Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 127 от 24.01.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3743/2022
Вид
Решение № 127
Подписан
24.01.2023
В сила
22.05.2023
Състав
Даниела Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.102 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 ал.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл.10 ал.2 · Закон за пътищата
  • чл.10 ал.7 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Варна, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.а Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Д.а Михайлова Административно наказателно дело № 20223110203743 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. С. И. – ЕГН **********, против

Наказателно постановление №

005541/24.08.2022г. на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ -София, с което му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1 800лв. , на основание чл.179 ал.3 „а” от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, че е издадено от некомпетентен орган, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че нарушението не е осъществено от обективна и субективна страна, че наложената санкция е в много завишен размер, че не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и др. Поради това се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание въз. И. , редовно призован , не се явява, не се представлява . Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, в което депозираната жалба се поддържа на посочените в нея основания. Твърди се, че в приетата за нарушена разпоредба на чл.139 ал.7 от ЗДвП има изключение, което изключва отговорността на водача, а именно когато съответните задължения за изминато разстояние и заплащане на дължимата такса са изпълнени от трето лице, като в случая от представен договор се установява, че изпълнението на тези задължения е осигурено от работодателя и собственик на превозното средство „Олимпик транс“ ЕООД.На следващо място се излагат доводи за това, че ако е имало нарушение то същото е такова по чл.102 от ЗДвП и е следвало да бъде санкционирано по чл.179 ал.3 „б“ от ЗДвП, като в случая задълженията са били за 1 собственика на превозното средство. Твърди се още, че наказващият орган не е изследвал дали не е била налице повреда на бордовото устройство съобразно чл.179 ал.3 „а“ от ЗДвП или за повреда на рамката, което се твърди, че не е отчела преминаване на МПС. Отново са изложени съображения, че наложената глоба е в завишен размер и в заключение се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за евентуална прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.03.2022 г. въз.И. управлявал т.а. „Скания” с рег. № ВТ 41 32 КМ, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, с пет оси , като се движел по път I – 7. Около 21:30 часа, на този пътен участък, на км 317 + 445, той бил спрян за проверка от служители на НТУ, един от които св.Г.. В хода на проверката се установило, че на 21.02.2022 г., в 08:06 часа. , същото превозно средство, което попадало в категорията превозни средства , за които се дължи тол такса, се е движело по път А-2, като на км 418 + 126, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за него не е била заплатена пътна такса съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата.Св.Г. установил, че на въз.И. било осигурено бордово устройство, което към момента на проверката функционирало и индикирало, че е изправно.Станало ясно, че водачът е управлявал товарния автомобил и в други дни, на други пътни участъци, за което също не била заплатена дължимата пътна такса. За нарушението на 21.02.2022г. бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167 „а” ал. 3 от ЗДвП, както и снимки. Въззивникът на свой ред потвърдил, че той е управлявал превозното средство на 321.02.2022г., като доброволно предоставил и тахографски лист за справка.

Поради това св.Г. съставил против въз.И. акт за установяване на нарушение за това , че на 21.02.2022 г., в 08:06 часа, по път А-2, км 418 + 126, в посока гр.Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е управлявал т.а. „Скания” с рег. № ВТ 41 32 КМ , като е започнал да ползва тази част от пътя без да има предварително закупена маршрутна карта за него или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса съгласно чл.

10 ал. 1 т. 2 от ЗП.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.139 ал. 7 от ЗДвП.При личното предявяване на акта въз.И. не направил възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени такива, в които посочил, че нарушението не е осъществено, тъй като превозното средство било снабдено с бордово устройство, което е генерирало данни за таксуване с тол такси. Поради това и било формулирано искане да не се издава наказателно постановление, а компенсаторната такса, платена при съставяне на фиша, да бъде върната.

По повод на депозираните възражения била извършена проверка.При нея се установило, че за 21.02.2022г. в 08.06ч., няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, на която било отчетено нарушението. Било изискано становище и от „Диджитол Смарт инфраструктура" АД , действащо в качеството си на 2 национален доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси. В получения отговор изрично било посочено, че превозното средство е преминало през рамката, на която е било отчетено нарушението, като бордовото устройство е било изключено по това време и няма начислени тол декларации. В писмото било посочено, че устройството е било изключено от 07,27ч. на 21.02.2022г. до 10,21ч. на 22.02.2022г. , както и че това превозно средство е преминавало и през други рамки на 7 ,9 , 10 и 18 февруари 2022г. с изключено бордово устройство и без да се осъществи плащане на тол такси.

