Решение № 158 от 13.04.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Ямбол, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330102744 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от А. А. А. от гр.Я. срещу ПРБ, в която се твърди, че ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 13.12.2019 г. по ДП ***2019 г. на ГПУ-Б., за извършено престъпление по чл. 280 ал.2 т.3 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. чл.26 от НК.

Задържан е бил за 24 часа със заповед о т 12.12.2019 г., издадена от полицейски орган в сектор ОИД при РДГП -гл. Е., отменена с решение № **** от 05.10.2020 г. по АНД № ***/2019 г. на Е. районен съд. С постановление на прокурора е задържан и за 72 часа от 10,40 часа на 13.12.2019 г. до 10,40 часа на 16.12.2019 г. Взета му е впоследствие от ЕРС мярка за неотклонение „домашен арест“, променена от ЯОС на „парична гаранция“. С постановление на ЯРП от 30.05.2022 г. наказателното производство е било прекратено поради липса на безспорни доказателства за извършване на конкретното престъпление. В резултат от обвинението ищецът е претърпял неимуществени вреди. Бил е лишен от правото на свобода и свободно придвижване. Осуетено е било празнуването на Коледа и Нова година от семейството му. Било е накърнено доброто му име. Наказателното преследване е създало огромен отзвук сред всичките му близки, приятели и съседи. Чувствал се е унижен, с накърнено достойнство, преживявал е отрицателни емоции, стрес, несигурност, срам пред обществото, безсъние, дискомфорт, притеснение, както за себе си, така и за здравословното съС.ие на съпругата си, което се е влошило, страх, че ще бъде осъден за тежко престъпление в изпитателния срок на влязла в сила присъда. Причинените неимуществени вреди ищецът оценя на сумата от 10000 лв. Претърпял е имуществени вреди в общ размер на 840 лв., като е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за защита по досъдебното производство и 300 лв. за защита по АНД №***/2019 г. на ЕРС, 140 лв. за транспорт до гр.Е. и обратно във връзка с извършваните многобройни процесуално-следствени действия, 100 лв. за 1 унищожена зимнина- кисело зеле. По административно дело ***/2021г. на ЯАС е уважена само претенцията на ищеца за неимуществени вреди от отменената заповед от 12.12.2019 г. на полицейски орган в сектор ОИД при РДГП -гл. Е., а за имуществените вреди претендира обезщетение по настоящото дело. Поради това иска осъждане на ответника да му заплати обезщетения за вредите в посочените размери, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното им изплащане и направените по делото разноски.

В с.з. исковете се поддържат и уточняват. Относно началния момент на законната лихва е заявено, че се претендира от 13.12.2019 г. –датата на започване на незаконните действия спрямо ищеца, а не от датата на прекратяване на производството.

В срока за отговор ответникът оспорва настъпването на вредите и причинната им връзка с обвинението, размера им, както и че постановлението на ЯРП от 30.05.2022 г., с което наказателното производство е било прекратено, е придобило стабилност, доколкото подлежи на обжалване. Намира, че продължителността на производството от повдигането на обвинението до прекратяването му –две години и шест месеца- е в разумен срок и е съобразена с фактическата му и правна сложност, като са били повдигнати обвинения и на други две лица. Освен това взетата мярка за неотклонение на ищеца е „парична гаранция“, а задържането е било за много кратък срок. Първоначалната мярка „домашен арест“ не е лишила ищеца от семейната му среда и също е краткотрайна. П. освен това не носи отговорност за вредите, причинени на трети лица-на домашните на обвиняемия, а и не отговаря за начина на задържането му. Претенцията за 10000 лв. намира за несъобразена с критериите на чл. 52 от ЗЗД за справедливост и с обществено-икономическите условия в страната. Сочи се, че ищецът е осъден за същото тежко престъпление в изпитателния срок на влязла в сила присъда през 2018 г. на лишаване от свобода, което наказание е отложено с изпитателния срок. Подобно наказание му е наложено и с друга влязла в сила присъда.

Поради това ответникът счита, че няма как твърдените вреди на засягане на доброто име и репутация сред приятели и обществото да са настъпили от процесното обвинение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от приложеното ДП***2019 г., обединено с ДП ***/2017 г. на ГПУ- Б. се установява, че е образувано посоченото в исковата молба наказателно производство. С Определение от 10.12.2019 г. по ЧНД ***/2019 г. на ЕРС е разрешено претърсване в дома на ищеца за установяване и изземване на вещи, имащи значение за разследването на продължавано престъпление –нелегално превеждане на мигранти от пограничните райони на Р.Т. към вътрешността н страната. Изготвен е Протокол за претърсване и изземване от 12.12.2019 г. в дома на ищеца, според който бидони са намерени в таванското помещение. В изготвения фотоалбум последните са фотографирани в изправено положение.

Ищецът е задържан за 24 часа със Заповед от 12.12.2019 г. на разследващ полицай, обжалвана и отменена по АНД№***/2019 г. на ЕРС с решение от 05.10.2020 г. По делото 2 ищецът е представляван от адв.К. и е представил договор за правна защита, по който е заплатил 300 лв. адвокатско възнаграждение. По административно дело ***/2021 г. на ЯАС ищецът е претендирал обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконното задържане, дължимо от РД“ГП“-Е.. С решение от 29.10.2021 г. на ЯАС е присъдено обезщетение за неимуществените вреди в размер на 500 лв., а искът срещу РД“ГП“-Е. за обезщетение на имуществените вреди е отхвърлен.

