Решение № 145 от 13.10.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Оряхово, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.Б.Х. при участието на секретаря Г.Ц.Ц като разгледа докладваното от Д.Б.Х. Гражданско дело № 20261460100419 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от С. В. И., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Л. Б.-САК против „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780.

Предявени са искове с правно основание:

1. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, Договор за кредит „Бяла карта“, сключен на 13.04.2019 г. между С.

В. И. и „Аксес Фиайнанс“ ООД.

2. чл.124 ГПК с който се иска съда да признае за установено по отношение на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, че С. И. не дължи сумите: законна лихва за забава върху главницата от 300 лв„ считано от 03.11.2021 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 26.16 лв. за периода 17.04.2019-14.07.2020, както и лихва за периода 15.07.2020-22.10.21г. в размер на 36,14 лв., за които е издаден ИЛ рег.№ 176/21.12.2021 г., въз основа на Заповед № 227 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 602/21 на РС- Оряхово.

Претендират разноски.

С исковата молба се твърди че:

На 13.04.2019 г. С. И. е сключил Договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978, му е предоставило в револвиращ кредит сумата от 100 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, при фиксиран ГЛП от 43.20 % и ГПР от 45.90 %. Издадена е кредитна карта № 580944.

Твърди се, че Договор за кредит „Бяла карта“, сключен на 13.04.2019 г., е нищожен, излагат доводите си.

1

Твърди се, в чл. 15 от Договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора следното обезпечение: Поръчителство на едно физическо лице, които да отговаря на определени от кредитора условия, а в чл.

20, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 10% от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец.

Съгласно чл. 21, ал. 4 от договора, при забава на заплащане на текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора, ищцата дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. В случай, че ищцата не предостави допълнително обезпечение поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл. 20 от договора в размер на 10 %, В тази връзка се, в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението по 2, 50 лева на ден и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска.

В чл. 21, ал. 5 от Договор за бяла карта е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищцата дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението

Сочи се, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Твърди се, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита.

На 23.02.2021 г.е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файненс“ ООД, в качеството му на цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в качеството му на цесионер, по силата на който вземането е прехвърлено на АКПЗ ООД.

Кредиторът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е депозирал на 26.10.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнеие по чл. 410 ГПК, като е образувано ч.гр.д.№ 602/2021 г. по описа на PC-Оряхово.

На 09.11.2021 г. е. издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 227 по чл. 410 от ГПК, както и ИЛ рег.№ 176/21.12.2021 г., с който ищеца е осъден да заплати на АКПЗ ЕООД следните суми:

300 лв. главница по договор за кредит Бяла карта, договорна лихва в размер на 26.16 лв. за периода 14.04.2019-14.07.2020, лихва за периода 15.07.2020-22.10.21 в размер на 36,14 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода 03.11.21 до окончателното изплащане, както и направените в производството разноски- 25,00 лв за ДТ и 200 лв. за 2 юрисконсултско възнаграждение.

Сочи се, че по образуваното гражданско дело съдът не е спазил едно от задълженията си, а именно служебно да проследи за наличието на нищожни клаузи в договор за потребителски кредит.

Сочи се, че ищеца дължи единствено чистата стойност по кредита, която е в размер на 300 лв. Твърди се, че въз основа на издаденият изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 794/22 при ЧСИ рег.№ 899 И.нка Цонкова, район на действие Окръжен съд –Враца.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск на първо място оспорва като недопустим. На следващо място се оспорва като неоснователен. Предентират се разноски.

На първо място, се излагат твърдения за липса на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск (чл. 124, ал. 1 ГПК) - влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и се развИ.т доводи за недопустимост на иска.

На следващо място се сочи, че иска е неоснователен и недоказан. Сочи се че вземанията по процесния договор за кредит „Бяла Карта" № 580944, сключен на 13.04.2024г. между „Аксес Файнанс" АД като Кредитодател и С.

В. И. като Кредитополучател са придобити от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД е ЕИК 207172780 /правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД с ЕИК 202527341, считано от 25.11.2022г./ изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности по силата на подписано на 21.08.2025г. Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. на осн. чл.99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК 202806978 /цедент/ (правоприемник, на което е „Аксес Файнанс" АД с ЕИК 207140327) и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК 202527341

/цесионер.

Излагат становището си във връзка с твърденията на ищеца за неравноправност на клаузите по процесния договор, твърденията за прекомерен размер на уговорената договорната/възнаградителна лихва и уговорения между страните размер на ГПР, начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Твърди се, че преди цедиране на задължението С. В. И. е извършвал плащания към първоначалния кредитор общо в размер на 924.24 евро.

След цедиране на задължението са постъпвали плащания по ИД 794/2022 по описа са ЧСИ И.нка Цонкова в размер на 468.57 евро.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. От пълномощниците на страните са постъпили молби по хода и предмета на делото.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

3

Съдът е приел за безспорно установено по делото, че между С. В. И. и „Аксес Файненс“ ООД, ЕИК 202806978 е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит „Бяла Карта", сключен на 13.04.2019г., както и неговото съдържание.

Съгласно чл.2, ал.1 от Договора кредитодателя се е задължил да предостави на кредитополучателя сума в размер на 100 лв.

Съгласно чл. 15 от Договора в случай, че кредитополучателя не заплати текущото си задължение на падежа, той се задължава в тридневен срок след падежа да предостави на кредитора допълнително обезпечение, чрез поръчителство на едно физическо лице, които да отговаря на определени от кредитора условия. Видно от чл. 20, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 10% от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец. Съгласно чл. 21, ал. 4 от договора, при забава на заплащане на текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора, ищцата дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. В случай, че ищцата не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл. 20 от договора в размер на 10 %.

В чл. 21, ал. 5 от Договор за бяла карта е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищцата дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

На 23.02.2021 г.е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файненс“ ООД, в качеството му на цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в качеството му на цесионер, по силата на който вземането е прехвърлено на АКПЗ ООД.

Не се спори между страните, че в РС Оряхово е било образувано ч.г.д. № 602/2021г, по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, със заявител „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД. По частното дело е издадена Заповед за изпълнение № 227/09.11.2021г, влязла в сила, с оглед на което заповедния съд е издал изпълнителен лист №176/21.12.2021г. В това производство заповедния съд не е извършил проверка за неравноправни клаузи в сключения между страните договор.

По делото не се спори, че въз основа на издаденият изпълнителен лист е образувано ИД 794/2022 по описа са ЧСИ И.нка Цонкова .

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата се установява, че по сключения договор за кредит ищеца е заплатил 294.52 евро. В заключението вещото лице сочи, че реалния ГПР по договора е 848.21 %,.

Съдът е приел заключението на експертизата като обективно, пълно и 4 компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожност на сключеният между страните договор и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи суми по издадената заповед за изпълнение.

Съдът е приел предявените искове за допустими на следните основания:

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В тази насока е практиката на СЕС / Решение от 17 май 2022г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23./ В посочената практика се изтъква необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с ДиректИ. 93/13 гаранции, и с оглед на това в цитираните по-горе решения е приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение е проверена законосъобразността с оглед ДиректИ. 93/13 на всички клаузи от договора, а не само на една. Според посочената практика, в случай че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената директИ., ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни /определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23/.