Определение № 3251 от 15.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3251 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502755 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Oбразувано e по частна жалба на „Макроадванс“ АД, с ЕИК *** чрез пълномощника адв. М. К. срещу Разпореждане №22231 от 09.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. №10847/2025 г. на РС – Пловдив, ХХI гр. с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на „МАКРОАДВАНС“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против П. Н. К., ЕГН **********, за следните суми за вземания по договор за кредит: 3500 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.; 366,79 лв. – договорна лихва, дължима за периода 02.05.2024 г. – 02.10.2024 г.; 364,90 лв. – законна лихва за забава върху просрочената главница, дължима за периода 03.06.2024 г. – 12.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и да се постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление. Основните наведени доводи са, че процесният договор представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. Поддържа се, че доказването на сключването на договора за потребителски кредит и усвояването на сумата следвало да е предмет на евентуално исково производство, а да не се разглежда в хода на заповедното производство.

Съдът установи следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните по договор за паричен заем суми.

1

Заповедното производство е инициирано от „Макроадванс“ АД, с ЕИК ***. Предмет на заявлението е парично вземане, съставено от следните компоненти: 3500 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от *** г.; 366,79 лв. – договорна лихва, дължима за периода 02.05.2024 г. – 02.10.2024 г.; 364,90 лв. – законна лихва за забава върху просрочената главница, дължима за периода 03.06.2024 г. – 12.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

С разпореждане №18998/03.07.2025 г. заповедният съд е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението, да отстрани нередовностите на заявлението, като: 1. представи подписани от потребителя – договор за кредит, ОУ и приложения – представените документи не съдържат някакво удостоверително изявление за длъжника /КЕП, подпис, код или друго ел. изявление/ 2. ако документите по т.1 се представят в копия – да бъдат надлежно заверени за вярно с оригинала 3. посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви суми са погасени с тях. Съдът е указал на заявителя, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, заявлението по чл. 410 ГПК ще бъде отхвърлено.

С депозирана молба от 24.07.2025 г. заявителят посочва, че документите са подписани, като процесният договор представлявал договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР, като сключването на договора за потребителски кредит ставало не чрез подписване на същия на хартиен носител, а посредством поредица от действия, извършени на съответната интернет страница на кредитора, завършващи с въвеждане на номера на договора в потребителския профил на кредитополучателя и натискане на бутона „подпиши“, като това било уредено изрично в общите условия. Твърди се, че за погасяване на процесното вземане няма постъпили плащания. С молбата са представени заверени копия на договора за кредит, ведно с приложенията към него, както и документ за паричен превод.

За да постанови обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - по делото не се установява сключването на договора, вкл. от разстояние по реда на ЗПФУР. Посочено е, че не се установява изявление на длъжника за встъпване в договорно правоотношение с конкретните параметри - нямало каквито и да е данни за волеизявление от негова страна, в представените документи. Предвид това съдът е приел, че самото възникване на твърдяното облигационно правоотношение не се установява от заявителя. Посочено е още, че договорна лихва не е дължима и поради нищожност на клаузата й уговорена като фиксирана от 41%.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба против разпореждането и като съобрази материалите по делото, намира същата за частично основателна по следните съображения:

Заповедното производство е формално, като с оглед целта му - да се провери дали едно вземане е спорно, законът е поставил изисквания за редовност от външна страна на заявлението, посочени в чл. 410, ал. 2 от ГПК, като по отношение на съдържанието му, текстът препраща към уредбата на задължителното съдържание на исковата молба в чл. 127, ал. 1 от ГПК. Или законът приравнява задължителното съдържание на заявлението и на исковата 2 молба по отношение на индивидуализацията на вземането, досежно посочване на всички обстоятелства, на които се основава искането и в какво се състои.

Законовото изискване за необходимо съдържание на заявлението е необходимо да бъде спазено от една страна, за да може длъжникът да прецени дали да възрази по отношение на дължимостта на вземането, а от друга, при положение, че длъжникът упражни правото си на възражение, да може да се направи преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението и предмет на евентуален иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Идентичността между двата предмета следва да се преценява въз основа на заявлението и исковата молба. Поради това, с оглед спазване изискването на закона, както и правото на защита на длъжника, следва да е ясно посочено какво представлява вземането, което се претендира, какви са основанията за възникване на задължението и формиране на претендирания му размер, как е определен размерът. В случая е спазено изискването за необходимо съдържание на заявлението, като ясно и точно са посочени какви вземания и в какъв размер се претендират, както и е посочено кое е основанието от което произтичат вземанията, а именно Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между страните, който е представен със заявлението.

В заявлението се твърди, че процесният договор е сключен при условията на договаряне, осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ и правоотношенията се реализират при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕУУ.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Финансовите услуги по този закон безспорно включват и кредитирането по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. В случая са изложени надлежни твърдения от заявителя в молбата уточнение, че договорът за кредит е сключен от разстояние чрез средствата за комуникация – договорът е сключен не чрез подписване на същия на хартиен носител, а посредством поредица от действия, извършени на съответната интернет страница на кредитора, завършващи с въвеждане на номера на договора в потребителския профил на кредитополучателя и натискане на бутона „подпиши“. Към молбата уточнение е представена и разписка за извършено плащане от 02.05.2024 г. с получател П. Н. К. и наредител „МАКРОАДВАНС“ АД за сума в размер на 1765,23 лв. и основание кредит ***.

Предвид гореизложеното и като съобрази, че целта на заповедното производство е провери дали едно вземане е спорно, въззивният съд намира, че е представен договор за потребителски кредит към заявлението, от който произтичат претендираните вземания.

Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случаят правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което следва да се извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

3

След самостоятелна преценка на представения договор за заем, настоящата инстанция намира, че от съдържанието му се обосновава извод за евентуална неравноправност на неговите клаузи.

В чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, която неустойка е в размер на 28,35 лв. плюс 0,270% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,270% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Съгласно чл. 12 от договора, начислената неустойка се изплаща на падежната дата, посочена в чл. 6, ал. 1.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора, вземането по договора се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита, като съгласно ал. 2 кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице – поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3 изисквания, а именно: 1. да е дееспособно физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв.; 2. работещо по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни;

4. да не е страна по договор за кредит сключен с „Макроадванс“ АД.

Съобразно погасителния план към договора, длъжникът се е задължил да върне на кредитора сума в общ размер на 5 284,30 лв., от които: 3500 лв. – главница, 366,79 лв. – лихва, 1417,50 лв. – неустойка при непредставяне на обезпечение.

Съгласно клаузите на договора за заем заемодателят е предал в собственост на заемателя сумата от 3500 лв. за срок от 5 месеца, която последният се е задължил да върне на 5 вноски, при фиксиран годишен лихвен процент на заема- 41,00% и годишен процент на разходите- 49,65%. В чл.20 от договора е уговорена задължение на заемателя да предостави обезпечение, при неизпълнението на което е предвидено чл.10 от договора заплащане на неустойка в общ размер на 1417,50 лв. /по 283,50 лв. месечно/, включена в погасителните вноски.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на разходите /ГПР/- 49,65%, поради което договорът формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 4 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.