Решение № 4900 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4900 гр. С, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от М В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110156877 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Г. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.

С, бул. „С С“ № ..., чрез пълномощника си Еднолично Адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя адв. Д. М., срещу „И“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „Л“, бул. „Дж. Н“ № ...., с която е предявен иск за следното:

Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12, 97 евро /25,36 лв./, представляваща лихва, недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № .../30.05.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ответникът е оспорил иска като неоснователен.

В исковата молба се твърди, че на 30.05.2022 г. между страните бил сключен договор за паричен заем № ..., по силата на който на ищеца била предоставена в заем парична сума в размер на 255, 64 евро /500 лв./, платима на седмични вноски, без посочен месечен лихвен процент. В чл. 4, ал.1 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на множество условия: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с дружеството. На същата дата – 30.05.2022 г., ищецът сключил с „Ф Б“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, по силата на който последният поел задължение да обезпечи пред ответника „И“ 1

АД задълженията на ищеца, като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за заплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на Ф Б“ ЕООД сума в размер на 81, 11 евро /158, 64 лв./, която била разсрочена за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищецът е следвало да предоставя дължимите суми на ответното дружество, което от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „Ф Б“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди се, че ищецът е погасил изцяло задълженията по договора за кредит. С влязло в сила решение № 9521/05.06.2023 г. по гр.д. № 69896/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 36 с-в, било установено, че договорът за предоставяне на гаранция е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК поради нарушение на изискванията на чл. 11, т. 10 и т.

11 ЗПК. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба чрез юрк. М К, с който оспорва предявения иск. Твърди, че сключеният между страните договор за потребителски кредит бил действителен и в съответствие с изискванията на ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Сключеният между ищеца и „Ф Б“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция също бил действителен. Същият пораждал самостоятелно облигационно отношение, различно от това, което е възникнало между страните по делото по силата на сключения между тях договор за потребителски кредит. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:

На 30.05.2022 г. между страните по делото е сключен договор за паричен заем № ..., по силата на който на ищеца е предоставена в заем парична сума в размер на 255, 64 евро /500 лв./, платима на 12 броя седмични вноски, при годишен лихвен процент в размер на 40%, лихвен процент на ден – 0, 11% и годишен процент на разходите в размер на 49, 14 % без реално посочване на допусканията по чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, който следвало да отговаря на множество условия след които: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на което да е в размер на минимум 511, 29 евро /1000 лв./, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с дружество, одобрено от заемодателят. На същата дата – 30.05.2022 г., ищецът сключил с „Ф Б“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, по силата на който последният поел задължение да обезпечи пред ответника „И“ АД задълженията на ищеца, като обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за заплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на Ф Б“ ЕООД сума в размер на 2

81, 11 евро /158,64 лв./, която била разсрочена за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит и следвало да бъде плащана на ответника по делото и кредитор по процесния договор – „И“ АД. С влязло в сила решение № 9521/05.06.2023 г. по гр.д. № 69896/2022 г. по описа на Софийски районен съд е установено, че договорът за предоставяне на гаранция е недействителен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В хода на това дело е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, приета като доказателство по делото, която не е оспорена нито във връзка с констатациите и заключенията на вещото лице, нито страните са се противопоставили относно приобщаването й като доказателство по настоящото дело. От същата се установява, че ищецът Г. Д., във връзка с процесния договор за паричен заем е погасил сума в размер на 12, 97 евро /25, 36 лв./, представляваща договорна лихва.

При установеното във фактическо отношение, съдът счита предявения иск за основателен и доказан, поради следното:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 12, 97 евро /25,36 лв./, надхвърляща чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията, поради недействителност на договора за кредит.

В разглеждания казус ищецът доказа тези правопораждащи факти. Договор за потребителски кредит № .../30.05.2022 г., сключен между страните, е недействителен, поради противоречието му с императивни норми на закона. По силата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. От събраните по делото доказателства се установи, че във връзка с изпълнението на процесния договор за заем е сключен и договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ищецът по делото, за да получи заем в размер на 255, 64 евро /500 лв./ е следвало да внася по сметка на кредитора гаранция в общ размер на 81, 11 евро /158, 64 лв./. Тази сума представлява разход по договора за заем, който по същността си е потребителски договор, но не е включена в допусканията към годишния процент на разходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Затова съдът счита, че при главница в размер на 255, 64 евро /500 лв./, уговорена договорна лихва в размер на 12, 97 евро /25, 36 лв./ и платена гаранция, представляваща разход по заема в размер на 81, 11 евро /158, 64 лв./, посочения в договора за заем годишен процент на разходите от 49, 14% е много по-висок и надвишава максимално предвидения в закона максимум на ГПР от 50 %. При това положение, по силата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузата в договора относно ГПР е нищожна. Установената по делото нищожност засяга същността на договора за заем изцяло и го опорочава до степен, която го прави недействителен в цялост. При това положение, основателен се явява иска за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата, заплатена от последният като договорна лихва. Тя се явява получена от ответника без правно основание.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва 3 или други разходи по кредита. Съгласно чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, както в разглеждания казус ответникът е получил сумата в размер на 12, 97 евро /25, 36 лв./, представляваща договорна лихва, е длъжен да го върне. Той е получил тази сума без наличие на основание за това, по нищожен договор.

При този изход на делото, разноски се дължат на ищеца – платената държавна такса в размер на 25, 56 евро /50 лв./. На пълномощника му се дължи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, съгласно представения списък в размер на 245, 42 евро /480 лв./ с вкл. ДДС.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иска, предявен от Г. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, бул. „С С“ № ..., чрез пълномощника Еднолично Адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя адв. Д. М., срещу „И“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „Л“, бул. „Дж. Н“ № ...., „И“ АД да плати на Г. А. Д., с ЕГН **********, сумата от 12, 97 евро /25, 36 лв./, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, представляваща недължимо платена договорна лихва по нищожен договор за паричен заем № .../30.05.2022 г., сключен между тях, ведно със законната лихва от 26.09.2024г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „И“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к.

Люлин 7, бул. Дж. Н № ...., да плати на Г. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, бул. „С С“ № ..., чрез пълномощника Еднолично Адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя адв. Д. М., сторените по делото разноски в размер на 25, 56 евро /50 лв./ на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „И“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к.

Люлин 7, бул. Дж. Н № .... да плати на ЕАД „Д. М.“, с управител адв. Д. М., като пълномощник на Г. А. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 245, 42 евро /480 лв./ с вкл. ДДС, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4