В том №4 от Досъдебното производство***2019 г., пр. пр. №***/2019 г. на ЕРП, се намира Постановление за привличане на обвиняем от 13.12.2019 г. на разследващ полицай, с което ищецът е привлечен като обвиняем за продължавано престъпление, извършено в съучастие с други лица (общо 4) и изразяващо се в превеждане през границата на страната на група хора, които не са български граждани-престъпление по чл. по чл. 280 ал.2 т.3 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. чл.26 от НК. Разпитан е и като обвиняем на същата дата, видно от протокола за разпит на обвиняем, в който е удостоверено упълномощаването на адв. К. за процесуално представителство. Заявил е, че не се признава за виновен.

С Постановление от 13.12.2019 г. на ЕРП му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за 72 часа. Направено е искане до съда за задържането му и по-нататък, което не е уважено с Определение от 16.12.2019 г. по ЧНД ***/2019 г. по описа на ЕРС, с което е взета мярка за неотклонение „домашен арест“. В с.з. на същата дата ищецът е доведен и участвал в това заседание. Обжалвал е мярката и с Определение от 23.12.2019 г. по ВНЧД ***2019 г. на ЯОС същата е отменена, като е взета мярка „парична гаранция в размер на 300 лв.“

Срокът за разследване е продължаван многократно от П., като са давани указания във връзка с разследването. На 15.07.2021 г. съгласно Докладна записка от мл. ПИ при РУ-Я. ищецът не е открит в дома си за връчване на призовка, връчена на съпругата му. На 30.09.2021 г., на 18.10. 2021 г. са проведени очни ставки с участието на А. А. А..

На 09.02.2022 г. е предявено разследването на адв.К. с Протокол за предявяване на разследване от разследващ полицай.

С Постановление от 30.05.2022 г. на ЯРП наказателното производство е било прекратено поради липса на безспорни доказателства за извършване на престъплението от обвиняемите. Прието е, че се касае за дело с фактическа и правна сложност предвид големия обем приобщени материали, броя на обвинените лица. Постановлението е съобщено на ищеца на 06.06.2022 г.

НОХД ***/2019 г. на ЕРС е неотносимо към спора, доколкото по него е сключено споразумение между П. и други лица за извършено престъпление по чл. 280 ал.2 т.1 и 3 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК.

Видно от Справка за съдимост от 29.11.2022 г. на ЯРС, ищецът е осъждан многократно в периода 1996 г.-2018 г.-със седем влезли в сила присъди, като за част от престъпленията не е реабилитиран- по присъда от 30.06.2016 г. на ЯРС за съставяне на неистински документи и по присъда от 09.02.2018 г. на ЕРС за превеждане през границата на страната на група хора, 3 които не са български граждани. Наложени са му с присъдата от 30.06.2016 г. наказание „лишаване от свобода“ за пет месеца, съответно с присъдата от 09.02.2018 г. -една година и два месеца, чието изпълнение е отложено-по първата присъда за срок от три години, считано от 11.11.2016 г., а по втората- за срок от три години, считано от 27.02.2018 г.

По делото е разпитана свидетелката А. - дъщеря на ищеца- която сочи, че от 2017-2018 г. е живяла в Г. със семейството си. През декември 2019 г. й се е обадила по телефона майка й и е съобщила, че към 6,30 -7 ч. в дома им са дошли полицаи и са арестували ищеца.

Претърсили са жилището, съборили са на двора дървата и бидона със зелето. Съседите са видели, събрали са се да гледат. Започнали са да говорят за ищеца с подозрение, какво ли е направил. Родителите на свидетелката са имали заболявания- майка й-диабет, а баща й повишено кръвно налягане. При претърсването са се притеснили и стойностите на показателите за заболяванията им са се покачили. Впоследствие ищецът е бил освободен.

Свидетелката се е прибрала в България за Нова година, която не са празнували, после пак е заминала в чужбина. Върнала се е през лятото на 2020 г. за известно време, а окончателно през лятото на 2021 г. Сочи, че ищецът не е могъл да търгува на пазара, както преди, когато е продавал пердета. Не е излизал от къщи известно време, като свидетелката не е категорична, дали е по време на марката за неотклонение или след това. Когато някой е почуквал на вратата или се е провиквал отвън, се е притеснявал. Притеснение проявява и към настоящ момент. С добро име е сред съседите.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2 ал.1 т. 1 и 3 пр.2 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ-за обезщетения на имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно чл.2, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда от изчерпателно изброените незаконни действия, между които в т.1 попада задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, а в т.3 - обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Исковете са допустими. Искът за обезщетение на неимуществените вреди по същество е частично основателен по следните съображения:

Неимуществените вреди представляват едно накърнение на неимуществено право на личността (право, произтичащо от личността – на живот, свобода, чест, свобода на мисълта и пр.), от което са последвали за тази личност съответни болки, морални терзания, душевно 4 безпокойство. Ищецът претендира обезщетение на претърпени болки, морални страдания, свързани със засягане на достойнството, честта, доброто име. Доброто име на личността е положителната обществена оценка, нейната известност в обществото като човек нравствен, морален, достоен за уважение. Честта и достойнството поначало са неделими, но обикновено честта се свързва с положителната обществена оценка за личността, а достойнството-със самооценката на човека за собствената му обществена значимост.