Решение № 5013 от 03.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5013 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Георги Кацаров при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231100500471 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 26.07.2018 г. по гр.д. № 67372/16 г., СРС, IІI ГО, 150 с-в е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, във вр. счл.415 ГПК на основание чл.124 от ГПК, по отношение на В. Ц. Х., ЕГН **************, с постоянен адрес гр.София, общ.Искър, ж.к.*******, и Л. Л. К., ЕГН ********** , с постоянен адрес гр.София, общ.Искър, ж.к.’******* ап.19, че дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* представлявано от изпълнителния директор Г.Х.Б., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******, сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 2128,99 лева, от които 1783,97 леваглавница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. - 30.04.2015 г., и 281,16 лева - законна лихва за забава от 31.07.2013 г. до 06.07.2016 г., както и 55,75 лева представляваща главница стойност на такса за извършена и незаплатена услуга за дялово разпределение и 8,11 лева, представляваща мораторна лихва, върху посочената главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 13.07.2016 г., до окончателното изплащане на сумите. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. Ц. Х., ЕГН 1

******* с постоянен адрес гр.София, общ.Искър, ж.к.******* и Л. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, общ.Искър, ж.к.*******, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК

******* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Красно село“, ул.“*******, представлявано от изпълнителния директор Г.Х.Б., сумата от 347,09 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство по гр.д. №38370/2016 г. по описа на СРС, 150 състав. Осъдил е основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. Ц. Х., ЕГН ******* с постоянен адрес гр.София, общ.Искър, ж.к.******* и Л. Л. К., ЕГН ********** , с постоянен адрес гр.София, общ.Искър, ж.к.*******, да заплатят на „Т.С.” ЕАД , ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Жрасно село“, ул.“*******, представлявано от изпълнителния директор Г.Х.Б., сумата от 781,01 лева, представляваща направени разноски в настоящото исково производство.

С определение от 29.07.2022 г. по гр.д. № 67372/2016 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, ІII ГО, 150 състав е изменил решение № 458396 от 26. 07. 2018 г. в частта за разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс В. Ц. Х. и Л. Л. К., и двамата с адрес град София, ж. к. *******, бл. *******, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* седалище и адрес на управление град София, ж. к.

„Красно село, ул. „*******, сумата 92 лева и 58 стотинки, представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 531 лева и 1 стотинка, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.

Определението е обжалвано с частна жалба вх. № 25068185/ 17.10.2022 г. само от единия ответник, а именно Л. Л. К., ЕГН ********** , с постоянен адрес гр.София, общ.Искър, ж.к.*******“, ап.32 с мотиви, изложени в нея. Моли да бъде отменено в частта, в която съдът е уважил присъдените разноски за вещи лица. Счита, че определението е нищожно, като издадено от незаконен състав, а именно 150-ти състав, като председателят на състава съдия Маргарита Димитрова е „назначена“ без избор да гледа установителния иск по делото като се твърди, че е налице конфликт на интереси и съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1, т.5 от ГПК не може да участва в производството по гр.д. № 67372/2016 г. Твърди се още, че и в двете експертизи са наведени неверни факти и обстоятелства, кореспондиращи с чл.291 НК, че не са пълни и ясни, както е приел решаващият съдия, а на СТЕ са поставени недопустими правни въпроси. Моли процесното определение да бъде отменено и делото върнато за законно разпределение на случаен принцип, а алтернативно да 2 бъде отменено в частта, в която са определени разноски за двете експертизи.

Ответникът по частна жалба „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* седалище и адрес на управление град София, ж. к. „Красно село, ул. „******* не взема становище по нея.

Решението от 26.07.2018 г. е обжалвано с въззивна жалба от двамата ответници В. Ц. Х., ЕГН **************, с постоянен адрес гр.София, общ.Искър, ж.к.******* и Л. Л. К., ЕГН ********** , с постоянен адрес гр.София, общ.Искър, ж.к.’’*******, ап.32, чрез пълномощника им по делото адвокат Д.

С. от ВрАК, с адрес: гр.София, ул.“Верила“ 1, офис 3 с мотиви, изложни в жалбата. Твърдят, че е предявен солидарен иск срещу двамата ответници за доставена ТЕ, главница и лихви и дялово разпределение главница и лихви и като основание е посочено чл.32 СК, но този иск е недопустим, тъй като двамата ответници не са съпрузи. Искът е недопустим срещу Л. Л. К., ЕГН ********** и защото, тъй е отстранен от жилището с бракоразводоно решение от 21.07.2014 г. по в.гр.д. № 616/14 г. на СГС, 1-ви брачен състав. Развиват се доводи, че издадената заповед по чл.410 ГПК и съдебното решение са невалидни, постановени при липсата на компетентност, че заповедта по чл.410 ГПК е нищожна, като в този смисъл са изложени пространни мотиви, включително и с международен елемент по приложение на европейското право, на правото на ЕС за договорите от разстояния, на чл.17, ал.3 от Конституцията на РБългария.Сочи се още, че съдебното решение е невалидно, недопустимо и неправилно, издадено в противоречие с обективни закони на земята, в противоречие с европейското право, на правото на ЕС за договорите от разстояния, на чл.17, ал.3 от Конституцията на РБългария.

