Определение № 315 от 14.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Ловеч, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500195 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 41 8, ал. 4 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: ****, депозирана чрез юрисконсулт П. Т., срещу Разпореждане № 758 от 23.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 492 по описа за 2024 г. на Районен съд – Ловеч, в частта, с която съдът e оставил без уважение заявлението по отношение на сумата от 76,30 лв. лихвена надбавка за забава за периода 5.05.22 г. до 22.04.24 г. вкл. и 120 лв. разходи за изискуем кредит. Позовава се на действието на чл.18.1 от ОУ, според който забавянето на длъжника се санкционира със заплащане на надбавка от 10 процентни пункта върху месечната вноска за главницата т.е. така формулирано главницата се олихвява с договорната лихва, както е съгласно договора за кредит, но и с надбавка за забава от 10% , както е в общите условия, като този начин на олихвяване не е в размер със ЗПК, а сумата от 120 лв. е предвидена в т.5 от Приложение №3 такси по кредит за текущо потребление и то е неразделна част от договора, подписан и от двете страни.

Счита, че надбавката за забава и разходи за изискуемост на кредита не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави и моли да бъде отменено 1 атакуваното определение в тази му част като неправилно и незаконосъобразно и да им бъдат присъдени сумите 76,30 лв. лихвена надбавка за забава за периода от 5.05.22 г. до 22.04.24 г. и 120 лв. разходи за изискуем кредит.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срокразпореждането е получено от заявителя на 1.04.2024 г., а жалбата е подадена на 8.04.2024 г. / по куриер /, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 418, ал. 4 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 492/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Банка ДСК“ ЕАД е претендирал, че А. К. П. дължи заплащане на следните суми: 936,13 лв. главница, 169,82 лв. дължима договорна лихва от 5.06.22 г. до 22.02.24 г., 76,30 лв. обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ от 5.06.22 г. до 22.02.24 г. 7,89 лв. законна лихва за периода от 23.02.24 г. до 18.03.34 г. и 120 лв дължими разходи при изискуем кредит или общо дължимата сума към датата на подаване на заявлението възлиза на 1310,14 лв.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че горепосочените вземания произтичат от Договор за кредит за текущо потребление от 23.02.22 г.. като кредитът е отчитан по кредитна сметка №11/000000002879****.

Твърди се, че кредитът е изискуем на краен падеж, като поради това банката не дължи уведомление на длъжника. Претендира се заплащане и на разноските в настоящето производство в размер на 26,50 лв. ДТ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по представен списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. Към заявлението са приложени – Договор за рефинансиране на кредитна линия в кредит за текущо потребление и Общи условия към него, Такси по кредити за текущо потребление, извлечение от счетоводните книги, документ за внесена ДТ 2 пълномощни.

С Разпореждане № 758 от 23.03.2024 г. първоинстанционният съд е уважил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 3206/21.03.2024 г. на „Банка ДСК“ ЕАД за следните суми: 936,13 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 21.03.32 г. до изплащането й, 169,82 лв. договорна лихва за периода 5.06.22 г. до 22.02.24 г.

7,89 лв. обезщетение за забава за периода 23.02.24 г. до 18.03.24 г. вкл. 64,77 лв. разноски, като допуска незабавното й изпълнение, и отхвърля заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумата 76,30 лв. лихвена надбавка за забава за периода 5.05.22 г. до 22.02.24 г. вкл. и 120 лв. разходи изискуем кредит и сторените разноски в производството.

В мотивите си районният съд приел, че клаузата, на база която е начислено вземането за лихвена надбавка за неустойка противоречи на чл. 33 от ЗПК и заявлението в тази му част следва да бъде отхвърлено, а начислените разходи от 120 лв. касаят само действия по обявяване на предсрочна изискуемост, каквито в случая не са налице.

Настоящият съдебен състав счита, че районният съд правилно е приел, че с оглед качеството на заемателя е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо конкретния договор - договор за рефинансиране на кредитна линия в кредит за текущо потребление, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на заповедта за изпълнение, приложим е Законът за потребителския кредит /ЗПК/. В чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на кредитополучателя-потребител кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата.

Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник н е следва да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени при сключване на договора) разноски, направени поради неизпълнението (напр. извънсъдебно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, разноски в заповедно или исково производство, или в производство по принудително изпълнение). Видно от твърденията в заявлението възникването на вземането за разходи за изискуем кредит е обусловено единствено от изпадането в забава на длъжника, поради което същото не може да се разглежда като реално направен разход във 3 връзка с неизпълнението на длъжника и следва да се характеризира като обезщетение за забавено изпълнение. Ето защо уговорката, от която произтича същото, противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор представлява и неравноправна клауза, тъй като представлява заобикаляне на императивно предвиденото ограничение по чл.

21, ал. 1 от ЗПК. Не на последно място никъде, дори и в жалбата, не се посочва какво представляват тези разходи и дали реално са извършени, като за това не са представени и доказателства. По тези съображения жалбата досежно разходите при изискуем кредит в размер на 120 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в тази му част като правилно.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

По отношение на сумата от 76,30 лв. обезщетение за забава, посочено от заявителя като лихвена надбавка за забава за периода от 5.06.22 г. до 22.02.24 г., настоящата инстанция счита, че разпореждането, с което е отхвърлена тази претенция също е правилно. При съпоставка между приложеният договор от 23.02.22 г. с погасителен план към него и извлечението от счетоводните книги става ясно, че длъжникът е извършвал плащания по договора и с тях са погасени от заявителя главница и договорна лихва, без да се конкретизира какво от задълженията се погасява с постъпилите суми, а само е посочено, че има непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница досежно 21 бр. от общо дължими по погасителен план 24 вноски и съответно това не намира отражение в заявлението и документа по чл. 417 от ГПК. Освен това се установява несъответствие между общия сбор на просрочената сума 1060,96 лв. и сбора на дължимите главница и договорна лихва-1 105,95 лв. По този начин след като няма яснота по отношение на дължимите главница и договорна лихва в представеният документ по чл.417 от ГПК, не би могло да се установи и 4 точният размер на дължимото обезщетение за забава върху каква сума е начислено. След като документът не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане съдът следва да не постановява заповед за незабавно изпълнение и да не издава изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл.418 ал.2 от ГПК.

По тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно в атакуваната му част.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 758 от 23.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 492 по описа за 2024 г. на Районен съд – Ловеч в атакувана част досежно сумата от 76,30 лв. лихвена надбавка за забава за периода 5.05.22 г. до 22.04.24 г. вкл. и сумата 120 лв. разходи за изискуем кредит като правилно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5