Въз основа на акта и след извършеното разследване по депозираните възражения, било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в акта обстоятелства и правната квалификация на нарушението по чл.139 ал.7 от ЗДвП.За него на основание чл.179 ал.3 „а” от ЗДвП на въз.И. била наложена „Глоба” в размер на 1 800лв. В постановлението било посочено, че въззивникът при извършената проверка е заплатил такса по чл.10“б“ ал.5 от ЗП, но не е платил компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в 14дневен срок от връчване на акта, поради което и разпоредбата на чл.189 „е“ ал.3 от ЗДвП не е приложена.

В хода на съдебното следствие съдът приобщи към доказателствата по делото представените процесуалният представител на въз.И. писмени доказателства копия от договор за електронно събиране на такси, дневна разписка и други , които кредитира като относими към спора.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 005541/24.08.2022г. е издадено от компетентен орган –Директора на Национално тол управление към

Агенция „Пътна инфраструктура“ -София , съгласно чл.189 „е“ ал.12 от ЗДвП , както и Заповед № РД11-167 /08.02.2021г. и Заповед № РДС-11-760/102022г. на Управителния съвет на АПИ .Копия от тези заповеди са приложени по преписката, поради което и възраженията за некомпетентност на наказващия орган се неоснователни. Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща м, да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Депозираните срещу акта възражения са били разгледани , с което наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати процесуални нарушения, които да са довели до 3 ограничаване правото на защита на въз. И., което той е реализирал в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.

Съобразно събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че правилно е било прието, че въз. И. е допуснал нарушение на чл.139 ал.7 от ЗДвП. Тази норма задължава водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В чл.10 ал.1 от ЗП е посочено, че за преминаването по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като съгласно т.2 заплащането на таксата за изминато разстояние, т.нар. тол такса , дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите тол такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Заплащането на дължимата тол -такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две точки.

По делото безспорно е установено, че на 21.02.2022г. в 08.06ч. превозното средство, собственост на „Олимпик транс“ ЕООД и управлявано от въз.И., е преминало през контролно устройство с идентификатор 10081 на път А-2, км.418 +126 км, в близост до гр.Игнатиево без да бъде заплатена дължимата тол-такса.Това се доказва от приложените по преписката снимки и запис от системата, както и от изисканата в последствие справка от „ Digitoll“. Изрично е посочено, че нарушението на 21.02.2022г. е регистрирано след преминаване на превозното средство през контролна рамка, както и че устройството е било изключено в периода 07:27ч. на 21.02.2022г. до 10.21ч. на 22.02.2022г.Обстоятелството, че за превозното средство не е била платена дължимата такса, се установява и от представената към писменото становище дневна разписка за направени разплащания.В нея са налични записи за 21.02.2022г. в 07,27ч. и в 11,41ч., но не и такъв в 08,06ч., когато камионът е преминал през контролна рамка и е бил заснет.Няма спор и за това, че пътния участък, посочен в акта и постановлението- път А-2, км.418 +126 км, е част от пътната мрежа, за който се събира такса за изминато разстояние.Не се оспорва и обстоятелство, че между 4 собственика на превозното средство и „КСИ“ АД е наличен договор за предоставяне на услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние, както и че самото превозно средство е било снабдено с бордово устройство, за което видно от приложената към писменото становище разписка, е била налице достатъчна наличност за плащане на дължимите тол-такси. Съгласно приложения договор, общите условия по него са публикувани на страницата на „КСИ“ АД- www.digitoll.bg, и са общодостъпни.В тях , в т. 2.13 и 2,14 изрично е посочено, след първоначалното включване, клиентът активира бордовото устройство и е длъжен да се увери, че регистрационният номер на ППС, който се изписва на дисплея на Бордовото устройство, съответства на регистрационния номер на ППС, за което е предназначено.