Излагат се твърдения, че претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните, че СРС неправилно е възприел разпоредбата на чл.13 от Директива 2006/32/ЕС, в която е залегнало правото да се заплаща реално потребената енергия, позовават се на нормата на чл.62 от ЗЗП и чл.9 от ЕО 97/7 за непоръчаните доставки. Счита се, че нормативната уредба, регламентираща топлоснабдяването-ЗЕ, Наредба 16334/06.04.2007 е в противоречие с Конституцията на РБ-чл.17 и чл.19, с чл.21 от Директива ЕС/32/2006 г., ЕКЗПЧОС, както и законите на физиката. Сочи се още, че неправилно са определени технологичните разходи и т.н.

Направено е възражение, досежно разноските, като се твърди, че въобще не е 3 дължимо юрисконсултско възнаграждение, не са дължими депозитите за приетите СТЕ и ССЕ.

Моли се процесното решение да бъде отменено и да бъде приложено общностното право. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар за първата и въззивната инстанции.

Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******* не взема становище по въззивната жалба.

Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД също не взема становище по въззивната жалба.

СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците В. Ц. Х., Е Г Н ************** и Л. Л. К., ЕГН ********** дължат солидарно на ищцовото дружество „Т.С.” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 2128 99 лева от които 1783,97 лева - главница, представляваща стойност на незаппатена топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. - 30.04.2015 г и 81,1 лева законна лихва за забава от 31.07.2013 г. до 06.07.2016 г., както и 55,75 лева представляваща главница стойност на такса за извършена и незаплатена услуга за дялово разпределение и 8,11 лева, представляваща мораторна лихва, върху посочената главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 13.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е депозирало заявление за издаване на 4 заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответниците, въз основа на което е образувано гр.д № 38370/2016 г. по описа на СРС 150 състав, а подаденото заявление е уважено. В срока по чл.414 ГПК, ответниците са депозирали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът е получил указания, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, което е направено и в законоустановения срок по чл.415 от ГПК са предвявени искове срещу ответниците за установяване съществуването на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 9, находящ се в гр.София, общ.Искър, ж.к.„*******“, *******, за периода месец 01.06.2013 г.-30.04.2015 г. Твърди се още, че ответниците, като ползватели на процесния имот, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по см. на параграф 190 от ДР на ЗЕ, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на такава се осъществява при публично известни и влезли в сила Общи условия, изготвени от „Т.С.” ЕАД и са одобрени от КЕВР, имащи силата на договор между топлопреносното предприятие и потребители за битови нужди, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите, че ответниците не са упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ /чл.Юба, ал.З от ЗЕЕЕ/, и спрямо тях са влезли в сила ОУ, одобрени с Решение №ОУ002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник” на 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. и ОУ, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „24 часа” и в-к „19 минути”, в сила от 14.03.2014 г., че съгласно ОУ ответниците, като потребители и купувачи на топлинна енергия са били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като с изтичането на последния ден от месеца, ответниците са изпаднали в забава за тази сума, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, че ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължимите суми за топлинна енергия за отоплителен сезон 2014 г. за м.февруари, до месец август включително, в присъствието на нотариус, като са съставени констативни протоколи, удостоверено е и осигуряването на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, чрез официалната 5 му интернет страница. Твърди, че съгласно приложените извлечения от сметки за абонатен № 273689, ответниците са използвали доставяна от дружеството топлинна енергия за процесния период и не са погасилаи задълженията си, поради което дължат и лихви за забава.

Ответниците В. Ц. Х., ЕГН ************** и Л. Л. К., ЕГН ********** в законоустановения срок по чл. 131 ГПК са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове.

Третото лице-помагач не е взело становище по исковете. По делото са били приети ССЕ и СТЕ. От СТЕ се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоподаване през процесния период, като ищцовото дружество ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер в АС, че дяловото разпределение за етажната собственост и имота на ответника, извършвано от ФДР „Т.С.” ЕООД, е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота, че изравнителната сума за процесния период е -360,28 лева /за доплащане/, че извършените измервания в АС, начислени по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия/ТЕ/ за абоната, са в съответствие с изискванията на действащата наредба за топлоснабдяване и цени на топлинна енергия за процесния период, че за сметка на ищцовото дружество са отчислявани технологични разходи за АС, в размер, съгласно данни за подгревателите от производител и във връзка с нормативните разпоредби, че през процесния период в абонатната станция/АС/ на етажната собственост е действал общ топломер от търговски тип, преминавал периодично метрологичен контрол, съгласно изискванията на Наредбата. Установява се, че общата сума за топлинна енергия, начислена от ищеца във фактури за абоната е 2187,63 лева, от която 435,92 лева за отопление на имот, 171,48 лева - за сградна инсталация и 1580,23 лева - за БГВ. Според ССЕ, по делото няма данни за извършени плащания на суми за ТЕ през процесния период, както и че общият размер на претендираните от ищцовото дружество суми са в размерите, посочени в исковата молба.