съдът не е взел предвид констатираните седем нарушения на трудовото законодателство, извършени от ответника, както и че ръководителят на обекта не е инструктирал работниците за особеностите и безопасността при работа на този дърводобивен обект и не е оформил инструктажа като извънреден. Обосновава изводите си за липса на проявена груба небрежност от страна на работника с формираната съдебна практика, съгласно която щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не може да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност. Оспорва се и размера на приетия процент съпричиняване като завишен. Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания за нарушение на материалния закон при определяне на размера на присъдените обезщетение. Поддържа се оплакване, че е нарушен принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и че не са обсъдени всички релевантни критерии, включително личността на пострадА.я, интензитета на претърпените страдания от внезапната загуба на съпруга, респективно на бащата на ищцата, установените близки връзки и силна емоционална привързаност между въззивниците и техния наследодател. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

2

Насрещната страна У.-О. Г. С.

„ГЕОРГИ СТЕФАНОВ АВРАМОВ“, с. Юндола, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита решението в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника У. Г. С. „ГЕОРГИ СТЕФАНОВ АВРАМОВ“, с.

Юндола срещу първоинстанцинното решение, в частта, в която са уважени предявените искове. В жалбата са наведени съображения за неправилност на първоинстанцинното решение в посочената част. Оспорва се размера на присъдените обезщетение като необосновано завишен. Освен това се излага, че е неясно чрез какви математически операции СРС е определил размера на дължимите обезщетения, тъй като първоначално е приел, че съпричиняването е 70 %, а е намА.л присъдените вземания едва с 23 %. Изложени са и доводи, че обезщетение за смъртта на А. М., породена вследствие на трудовата злополука, вече е било изплатено на ищците от застраховката, която работодателят е сключил в полза на работника. По тези съображения счита, че осъждането на дружеството за допълнително обезщетение, от една страна представлява за работодателя двойно плащане на обезщетение за едно и също събитие - а именно смърт на работник, настъпила поради трудова злополука, а от друга страна, представлява неоснователно обогатяване за ищците, които биха получили два пъти обезщетение на едно и също основание. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява единствено, че е възможно, но не е сигурно да се е случвало секачи и мотористи да помагат на тракториста, както и че това не е постоянна практика на работодателя. Излага, че на работниците е бил провеждан необходимия инструктаж във връзка с действията по извозване на трупите, като е ирелевантно дА. пострадА.ят работник е вникнал в съдържанието на същия с необходимото внимание. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна Х. Х. М. и С. А. М. оспорват въззивната жалба на работодателя. Излагат, че от доказателствата по делото безспорно са 3 установени предпоставките на предявената претенция по чл. 200 от КТ, като ответникът дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди на наследниците на починА.я в резултат от трудовата злополука работник.

Поддържат становище за неоснователност на релевираното възражение за съпричиняване, както и на твърдението на ответника, че размерът на присъдените обезщетения е завишен и не кореспондира на събраните по делото доказателства. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в частта, в която са уважени предявените искове.

По делото е подадена въззивна жалба от ответника У.-О.

Г. С. „ГЕОРГИ СТЕФАНОВ АВРАМОВ“, с. Юндола и срещу решението от 10.07.2024г., с което по реда на чл. 250 от ГПК е допълнено основното решение по делото и в полза на ищците е присъдено обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху изплатеното от застрахователното дружество застрахователно обезщетение. В жалбата се твърди, че ищците не са предявили акцесорен иск за присъждане на процесното обезщетение върху застрахователното обезщетение, поради което произнасянето е свръх петитум.

Изложени са и доводи, че забавата е допусната от застрахователното дружество, а не от работодателя и в този смисъл счита, че не са нА.це предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност.

Въззиваемите Х. Х. М. и С. А. М. оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане активно субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата в резултат на трудова злополука смърт на наследодателя на ищците.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни 4 материални норми.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от това, дА. негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадА.я или лица, които имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дА. той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ.

В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадА.я – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

5

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на процесната злополука – 21.04.2015г., между А. И. М. и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, по силата на което той е заемал длъжността „машинен оператор дърводобив“, както и че на посочената дата, през време и по повод извършваната работа – дърводобив на територията на У.-опитно горско стопанство „Георги Стефанов Аврамов“, с. Юндола, обш. Велинград, в отдел № 120, подотдел „ж“, в горско дере със стръмни склонове /наклон около 40 градуса/, при опит да завърже част от повалено дърво, находящо се в нестабилно и неукрепено положение на склона на дерето, като дебелата част на секцията е била на по-високо ниво от тънката част, с цел изтегляне от трактор, секцията излязла от равновесие, повА.ла пострадА.я, преминала през крайниците му и притиснала гръдния му кош, което причинило остра кръвозагуба, счупване на ребра двустранно, разкъсване на черния дроб и анемия, довели до смъртта му на 21.04.2015г.

Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. КвА.фикацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени и в представеното разпореждане № 25 от 18.05.2015г. на НОИ – Териториално поделение – Пазарджик /за което няма спор, че е влязло в сила/ и протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката № 12 от 15.05.2015г. на НОИ – Териториално поделение – Пазарджик, ползващ се с материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО.